Със социолога Юлий Павлов разговаря Мила Гешакова.
Роден на 21 юли 1951 г. в Пловдив.
Завършил е физика в СУ "Св. Кл. Охридски".
От 1977 до 1985 г. работи в БАН, през 1986 г. специализира в "Макс Планк институт" в Мюнхен.
От 1987 до 1989 г. е главен асистент по математика във Висшия инженерен институт в Тунис.
1990-1994 г. завежда международния отдел на СДС.
1997-2001 г. е народен представител в 38-ото НС и член на ПАСЕ.
1995-2003 г. - член на щабовете на много успешни изборни кампании (6 в България и 2 в чужбина).
От 1995 г. ръководи Центъра за анализи и маркетинг.
Женен, без деца.
- Социолози признаха, че прогнозата ви за изхода от евровота е най-точна - отклонявате се само с по 3% в резултатите за първите 4 партии. Как го постигнахте, г-н Павлов?- Какво значи да познаеш изборите? Познаване е да хвърляш монета или зар, в краен случай боб
В нашия случай става дума за правилно прогнозиране и на победителите, и на първите 4 политически сили (ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака"), както и броят на техните евродепутати - съответно 5, 4, 3, 2, и 1 място за Синята коалиция. Центърът за анализи и маркетинг (ЦАМ) и някои колеги отбелязахме ръста на НДСВ и предвидихме голямата вероятност благодарение на Кунева отново да присъства в Европарламента.
- ЦАМ от 10-ина години прави собствени изследвания, но доскоро те не бяха количествени, а качествени фокус-групи и теренни изследвания. От 2005 г. не се занимавам с политика и се концентрирах върху изследователската дейност. А сега вече правим и собствени количествени изследвания, част от които оповестяваме.
- Мирослав Мурджов се хвана на бас за 1000 лв. с вас, на страниците на "24 часа", че "Напред" ще получи не по-малко от 100 хил. гласа срещу прогнозираните от вас 15 000...- Нека да уточним, че онези 15 000 гласа не бяха прогноза, а моментна стойност в началото на кампанията. В онзи момент в рамките на статистическата грешка подобни бяха и измерванията на още 4 социологически агенции. Приемайки баса на страниците на вашия вестник, уточних, че до 7 юни избирателите на коалицията вероятно ще нарастват, но ще бъдат далече от 100 000. Точно това се и случи. На 7 юни "Напред" получи 57 хил. гласа. Държа на ангажимента си спечелената сума да дам за хонорари на специалисти, които в нещо като училище за политици им помогнат поне да четат правилно социологическите изследвания.
- В какво сгрешихте на евровота като социолози?- Това, което не успяхме да предвидим, бе, че ЛИДЕР с "Новото време" толкова много ще доближат бариерата. Освен това надценихме процентите - не гласовете! . за водещите политически сили. Правдоподобна ми се струва хипотезата на Андрей Райчев, който отбеляза, че и процентите биха съвпадали при около 35% активност от реалните избиратели. Тоест сякаш имаше 2 електорални тела - около 2 млн. и 100-200 хиляди твърди партийни ядра, които сигурно гласуват на евроизбори, и едни 400- 500 хиляди, които решиха да гласуват в последния момент, и то за малки партии. Какво ги е мотивирало, можем само да гадаем. Така малките партии събраха доста по-голям вот, отколкото показваха проучванията.
- Не 2, а 3 бяха лагерите. Първият предвиждаше реми за БСП и ГЕРБ, вторият - дистанция между тях от 6-8%, а третият - 10-12%. Реализира се средната хипотеза - разликата е 6%.
Но спор кой ще бъде победител не е имало. Колегите, които даваха малка разлика, казваха, че теоретично е възможно да се обърне резултатът, но дори и те дадоха 1% в полза на ГЕРБ. Факт беше, че хората, попитани за кого ще гласуват на евровота, отговаряха как ще гласуват на парламентарния; като че ли евровотът бе нещо като първи тур в представите им. Може би затова избирателите на големите партии изчакваха балотажа, който за тях е по-важен; а малките партии бяха активни още на първия тур.
