Ал-Кайда излезе от руините и войната срещу тероризма продължава
Терористичната организация "Ал-Кайда" със сигурност вече не е това, което беше преди повече от две десетилетия, но заниженото й присъствие на световната карта на тероризма не означава непременно, че е напълно изчезнала. Странното е, че организацията не е обявила официално новия си лидер повече от година, т.е. откакто американците успяха да убият последния лидер Айман ал-Зауахири при нападение срещу скривалището му в Кабул. Преди Ал-Зауахири американците убиха неговия предшественик Осама бин Ладен в убежището му в Пакистан през 2011 г. Между двете дати "войната срещу тероризма", която американците и други страни обявиха на фона на атаките срещу Кулите-близнаци в Ню Йорк и срещу Пентагона, доведе до ликвидирането и на други ключови джихадистки фигури, както и до арестуването на редица каидисти, които понастоящем очакват съдебен процес в затвора си в Гуантанамо. Сред тях е и "мозъкът" на атаките Халед Шейх Мохамед,.
След убийството на Ал-Зауахири "Ал-Кайда" запази пълно мълчание - нито потвърди, нито отрече смъртта му. Не бе обявено и името на неговия наследник, въпреки че се смята, че това е "действащият емир" Сейф ал-Адел, египтянин, който от години живее в Иран. Това е и единствената известна фигура сред оцелелите ръководни кадри на "Ал-Кайда". Според различни разузнавателни доклади, тече процес на завръщане на "Ал-Кайда" в Афганистан, където членовете на организацията се преместват със семействата си. Според наличната информация движението на талибаните, което отново пое контрола върху държавната власт след изтеглянето на САЩ през 2021 г., осигурява защита на новите си гости. В замяна на това последните са се задължили да не използват афганска територия за предприемане на атаки срещу външни врагове. Няма индикации, че досега това условие е било нарушено. Не е ясно и дали въобще самата "Ал-Кайда" обмисля да се завърне към старата си тактика от 90-те години, действайки като "държава в държавата".
Когато САЩ ликвидираха Ал-Зауахири преди година, те съобщиха, че той е бил под закрилата на "мрежата Хакани" в Кабул. Сега обаче се счита, че ръководството на оцелялата "Ал-Кайда" е базирано в зоните на влияние на тази широко разпространена и влиятелна мрежа в източен Афганистан. Според други данни, част от членовете на организацията обитават и райони на Кандахар в южната част на страната. Ако те се потвърдят, това би означавало, че пребиваването им се осъществява с разрешението на ръководството на движението и при изричното условие, че не са замесени в терористични заговори извършвани от афганска територия.
Африканското крайбрежие - силният център на "Ал-Кайда"
Изглежда най-активен е клонът на "Ал-Кайда" по африканското крайбрежие. Правителствата на страните в африканския пустинен пояс, наречен Сахел, не са в състояние да се справят със заплахата от "Ал-Кайда" и от нейния конкурент ИДИЛ.
Всъщност този дефицит на сигурност не е нещо ново, но днес изглежда по-очевиден в светлината на военните преврати от типа "домино" в няколко страни от този регион - Мали, Буркина Фасо и накрая в Нигер. Тези три страни се считат за основния фокус на дейността на Ал Кайда и ИДИЛ по западното африканско крайбрежие. Поне от 2012 г. тези страни се радваха на ясна подкрепа от бившата си колониална метрополия Франция, която първоначално се намеси военно в Мали, за да предотврати разпадането на държавата пред лицето на настъплението на въоръжени групи (включващи и отрядите на "Ал-Кайда"). Тук трябва да припомним, че ислямистките милиции се довъоръжиха с либийско оръжие благодарение на настъпилия хаос в Либия след войната . Въпреки че френската намеса спря напредването на екстремистите, тя не успя да премахне напълно заплахата от "Ал-Кайда", която остана активна в по-отдалечените райони и от време на време извършваше кървави атаки срещу позиции на правителствените сили. Намаляването интензивността на френските антитерористични операции през последните години предизвика недоволство сред военните на страните от Сахел, които прибягнаха до услугите на руската групировка "Вагнер". Но пристигането на тези наемници доведе до постепенното оттегляне на френските военни подразделения, ползващи се не само със съвременна логистика, но и с подкрепата на САЩ, особено в Нигер, където двете съюзнически държави разполагат с бази и летища.
