- Притесненията за покачване на цените при влизане в еврозоната са разбираеми, но не се основават на наличните факти
- В "Хоризонт Европа" имаме 65 млрд. евро, предназначени за партньорства
- Насърчавам всички добри практики за издигане ролята на учителската професия
- Винаги търся допира с уникалното ни културно и природно богатство, с което като българи трябва да се гордеем
- Поздравления, г-жо Иванова, за избирането ви за еврокомисар с огромна подкрепа Ще отговаряте за програми с общ бюджет от 120 млрд. евро – колосална сума, но достатъчна ли е тя за целите, които сте си поставили?
- Да, така е, програмите обхващат голям портфейл и аз се присъединявам към колежа на комисарите в последната година от мандата на Комисията фон дер Лайен и само няколко месеца преди европейските избори. Затова ще вложа всички усилия, за да изпълня ключовите си приоритети в областта на научните изследвания, иновациите, образованието, културата и младежта. По време на изслушването ми пред Европейския парламент обещах да бъда пазител на ефективното разходване на средства. От една страна, безпроблемното изпълнение на програмите "Хоризонт Европа", "Еразъм+", "Творческа Европа", "Европейски корпус за солидарност" е от основно значение за постигането на тези приоритети и за това всяко евро инвестирано да има значение. От друга страна, съществуват и редица други начини за привличане на допълнителни публични и частни финансови ресурси; за използване на финансиране, включително от партньорства, асоциирани страни-партньори и използване на полезните взаимодействия между различните програми. Ясно е, че трябва да се използват всички тези възможности, за да успеем да запълним хроничния дефицит от около 100 млрд. евро годишно за финансиране само на науката и иновациите в цяла Европа.
- Без съмнение най-важната програма в ресора ви е „Хоризонт Европа” (с близо 100 млрд. евро). Според вас успешна ли е тази програма до момента и какво бихте искали да промените най-бързо при нея?
- "Хоризонт Европа" е най-голямата публична програма в света за наука, изследвания и иновации и ключова програма на ЕС за тяхното финансиране, а моят основен приоритет е да продължа успешното ѝ изпълнение. По време на мандата ще се стремя да запазя позицията на Европа като световен лидер в областта на науката, изследванията и иновациите, като се уверя, че всяко евро от бюджета на съществуващата програма се използва по най-полезния начин, насърчават се по-големи инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите, както и реформи, където е необходимо.
Успехите на „Хоризонт Европа” са видни във всички сфери, в които науката и иновациите имат приложения, от новите открития в областта на здравето, ваксини, лекарства, до сферите на цифровата и зелена икономика – иновативните решения за чиста енергия, изкуствен интелект и дълбоко-технологични производства. Данните показват, че компаниите, подкрепяни от финансиране от „Хоризонт Европа” са повишили своите приходи и активи с до 30% и са създали с 20% повече работни места в следствие на европейското финансиране.
Ще продължа и посоката, ориентирана към резултати в изпълнението на Новата европейска програма за иновации, чиято цел е да постави Европа начело на новата вълна от дълбокотехнологични иновации. Подкрепата за МСП и насърчаването на опростяването също ще бъдат много важни за мен.
Все още наблюдаваме обаче неравномерно развитие на иновациите и научните изследвания между лидерите, предимно от по-старите държави-членки, и по-новите, възникващи иноватори. Въпреки вече постигнатия напредък в намаляването на разделението, са необходими допълнителни усилия, за да се постигне максимален ефект от прилаганите досега мерки за разширяване на обхвата. Това е от пряко значение и за България, за да успеем максимално бързо да наваксаме тези разлики.
Изключително важно е да се постигне и европейско научноизследователско пространство, в което изследователите, научните знания и технологиите се движат свободно. В този контекст прилагането също и на пакета от мерки за научните кариери, особено подкрепата за младите учени ще бъде приоритет за мен.