- Какво показваха вашите сметки и какво се случи?- Ако отнесем резултатите в брой гласове не спрямо реално гласувалите 2,6 млн. души, а ги изчислим върху 2,2 млн. души - близо до долната граница на активност, която предвиждахме, излиза, че гласовете на ГЕРБ отговарят на 28 процента, на БСП - 22%, ДПС - 17%, и "Атака" - 13%. Това са резултати, които като абсолютна стойност са много близки до предварителните прогнози на повечето агенции. Останалите около 400-500 хиляди гласа бяха подадени само за малките партии.
Имаше много хипотези. Че са купен вот, че са корпоративен вот, че са от преливане на гласове... Но докато първото безспорно е незаконно, второто и третото не са, макар че може да се спори доколко са почтени. А големите партии не успяха дори да си съберат твърдите ядра.
- Колко са твърдите избиратели на ГЕРБ и БСП?- При ГЕРБ твърдото ядро е около 800 хил. гласа, но за него гласуваха 628 хил., или около 80% от твърдото ядро. Ситуацията при БСП е подобна - те имат около 650 хил. гласа твърдо ядро, а за червените гласуваха 428 хил., или около 75%. Значи 1/5 от твърдите ядра не са гласували. И при ДПС част от редовните избиратели не са гласували за Доган. Но активността в турските секции е по-висока от тази през 2007 г., а пък резултатите за ДПС са по-ниски. Къде са отишли тези гласове? Или имаме преливане на гласове, или тези избиратели се откъсват вече от влиянието на Доган.
- Как ще коментирате възкръсването на НДСВ и полета на ЛИДЕР?
- За НДСВ гласуваха освен верните жълти също така и немалко разчаровани седесари, а и Меглена Кунева беше най-убедителният водач на листа. Предвидихме да прескочат бариерата, но вторият им евродепутат определено е постижение. При ЛИДЕР разликата спрямо прогнозите е още по-голяма.
- Вие как го обяснявате?- В природата нищо не се губи. Ако единият ви крак е по-къс, то другият непременно ще е по-дълъг
На ДПС му се губят 60-80 хиляди гласа, а ЛИДЕР печели неочаквано 60-80 хиляди гласа?! Не твърдя, че са пренасочени, възможно е степента на зависимост на тези избиратели от ръководството на ДПС да е намаляла и това да е въпрос на свободна воля.
- Проф. Михаил Константинов изчисли как ще изглежда НС според данните от евровота. И получи 8-партиен парламент. Споделяте ли тази прогноза?- Възможно е да бъде 8-партиен, но съотношенията ще са съвсем други. Сигурни участници в 41-ото НС са ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, "Атака" и Синята коалиция. Гласовета за ЛИДЕР също са близо до националната бариера (тя ще бъде не повече от 140-150 хиляди). РЗС само със своите 120 хил. гласа е под бариерата, но ако към тях се притурят 30-ина хиляди от ВМРО, също могат да я прескочат.
НДСВ формално са над бариерата, но реално не повече от половината са техни жълти избиратели, останалите са на разочаровани седесари, мажоритарни гласоподаватели и т.н. Онова, на което НДСВ може да разчита със сигурност на парламентарните избори, са около 100-120 хил. гласа и трябва да си подсигурят още поне 30 хиляди. Имат достатъчно време да го направят.
- Социолози смятат, че на 5 юли ще отидат до урните нови 1 млн. избиратели.- Да, така е, още между 700 хил. и 1 млн. избиратели ще се включат в изборите на 5 юли. Нашите изследвания показаха, че едва ли повече от 2-3% от българите ще почиват около датата на изборите. Предполагам, че ще има леко намаление на активността, но не драстично. Сигурно ще има ефект и това, че всяка година населението ни намалява. Все пак очаквам да гласуват около 3,5 млн., или към 60% от реално живеещите в страната избиратели.