В арабския Левант "Ал-Кайда" изглежда по-слаба, отколкото на всяко друго място, където се разпространява. ИДИЛ успя да я елиминира в Ирак, докато нейният сирийски клон Джабхат ал-Нусра обяви, че се оттегля от нея и промени името си на Хаят Тахрир ал-Шам. Въпреки че има сирийски клон, който все още е верен на Ал-Кайда (т.нар. "Пазители на религията"), присъствието е ограничено в северозападната част на страната, която е под властта на Хаят Тахрир ал-Шам - основната доминираща сила в региона.
В района на Арабския залив дейността на организацията днес изглежда ограничена до някои райони в Йемен, където от време на време предприема въоръжени атаки и извършва операции по вземане на заложници срещу откуп. Но въпреки че организацията в Йемен изглежда слаба от военна гледна точка, тя компенсира това с активно медийно присъствие. Освен това, тя е по-тясно свързана с ръководството на "организацията майка", по-специално групирана около фактическия лидер Сейф ал-Адел.
Що се отнася до Египет, където в миналото организацията имаше силен клон, особено активен в Синайския полуостров, влиянието й понастоящем е изключително слабо. В апогея на славата на ИДИЛ под ръководството на Абу Бакр ал Багдади, през 2014 г. синайските джихадисти се присъединиха към "Ислямската държава". Но като цяло, египетските сили за сигурност успяха да разгромят позициите на джихадистите и да възстановят сигурността на този пустинен полуостров. Ситуацията на клона на "Ал-Кайда" в Африканския рог също изглежда трудна, след като и силите на Ал-Шабаб претърпяха поражения на територията на Сомалия от подкрепяните от американската авиация правителствени сили.
Поради тази обща неблагоприятна ситуация за "Ал-Кайда", организацията постави акцент върху индивидуалните акции на т. нар. "вълци единаци", но и сред последните преобладават привържениците на конкурентната ISIS.
Като феникс от руините
Вестта за възхода на Сейф ал-Адл, потвърдена от Обединените нации, отново постави на дневен ред въпроса за връзката между шиитски Иран и сунитската организация "Ал-Кайда", а също така разкри как Иран се е възползвал от рухването на талибанския режим и американската инвазия в Афганистан.
Крахът на талибанския режим в Афганистан и свалянето на баасисткия режим на Саддам Хюсеин в Ирак дадоха възможност на Иран да разшири влиянието си в непосредствената си среда, утвърждавайки се като регионален център на сила.
Въпреки демонстрираното си желание да започне антитерористично сътрудничество с Вашингтон, иранският режим приюти лидери и членове на "Ал-Кайда" и техните семейства на своя територия и им осигури безопасно убежище, макар че това бе придружено и от налагане на известни ограничения. Воден главно от антиамериканския си дневен ред, Иран установи отношения с "Ал-Кайда" след събитията от 11 септември. Въпреки че присъствието на американски сили в Афганистан, т.е. в близост до иранската граница, представляваше предизвикателство за сигурността за Техеран, Иран успя да се справи с него по два паралелни пътя. От една страна айатолласите предложиха на Вашингтон сътрудничество в областта на сигурността, а от друга - приеха на своя територия членове на "Ал-Кайда" като разменна монета. Контролът върху въпросните каидисти означава, че винаги могат да бъдат държани в подчинение, ако това го изискват иранските национални интереси.
Иран и "Ал-Кайда": прагматични отношения
В исторически план Иран е подкрепяла "Ал-Кайда" от 1993 до 1996 г., когато организацията бе базирана в Судан. След 1996 г., когато "Ал-Кайда" премества централата и тренировъчните си лагери в Афганистан, връзките стават по-слаби поради неприятелските отношения между Иран и движението "талибани".