- Трите основни точки, на които стъпва програмата ви, са ключовата роля на изследванията и иновациите за растежа на европейския модел, развитието на човешкия модел чрез насърчаване на образованието и обединяващата роля на културата за обществото. Бихте ли ни разшифровали този план във вид на действия, които ще предприемете?
- Това са наистина трите основни стълба, които изграждат този голям и стратегически ресор, възлизащ на над 120 млрд. евро за целия програмен период и са приоритетите, които ще следвам. Предвиждам конкретни действия за тяхното постигане. Що се отнася до научните изследвания и иновациите, ще подкрепям стабилен и достатъчен бюджет на "Хоризонт Европа" и ще насоча усилията си към иновативни начини за разработване на съвременни технологии, улесняване на бизнес средата за малките и средни предприятия, осигуряване на необходимите финансови инструменти, които да подпомагат особено най-рисковите и начинаещи компании, които искат да развиват дълбоко-технологични производства, чрез насърчаване ефективността на Европейския съвет по иновации, не на последно място разширяване на механизмите, подпомагащи по-изоставащите държави-иноватори, както и задържането на квалифицираните и талантливи изследователи, необходими за реализирането на проектите.
В областта на образованието, завършването на Европейското образователно пространство ще бъде абсолютен приоритет за мен. Ще продължа да работя по изграждането на университетските алианси, в които вече участват и български университети, ще насърча усилията за взаимно признаване на изпити и дипломи, както и на съвместната европейска диплома, а също така ще подкрепям държавите членки в осигуряването на ефективна цифрова трансформация на образователните системи. Ролята на учителите и преподавателите е много важна в тези процеси и ще насърчавам всички добри практики за издигане ролята на учителската професия.
Поемам също и ангажимент да подкрепям важния икономически и приобщаващ потенциал на културата и да изграждаме заедно с държавите-членки мостове между изкуствата и културата и други политики на ЕС, по-специално иновациите. Ще продължим да надграждаме и върху наследството от Европейската година на младежта и да популяризираме европейския спортен модел и видимостта на ЕС в областта на спорта.
Oсъзнавам, че времето, което ни предстои, е кратко. Затова нямам съмнение, че само с обединените усилия с всички страни-членки и партньори ще можем да постигнем резултати, които хората да усетят и видят.
- Вече заявихте, че една от причините за дигиталното изоставане на Европа спрямо най-развитите държави и региони в света е липсата на достатъчно частни инвестиции. Откъде и как смятате, че трябва да бъдат привлечени?
- Нямам съмнение, че за да засилим ролята си на научна сила в света, е необходимо да привлечем много и допълнителни частни инвестиции. Само за сведение, европейският пазар за високорисково финансиране е около 7 пъти по-малък от този в Съединените Щати. Затова ще са необходими много усилия, за да стимулираме това развитие в Европа.
На първо място трябва благоприятна регулаторна среда, която да насърчава сътрудничеството между публичния и частния сектор и чрез Европейската програма за иновации, Европейския Съвет за иновации и Новата индустриална стратегия даваме възможности за развитието на това сътрудничество. В рамките на "Хоризонт Европа" имаме 65 млрд. евро, предназначени за партньорства, от които 25 млрд. евро са от програмата, и над 35 млрд. евро са от партньори извън ЕС. В контекста на стратегическия план за Хоризонт Европа ще предложим още 10 нови партньорства.
Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ) има уникална роля да обединява бизнеса, образованието, научните изследвания, публичните власти и гражданското общество в големи мрежи за насърчаване на иновациите. Неговите общности за знания и иновации също мобилизират средства от публични и частни източници.
Подкрепата за стартиращи предприятия и МСП също е много важна в този контекст, и тук също имаме доста възможности чрез регионалните иновационни партньорства и иновационните долини, които свързват по-изостаналите с по-развити региони.
- Кажете, като експерт одитор, но и така, че читателите ни да ви разберат лесно – защо за България е важно да влезе в еврозоната? Сякаш най-големите притеснения са свързани с увеличаване на цени след като приемем еврото – така ли ще стане?
