Или защо кандидатурата на Хекимян бе посрещната с такава ярост
Кандидатурата на Антон Хекимян за кмет раздуха такава злоба из политическите среди, че нищо чудно да забранят със закон на журналистите да прекрачват прага на тяхната светая светих. Както е тръгнало, може и да го впишат в конституцията.
“Трябва да има китайска стена между медиите и политиката – каза Васил Терзиев, кандидатът на ПП/ДБ. – Като цяло опитите на журналисти да влизат в политиката, няма да назовавам имена, не са свършили много добре и може би има причина за това нещо.”
Аз пък ще назова имена – Уинстън Чърчил например. Започва кариерата си като репортер и военен кореспондент, но после става депутат, министър, премиер и даже печели Нобела за литература. И всичко дължи на умението си да пише и произнася речи, което усвоява от журналистиката.
Предупреждавам – тук аз не агитирам нито за Хекимян, нито за ГЕРБ! Тук защитавам достойнството на най-народната професия от невежеството на елита. И ние сме хора, и ние имаме правото да нахлуем във властта!
В момента Европа се ръководи от гинеколог. Ние с
какво сме по-неподходящи?
Аз дори бих казал, че сме много по-подходящи и от гинеколозите, и от макроикономистите, и от екстрасенсите, и от всички други гадатели на кафе. Бих отстъпил само на зърнопроизводителите, но те са твърде заети да сеят и да жънат.
Ако например г-н Терзиев беше малко журналист, първо щеше да провери в гугъла кои известни политици тръгват от медиите и чак след това да се изказва. Андрей Ляпчев например е бил автор и редактор на вестниците “Млада България”, “Реформи”, “Пряпорец” и така нататък.
Георги Димитров започва със сатиричната брошура “Кукуригу”, после пише статии във вестник “Печатарски работник” и благодарение на това си намира постоянна работа като библиотекар.
Журналисти са били Карл Маркс, Ленин, Сталин и общо взето, всички революционери. Да не забравяме Мусолини. Дори генерал Дьо Гол дължи своята слава и авторитет на това, че по време на германската окупация лично Чърчил му разрешава да води рубрика по радио Би Би Си. Наполеон, разбира се, е артилерист, но истинският му талант е така да разкудкудяква медиите, че провалите му да се представят като победи.
Но да се върнем в добрата стара Англия, люлката на демокрацията. В техния парламент камък да хвърлиш – журналист ще удариш.
Да вземем чорлавия палавник Борис Джонсън
Той беше и кмет на Лондон, и лидер на Консервативната партия, и министър-председател, при това много по-успешен от своите предшественици.
При Тереза Мей Консервативната партия беше минала-заминала, но само за 6 месеца Джонсън я изправи на крака и спечели съкрушителна победа над лейбъристите. Махнаха го заради весело поведение по време на ковид забраните и ти да видиш – консерваторите пак затънаха. В момента лейбъристите ги бият в анкетите с 3:1.
И на какво дължи Борис своя невероятен политически нюх? На журналистиката, разбира се. Започва кариерата си като репортер във вестник “Таймс”, флагмана на британския печат. Уволняват го заради измислен цитат, но постъпва в по-близкия до земята “Дейли телеграф”. Там прави блестяща кариера, издига се и става главен редактор на знаменитото консервативно списание “Спектейтър”. Този опит му дава такъв усет към думите и към нагласите на публиката, че винаги знае какво да каже, за да излезе сух от блатото. Той е и оратор, и комик, но и много добър организатор, тъй като
да ръководиш медия, е като да ръководиш завод
Пак казвам, не агитирам за Хекимян. Но едни душмани се изказват, че за да си кмет, трябва или да си юрист, или икономист, или поне архитект. И в никакъв случай журналист!
О, неразумни юроде! Тясната специалност не помага в тази работа, тя даже пречи. Кметът нито е счетоводител, нито озеленител, нито реди паветата. Той не е и бизнесмен, защото целта на всеки бизнес е да смаже конкуренцията и да постигне свръхпечалба. Кметът прави точно обратното – грижи се за гражданите, харчейки техните пари. Съвсем друг жанр! Какви бяха последните ни столични кметове? Пожарникар и учителка по руски език. Каквито и забележки да имаме, справиха се по-добре от юриста и икономиста преди тях.
Друга една критика към г-н Хекимян е, че не е смел разобличител, а по-скоро угаждач на властта. Е, и къде е проблемът? В журналистиката има различни роли. Публиката повече харесва критиците, но като ги уволнят, ги забравя.
Първият критичен към властта журналист е Терсит, героят от “Илиада”. Той си позволява да критикува цар Агамемнон, заради което Одисей го спуква от бой. Така е и до днес – 90 на сто от разследващите журналисти са пощенски кутии, а останалите са безработни. И никой не ги кани за кметове. Такъв не им е нужен на ГЕРБ. На тях им трябва добър комуникатор и организатор, който да умее да работи в екип, тоест да се включи безшевно в системата. Един директор на новините в голяма медия е всичко това и отгоре. Първо, той има огромен опит като организатор. Второ, той оцелява под 3 вида натиск – от публиката, от собственика и от намесите на политиците. Такъв човек знае две и двеста именно защото е журналист.
“Експертите” забиват лопатите в областта на своята експертиза и
копаят все там, докато затънат в своите дълбоки дупки
А журналистът се разхожда между дупките, наднича и пита: “А ти какво правиш там? Ясно. Действай”. После отива до следващата дупка и казва: “А ти знаеш ли онзи там какво е издълбал? Няма да повярваш!”. И така, от дупка на дупка, журналистът обхожда цялата ноосфера. Той в нищо не се задълбава, но за всичко има определена представа - точно колкото му трябва на кмета.
Но пак напомням, тук не агитирам нито за ГЕРБ, нито за Хекимян. Аз съм скептик и не вярвам, че някой кмет ще върне на народа къпалнята “Мария Луиза”, нито че ще прокара канализацията по кварталите в полите на Витоша, нито че ще построи многоетажни гаражи в центъра, нито че ще завърши околовръстното в района на Горна баня. Един журналист може да е най-полезен като редактор. Но не просто да поправя правописните грешки, а да кастри с брадвата графоманските изцепки на политиците. И от безформения дънер на техните програми да оформи я пейка, я лодка, я нещо друго, което да е полезно за хората.