В началото на 90-те години на миналия век Осама бин Ладен се срещна с упълномощения от Хизбула член на ръководството й Имад Мугние, договаряйки съдействие за обучение на негови джихадисти по боравене с експлозиви със знанието на партията. Освен това, преди събитията от 11 септември Техеран улесни пътуването на членове на организацията до и от Афганистан, както и бягството им в Иран след американското нахлуване в Афганистан.
В доклад на правителството на САЩ пред Конгреса се признава, че има силна връзка между Техеран и организацията, въпреки идеологическите различия и несъгласия, както и несъвпадащите им интереси в Сирия и Ирак. От 2001 г., когато Съединените щати свалиха режима на талибаните, много членове на семейството на Бин Ладен и старши сътрудници на вожда са се установили в Иран. Това позволило на Техеран с помощта на иранските разузнавателни служби да наложи цензура върху изявите на членовете на "Ал-Кайда".
На 22 април 2013 г. Кралската канадска конна полиция арестува двама души за планиране на терористична атака срещу влак, пътуващ от Торонто през северната граница на Ниагарския водопад за Ню Йорк. Според канадските власти извършителите са получили помощ от членове на "Ал-Кайда" в Иран.
Според откритите в резиденцията на Осама бин Ладен документи лидерът е отдавал важно значение на логистичния център на "Ал-Кайда" в Иран. В един от тях наложените от Техеран условия позволявали на членове на организацията, независимо дали са араби или не, да работят в координация с местните власти за набиране на средства и за други задачи с иранско съдействие, при условие че всички тези дейности не използват официални канали. Освен това, влизането на кадри на организацията на иранска територия не трябва да бъде чрез летищата, а през "зелена граница", т.е. по контрабандни маршрути от Турция или други държави. Друго важно условие е "Ал-Кайда" да не включва в своите дейности ирански граждани.
Тези ирански условия бяха потвърдени и от Министерството на финансите на САЩ в публикация от 2012 г. В замяна на свободата на действие и възможността за пътуване на терористите и техните семейства през иранска територия на тях им е забранено да извършват каквито и да е операции вътре в тези територии или да рекрутират местни граждани.
Според последващи доклади на Държавния департамент на САЩ Иран продължава да толерира високопоставени членове на Ал Кайда, живеещи в страната, и отказва публично да разкрие имената на каидистите. Техеран също така позволи на агенти на "Ал-Кайда" да управляват транзитен маршрут през иранска територия, който е в експлоатация най-малко от 2009 г. Това позволява на организацията да прехвърля пари и бойци в Южна Азия, както и през конфликтни зони като Афганистан и Сирия. Така, докато иранската помощ позволява на "Ал-Кайда" непрекъснато да заплашва Съединените щати и техните съюзници, включително Саудитска Арабия, в замяна организацията се въздържа от извършване на атаки в самия Иран или срещу шиитско население в други страни в региона.
Новият лидер
Според доклад на Държавния департамент на САЩ новият лидер на "Ал-Кайда" Сейф ал-Адел е избягал от Афганистан в Иран през източните гранични зони под закрилата на Иранската революционна гвардия. Сейф ал-Адел е бивш член на личната охрана на Осама бин Ладен и е смятан за най-влиятелния човек в редиците на "Ал-Кайда". Той фигурира в списъка на САЩ с 22-мата най-издирвани терористи.
От формата и историята на отношенията между Техеран и организацията става ясно, че сътрудничеството между тях е станало възможно на основата на взаимен компромис и въпреки разминаването на стратегическите цели на двете страни и продължаващата липса на доверие и идеологическо напрежение. Този компромис обаче е позволил на Иран да използва "Ал-Кайда" в конфронтацията на айатолласите с техните множество врагове - от САЩ и Израел до арабските режими.
Преди да се присъедини към групата на Бин Ладен, Сейф ал Адл е бил офицер в египетските специални сили, където бързо се издига в йерархията. Съединените щати предлагат награда от 10 милиона долара на всеки, който предостави информация, която да доведе до неговото задържане или убийство.
