Казусът с т. нар. Руска църква идва да ни покаже, че от всички разпоредителни действия, които се извършват у нас, трябва да има ясни материални следи в единен архив.
Въпросната църква “Свети Николай” изведнъж се оказва собственост на руското посолство по някакъв констативен нотариален акт
Той е издаден преди 26 години, като стъпва на обстоятелства от ХIХ век.
И като няма ясен и единен архив, в който всички разпореждания с имоти да са публични и достъпни, и съхранявани столетия, попадаме в ситуацията, че всеки може да твърди каквото си иска и да показва всякакви документи.
Случаят стана шумен заради русофилската емоция около него и намесата на руската посланичка.
Но по същия начин утре някой ще извади констативен нотариален акт за Народното събрание например, позовавайки се на обстоятелствена проверка отпреди 40 години, която пък стъпва на обстоятелства от ХIХ век.
Просто за всякаква собственост трябва да има видими материални следи - на хартия и на още два вида носители.
Защото това е фундамент на обществото - яснотата върху собствеността. Нищо не може да функционира като хората, ако няма яснота върху собствеността.
Материала по темата прочетете тук.