- Членството в еврозоната е важна стратегическа цел за България, която предполага устойчивото сближаване на българската икономика с най-развитите държави-членки на ЕС и постепенното изравняване на доходите на българските граждани със средноевропейските. Притесненията за възможно покачване на цените са разбираеми, но според мен не се основават на наличните факти. За да се уверим в това е достатъчно да обърнем поглед към най-скорошния пример Хърватия, която се присъедини към еврозоната в началото на тази година и не само се радва на сравнително ниски нива на инфлация, но и отбеляза рекорден сезон в сектора на туризма. Считам, че въвеждането на еврото ще донесе осезаеми ползи както за гражданите, така и за бизнеса. От една страна, ще стане много по-лесно за хората да пътуват, работят или учат в цялата еврозона. Освен това, членството в еврозоната ще направи България много по-привлекателна дестинация за инвестиции, защото ще премахне разходите за обмен на валута и свързаните с тях рискове, като по този начин ще намали пречките пред търговията и бизнеса. Вдигането на доверието в българската икономика също така ще гарантира по-ниски лихвени проценти за държавата, бизнеса и гражданите и ще доведе до по-голяма финансова стабилност. В дългосрочен план всичко това ще допринесе за устойчивостта на икономиката и за по-високия жизнен стандарт.
- Ясно е, че като еврокомисар нямате право да влияете директно за приемането на България в Шенгенското пространство, но не се съмняваме, че ще помагате. Какви, според вас, са реалните ни шансове приемането ни да стане скоро?
- България покрива всички необходими условия за влизане в Шенгенското пространство в продължение на повече от 12 години. През този период Комисията многократно е изтъквала ясно, че страната изпълнява всички свои задължения и съответно трябва да има възможност да се възползва от предимствата на общото пространство без граничен контрол. Основната пречка това да се случи остава липсата на единодушие между държавите-членки в Съвета, който трябва да вземе необходимите решения след като Комисията е направила своята оценка. Разширяването на Шенгенското пространство остава важен политически приоритет за Комисията и ние ще продължим да настояваме България да бъде допусната до пълноправно членство без по-нататъшно забавяне. Това беше подчертано за пореден път и в речта на г-жа фон дер Лайен пред Европейския парламент за състоянието на Съюза, в която тя отчете значителния принос на България и Румъния за сигурността на целия ЕС и опазването на външните граници.
- Сякаш много се говори в европейските институции за важността на медиите и как трябва секторът да бъде защитен, но нямате ли впечатление, че това реално не се случва? Истината е, че медиите много трудно достигат до европейски средства по програми, които именно трябва да помогнат за тяхната стабилизация и трансформация в модерните дигитални времена. Какво смятате да подобрите в тази посока?
- Медиите играят решаваща роля в нашето демократично общество и Европа подкрепя медийните компании и журналистите да получат достъп до различни възможности за финансиране по европейски програми и бюджети, включително по линия на програма "Творческа Европа", направление МЕДИА. Ако трябва да споменем конкретни цифри - от 2,44 млрд. евро за периода 2021-2027 г. за "Творческа Европа" 58 % отиват за споменатото направление МЕДИА. Можем да работим повече за по-добра информираност и разпространение на информацията за всички тези възможности на финансиране.
- България се гордее със спортните си успехи, но за съжаление в много дисциплини те са по-скоро в миналото. Какво е необходимо, за да се върне България към спортните успехи, на които се е радвала – вече казахте, че ви предстои пътуване до България и срещи – с кого и какво смятате да говорите в този сектор, за да помогнете?
- С голям интерес следя успехите на българските спортисти имаме толкова много поводи за гордост, повече от далечното, но също и от близкото минало и сега. Вдъхновението особено за най-младите, което таланти като Нyргюл Салимова донесе в областта на шахмата например е това, което трябва да стимулираме и подкрепяме по всякакъв начин. Разбира се, тук е водеща ролята на държавите-членки, но и европейските програми като Еразъм + предоставят доста възможности за обмен, пътувания и споделяне на добри практики.