Експерти по "Ал-Кайда" твърдят, че с убийството на Ал Зауахири се е засилил натискът върху организацията да избере лидер, който да е в състояние да планира терористични операции и да управлява джихадистката мрежа.
За разлика от двамата си предшественици, които често се появяваха в пламенни, изпълнени със заплахи към Съединените щати видео клипове, излъчвани по целия свят, сегашният лидер успя да наложи друг профил на тази най-смъртоноснаа въоръжена групировка в света, планирайки акциите й в пълна тайна.
През ноември 1998 г. голям федерален съд в САЩ обвини Сейф ал-Адл за ролята му в бомбените атентати, насочени срещу американските посолства в Танзания и Кения, довели до смъртта на 224 цивилни и раняването на над 5000 други лица. Той е обвинен и за убийството на американския журналист Даниел Пърл в Пакистан през 2002 г. Експерти по сигурността твърдят, че Сейф ал-Адл е изиграл роля в инцидента със засадата срещу американски хеликоптери в Могадишу през 1993 г., известна като операцията "Свалянето на черния ястреб", която отне живота на 18 американски войници.
От полеви командир към върховен лидер
Досега външността на лидера е известна само от три снимки, едната от които е черно-бяла. Друга информация за него почти липсва. След бомбардировките в Африка Сейф ал-Адел се премества в Югоизточен Иран, където живее под закрилата на Ислямската революционна гвардия на страната. Али Суфан, бивш специален агент във ФБР, който проследява членове на "Ал-Кайда", пише в статия, публикувана от Центъра за борба с тероризма, че истинското му име е Мохамед Салах ал-Дин Зидан. Според експерта той е интелигентна личност с твърди черти, от които не могат да се съставят впечатления за неговите мисли и чувства: "Известно е, че е мрачен. Има остър език и е готов да заплаши всеки, който го тормози с насилие. Той е строг и безмилостен към предателите".
Някои наблюдатели изразяват съмнение, че е възможно Сейф ал-Адел да стане силен лидер на "Ал-Кайда", след като е прекарал по-голямата част от кариерата си като таен агент или командир-инструктор на тренировъчни лагери.
"Редица вътрешни източници са на мнение, че той е играл важна роля в операциите на "Ал-Кайда" в миналото, но не е квалифициран да ръководи при сегашната ситуация", твърди Джеръм Древон, старши анализатор по проблемите на джихада и съвременни конфликти в мозъчния център Международна кризисна група. Той добавя: "Неговите уменията го квалифицират в по-голяма степен за работа в организация за извършване на въоръжени операции, а не като мениджър на обширна мрежа от филиали."
Преобладава обаче мнението, че именно той ще се утвърди като лидер: "Професионалното военно минало на Сейф ал-Адел и богатият му опит като ръководител на военния комитет на "Ал-Кайда" преди 11 септември означават, че той има достатъчна квалификация да поеме цялостното командване на "Ал-Кайда", твърди Елизабет Кендъл, експерт по въоръжените движения в Оксфордския университет.
Трябва да се отчита, че Сейф ал-Адел е един от малцината все още живи от старата гвардия на Ал Кайда, който е натрупал опит чрез десетилетната си гравитация около централното ръководство на организацията. Още в зората на съвременния джихадизъм Сейф ал-Адел е утвърдил репутацията си, след като се е присъединил към други арабски бойци в битката им срещу съветските окупационни сили в Афганистан. Пак в тази държава той ръководи един от първите тренировъчни лагери за подготовка на муджахидини. Създател е на тренировъчните лагери за организацията в Судан, Пакистан и Афганистан през 90-те години. Днес Сейф ал Адел е един от видните военни командири в "Ал-Кайда" и експертите обикновено го поставят на трето място в йерархията на организацията.
Пред бъдещия лидер стоят задачите по предоставяне на стратегически насоки на филиалите на "Ал-Кайда", които са автономни във всекидневната си дейност в своя регион - съответно в Близкия изток, Африка и Азия. Близкото бъдеще ще покаже в каква насока ще се развива и какви форми ще използва джихадизма с марката "Ал-Кайда".
