Четири стратегии се сблъскват на малкото парче земя Газа. Няма отговор, какво ще се случи на следващия ден?

Израелският дипломат и професор Итамар Рабинович, който ръководеше преговорите за мирното уреждане на отношенията със Сирия преди повече от десетилетия, коментира събитията днес в и около Газа. По думите му, това което се случва е „първата война между Иран и Израел“. Преобладаващото впечатление в региона обаче е, че войната в Газа е прокси на по-големия конфликт, противопоставящ Америка, Иран и  Русия , а изходът ѝ ще определи доколко трите доминиращи региона сили ще се договорят по широк кръг от проблеми, включващи, войната в Украйна ,ядреното споразумение и премахването на санкциите, както и относно разпределението на ролите в регионалната и система за сигурност. Това обаче не може да засенчи основния фактор в конфликта, а именно – палестинския проблем. Това е проблемът, пред който вече близо столетие са изправени Близкият изток и Западът и който и до днес няма нито мирно, нито военно решение.
Иран си присвои палестинската кауза още по времето на преговорите в „Кемп Дейвид“, превръщайки я в ключов компонент на своя проект за регионална експанзия. Независимо дали наистина иска да "премахне Израел" и да изгони Америка от региона, или това е само лозунг за мобилизиране подкрепа за своя проект, Техеран създаде военна инфраструктура в няколко арабски страни с тази цел. Чрез крилото „Кудс“(в превод „Свещен град“, т.е. Йерусалим) на своята „Революционна гвардия“ Иран създаде „Хизбула“ в Ливан, за да има Иран граница с Израел. Ливан под пълния контрол на Иран ще се превърна в карта в играта между двете държави. Това бе последвано от създаването на няколко въоръжени фракции в Ирак и Сирия които и те вече са също важни карти в другата игра не само с Израел , но и с Америка . Освен тях Иран финансира и въоръжи хутската милиция „Ансар Аллах“ в Йемен, която пък е срещу Саудитска арабия, както и „Хамас“ и „Ислямски джихад“ в Газа.
Във войната в Газа Иран активира своите проксита за атаки както срещу Израел, така и срещу американските сили и бази в региона, като същевременно постоянно заплашваше, че гневът на мюсюлманите ще доведе до всеобхватна война, но без да визира пряка иранска роля.
Америка си разделя задачите с Израел, подкрепяйки го на всичките фронтове с необходимото оръжие и финанси. От своя страна Вашингтон също увеличава военното си присъствие под претекст предотвратяванеразширяването на войната и защита на военните си сили в региона от атаки, водени от Техеран.
Фокусът на администрацията на Байдън, е ограничаването на войната до ивицата Газа и изискването Израел да завърши мисията, като същевременно се стреми да избегне цивилни жертви, и пускането на хуманитарната помощ през ГКПП Рафах.
Залогът на Америка и войната на милициите
Увеличаването на американските сили обаче не е гаранция за възпиране на онези, които не могат да се откажат от подкрепа на Хамас и бомбардиране на Израел, нито за предотвратяване на разширяването на войната, а по-скоро ще активизира усилията за осуетяване на американския план. Вече е повече от ясно се вежда ръката на Путин в операцията на Хамас. Ливански анализатори открито говорят по месните медии за част подготовката на бойците на тази организация в Русия.
Тези мнения биха могли да бъдат тълкувани, като теории на конспирацията. Сигурно е обаче, че Путин има интерес, Америка и нейните западни съюзници да отклонят подкрепата си за Украйна, като насочат немалка част от оръжейната помощ към Израел. Руският президент иска да отклони и вниманието на международното обществено мнение и чуждестранната преса от военните престъпления извършени от страната му в Украйна. От близо две години напрежението между Израел и Русия нараства. (повече по темата прочетете в анализа ми - "Войната в Газа изгаря и последните мостове между Москва и Тел Авив