Затова ще насърчавам активния диалог и сътрудничество между държавите, на европейско ниво в областта на спорта.
В контекста на тази подкрепа и за България, в петък ще участвам на събитие, посветено на кандидатурата на София за световна столица на спорта.
- Към вас гледат с голяма надежда от сферата на образованието, на науката, на дигиталната индустрия, на културата – вече обещахте, че ще намалите бюрокрацията и ще опростите процедурите при кандидатстване за финансиране от европейските фондове – как на практика ще стане това – особено за малките и средни предприятия?
- Особено с оглед и на професионалното ми минало, съм привърженик на намаляването на бюрокрацията и ефективното и ефикасно управление на средствата. Трябва да намалим административната тежест, когато това е възможно, предвид необходимостта от запазване на баланса и от контрол, който да гарантира, че средствата се изразходват според правилата и няма злоупотреби.
За "Хоризонт Европа" конкретните идеи са за въвеждане на финансиране с еднократни суми, което премахва задължението на бенефициентите да докладват за действителните разходи и ресурси и спестява значително време и процедури по отчетност. Това е особено благоприятно за малките и средни предприятия и новопоявилите се участници, които често нямат опит да се справят с отчитането на действителните разходи.
Освен това се планира през 2024 г. да се въведе незадължителна единична цена за разходите за персонал. Разходите за персонал представляват приблизително две трети от бюджета на една средна безвъзмездна помощ за наука и иновации и обикновено са най-големият източник на финансови грешки. Целта на незадължителните единични разходи е да се премахне рискът от грешки чрез предварително определяне на уникална дневна ставка, която бенефициентът ще използва през целия период на изпълнение на рамковата програма. Тази лесна за използване единична цена ще опрости участието и ще осигури правна сигурност за участниците.
Важно е също така да се опрости подаването на предложенията чрез оптимизирани ИТ инструменти и шаблони, както и чрез постоянни информационни кампании, които да обяснят по-добре как следва да се подхожда към различните аспекти при изготвянето на предложенията. Работата в тази насока продължава.
- Вие сте пример за човек със забележителна кариера, постигнал всичко, благодарение на своите умения и труд. Сега като еврокомисар, който отговаря за младежките програми – какво ще кажете на младите хора в България – в страната ли да останат или като като вас – да продължат да учат и работят в чужбина – как ще им препоръчате да се реализират най-добре?
- Моето послание към младите хора в България е просто – да вярват в себе си, да имат ясна цел и да дават всичко от себе си, за да я постигнат. А възможностите за развитие чрез европейските програми за многобройни! В частност, програма "Еразъм+" - може би най-емблематичният и успешен инструмент, който вдъхва ентусиазъм на идеята за европейска интеграция - има трайно положително въздействие върху тези, които са участвали в нея. Над 33 000 участници са се възползвали от мерките под формата на мобилност към и от България и бих искала да насърча българските младежи да се възползват максимално от тези възможности.
Участието на младите хора в процеса на вземане на решения бе и сред най-важните цели и на Европейската година на младежта 2022. Комисията стартира нови формати, инструменти и мрежи за участие, за да даде на младите хора пространство да говорят, да влияят и да вдъхновяват своите връстници, лицата, вземащи решения, и обществата като цяло, като например диалози за младежката политика с комисарите, схеми за млади посланици, платформи за участие, центрове за обучение, нови програмни действия, младежки съвети, младежки разговори и платформата "Младежки гласове". Ще продължим да насърчаваме участието на младите хора в процесите на вземане на решения и като част от наследството на Годината на младежта.
