Миньорите чуват уверения, че т.нар. енергиен преход ще е плавен. Че ще има компенсации за този, който иска да напусне. Че не може да не се изпратят в Брюксел териториалните планове, защото изтича последния възможен срок, а България разчита на няколко милиарда лева от ЕС за гарантиране на работни места за хората в трите региона след затварянето на мощностите през 2038 г. И че ще има обсъждания за евентуални промени в плановете на Стара Загора, Кюстендил и Перник.
И е ясно, че енергиен преход във въглищните региони трябва да има, въпросът е да е добре обмислен и да не ощетява хлябът и бъдещето на работниците.
Основните политически сили в парламента като цяло са съгласни с това.
Но хората от блокадите по пътищата явно не вярват, че срокът и графиците ще бъдат спазени.
Политиците в парламента оставиха правителството да се занимава с парещата “въглищна” тема. Добре, но всички знаят, че това е правителство, съставено с много усилия и коммпромиси, на което през февруари догодина му предстои ротация на премиера. Хората си спомнят, че през последните 3 години се смениха 6 правителства, четири от които служебни, а също и 5 народни събрания. Хората знаят, че след месец предстоят местни избори. Чудно ли е, че доверието между хората и управляващите е силно разклатено? Работниците искат да чуят уверение и ангажимент за 2038 г. от място с достатъчно дълъг и устойчев мандат.
Парламентът е това място. Той трябва да даде уверения и гаранции за 2038 г. и всички останали стъпки за плавен преход. Първо, защото сме парламентарна република. И второ, защото политическите сили в парламента са достатъчно стабилни и устойчиви и надяваме се отговорни пред избирателите си, за да гарантират нещо толкова важно и с далечен хоризонт.