- ГЕРБ ви откриха за политиката и така бяхте избрана за евродепутат през 2009 г. Как изглежда към момента българският политически живот през брюкселския ви поглед – справя ли се страната ни по-добре или затъваме? Върху какво най-важно трябва да се концентрират политиците ни, според вас?
- България трябва да бъде предвидим и надежден партньор в рамките на ЕС и НАТО. Това предполага стабилно управление, което се ползва с доверието на българските граждани и има легитимността да взема политически решения в настоящия труден геополитически контекст, белязан от агресивната война на Русия срещу Украйна и нарастващата икономическа несигурност. В краткосрочен план според мен е много важно да се предприемат необходимите мерки, за да може значителната финансова подкрепа по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост да достигне до българската икономика и гражданите. Няма да е добре да изпуснем възможността с европейски средства да се положат основите за по-силна конкурентноспобност на икономиката и благоденствието на българските граждани. В по-дългосрочен план смятам, че страната ни е важно да има ясно определени национални приоритети, които се основават на широко съгласие и надпартиен консенсус. Само заедно можем да бъдем по-силни и да отстояваме успешно интересите на България на всички нива.
- Нямате цял мандат като еврокомисар – едва 9 месеца. Ясно е, че периодът ще бъде тест за вас и много важен за следващите ви стъпки. Докъде се простират амбициите ви – има ли позиция, която смятате за прекалено висока за вашите възможности в бъдеще?
- В момента съм изцяло съсредоточена върху това да изпълнявам с професионализъм и интегритет възложените ми отговорности, като дам своя принос за това страната ни да бъде достойно представена в ЕС. Оставащото време до края на мандата на Европейската комисия не е малко и със сигурност предстои много важна работа, например във връзка с дискусиите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.
На този етап не стои пред мен въпроса за оценки или решения за следващи стъпки.
- Споделете и малко лична информация – за вас, за семейството ви. Как си почивате след очевидно големия стрес, на който сте подложена, особено през последните месеци? Колко често успявате да се върнете в България, в родната Стара Загора?
- Семейството е моята най-важна опора и ми дава сили да се справям с натоварването на тази отговорна длъжност. Затова се старая да прекарвам достатъчно време с близките си хора. Като политик и експерт винаги съм търсила умерения, прагматичен и балансиран подход. В личен план също опитвам да постигна равновесие и да не оставям професионалните ми задължения да изместват и другите важни неща. Използвам всяка удобна възможност да се върна в България и да посетя родната Стара Загора, макар това да се случва не толкова често, колкото ми се иска. Връзката с хората е най-важната мотивация за моята работа и ми помага да имам ясна представа за най-важните проблеми по места. В свободното си време винаги търся допира с уникалното ни културно и природно богатство, с което като българи трябва да се гордеем.
Илиана Иванова е родена в Стара Загора. Завършва езикова гимназия в родния си град, където учи френски и английски. През 1998 г. се дипломира с бакалавърска степен по международни икономически отношения от Икономическия университет във Варна. През 2004 г. защитава магистърската си дисертация по международни финанси в Thunderbird school of Global Management, Аризона.
Тя придобива разнообразен опит по време на работа си в северноамерикански финансови и банкови институции. Преди това работи като координатор по международни финансови институции в Министерство на земеделието и храните на Република България.
Илиана Иванова е евродепутат в Европейския парламент от 2009 г. до 2012 г. По време на нейния мандат в Европейския парламент тя е заместник-председател на комисията по бюджетен контрол, заместник-председател на специалната комисия по икономическа, финансова и социална криза, заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Китай, член на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, заместник-член на Комисията за икономически и парични въпроси.
От 1 януари 2013 г. е член на Европейската сметна палата. На 21 септември 2016 г. е избрана за декан на одитен състав II, отговарящ за одита в сферата на структурните политики, транспорта и енергетиката. През септември 2018 г. е избрана за втори мандат декан на одитен състав II.
На 19 септември тя встъпи в длъжност като нов еврокомисар от България.
Владее български, английски, френски, немски и руски език.
