Симеон Пешов е роден през 1941 г. Има висше инженерно строително образование. lТрудовата си дейност започва в Изчислителния център за строителство към Министерството на строителството и архитектурата, София, през 1966 г. От 1990 става член на СД и главен изпълнителен директор на"Главболгарстрой" АД, от 2001 г. е председател на УС, а от 2004 г. е шеф на надзора на компанията. От 2003 г. е председател на Българската строителна камара. Бизнесмен на годината 2003. Удостоен с приз на фондация „Буров" за индустриално управление за 2006 г. Носител на международни награди. Женен, с три деца.
- Г-н Пешов, бяхте на конгрес на строителните камари в Испания. Как изглежда кризата на наш терен, в България?- Първо да ви кажа как стои България в европейската среда. В ЕС строителството през 2007 г. има ръст от 3,4%, през 2008 г. вече е спад от 1,6%. Тази година се очаква той да е 8,1% и през 2010 г. ще е 2,9 на сто. В Испания спадът през 2008-а е 5,3, а през тази - 11%. Най-тежко е в Ирландия - свиването там е 32% за тази година.
В България се радвахме на бум - от 2004 до 2008 г. обемите нараснаха 2 пъти. За съжаление през първите 3 месеца на 2009-а спадът е 11%,
около 10 хил.
души са
съкратени
Лошо е, че разрешителните за ново строителство са с 40% по-малко от 2008 г.- А докъде ще стигне спадът?
- До 12% към края на годината. Догодина ще спре. Но никога няма да се върнем на 2008 г. Вероятно ще се задържим на нивото на 2006-2007 г. Миналата година сме извършили строителство за 8,4 млрд. евро, през 2007 г. - 7,7 млрд., 2006 г. - 5,5 млрд. За мен реалната прогноза е 6,5-7 млрд. евро догодина. 2 млрд. евро по-малко.
- Но това не са ли реалните числа? Този бум в строителството на жилища и хотели, тези цени на имоти не бяха естествени неща.- Големият скок на продажните цени беше свързан с увеличението на цените на имотите. И в Европа така се отчете. Има увеличение и на цената на строителството, но да речем, с 15%, не повече.
- Ролята на предприемача не искам да я засягам днес. Самият процес на строителството нямаше такъв голям дял в скока на продажните цени. Да, 15% печалба не е лоша, но тя повече не може да се постигне.
Сега е 4 до 6% заради конкуренцията. На всеки публичен търг в момента се явяват по 20-30 фирми, а беше период, когато нямаше кандидати, защото в жилищата, в хотелите имаше много поръчки.- Дойдохме си в нормалния живот, така ли?
- Да, това е доброто отражение на кризата - че стъпихме на земята. Бяхме започнали да говорим: не стига работна ръка, ще внасяме виетнамци. Да, ама не. Не се получи, защото финансовата криза в България се отрази в икономически план и първо започна от нас. 2 млрд. евро спад е много. И ще е добре да се върнем на нивото на края на 2006-а и началото на 2007 г. Ако се случат някои неща.
- Ако обществените поръчки се ускорят, ако бързо усвояваме еврофондовете, ако има консенсус между политическите сили за това и за разбирането, че един от стълбовете за оправяне на икономиката е развитието на инфраструктурата. Това беше отчетено в Мадрид и е в основата на обръщението на конгреса към новия Европарламент. Повече инвестиции се очакват в паневропейските коридори. Не говорим да се наливат пари в строителите, а за развитие на инфраструктура.
- Излиза, че за нашия строителен бизнес сега е добре, че имаме лоши пътища, лоша ВиК система, че нямаме пречиствателни станции, това са милиарди евро.- Те няма да стигнат европейските пари, но има следваща серия след 2013 г.
- Значи има огромен ресурс, който да ви изтегли от кризата.- Ние имаме едно бъдеще с този ресурс. Другото, което направи конгресът, е обръщение за мерки срещу корупцията, която може да се увеличи заради засилващата се конкуренция.
- Кажете при нас какво може да се направи?- Като строителна камара приехме етичен кодекс и наблюдаваме фирми, които не се държат на пазара нормално. Парламентът прие, че в тръжните комисии може да има наблюдатели от гражданските структури. Това обаче не тръгна надолу, никой не иска да му гледат в паничката. Така че законът трябва да е по-императивен - не със "може", а "задължително". Освен това настояваме законово да се регламентират някои тръжни условия, които някои си ги пишат като за свои. Сега се дава голяма власт на общините.
- Значи ли, че скандалите с братко, батко, спрени пари, ще се прехвърлят в общините?- При някои кметове без опит се допуска консултанти да
пишат тръжни
условия за
определена
фирма
Понеже многото търгове по общините сега започват, камарата взе решение да се следят всички тръжни условия и онези, които не отговарят на нормална пазарна среда, да ги обявяваме в медиите. А някъде камарата да води съдебни дела.
- Наскоро камарата имаше и срещи в Брюксел. Какво си казахте?- Идеята за среща в Брюксел възникна на съвещание в хотел "Шератон", срещата се водеше от г-жа Плугчиева. Аз казах пред г-н Карстен Расмусен, отговарящ за европрограмите в България, че се преекспонира корупцията. Че след преструктурирането на пътната агенция не виждаме причина да не се пускат парите. Няма корупция в НАПИ.
- А наистина ли няма?- Твърдя, че няма. И казах, че като се спират парите, по този начин се наказва българският народ, не лицето Х, което може да е корумпирано. По-късно се реши да се срещнем в Брюксел на 15 юни с неговия началник - Реналдо Мандмътс. Казахме, че се забавят плащанията по европрограмите, че трябва да се ускорят търговете. И минахме на конкретния проблем за големите пари, които могат да се пуснат за магистрали. За "Тракия" има такъв проблем - трябва да се прави нов ОВОС, който да съответства на европейските стандарти.
- Колко време продължава една оценка на въздействието на околната среда?- С всички процедури - от 4 до 6 месеца. Ние казахме, че трасето не може да се промени, наклоните не могат да се променят, значи остава от оценката да се вземат мерките, свързани с опазването на околната среда. Те не са в такъв обем, че да повлияят на стойността на проекта. Смятаме, че не бива да се чака завършването на оценката и тогава да започне търгът.
- Значи парите са пуснати и търгът за "Тракия" може да тръгне?- Да, те се съгласиха. И зависи от министерството на транспорта и от пътната агенция да пуснат ОВОС и могат още утре или след изборите веднага да обявят търга. Нашето предложение е това да стане веднага, за да може февруари, март догодина да се изпълняват голям обем строителни работи. Ето защо ви казвам, че догодина може да спре спадът в строителството.
- С около 400 млн. евро за "Тракия" няма да вдигнете строителството.- Стоп. Забравяте, че НАПИ обяви този месец 15 търга за около 300 млн. евро и 24 търга по регионалната програма. Това вече са много пари. Заедно с магистралите, говорим за реално строителство, за година-две могат да се усвоят 1,4 млрд. евро. Европа не е против.
Кризата силно ще се усети октомври-ноември. Ще има доста освободени хора - до 20 хиляди. Няма поръчки. Хубавите търгове започват сега. Парите няма да влязат през юли, август и септември. Въпросът е да можем да я спрем към март - с много работа и добра координация на държавата, бизнеса, граждански структури, общините.
- Колко пари ще спрат кризата?- 2 млрд. евро за всички публични инвестиции. Едно от нещата, които искаме, е консенсус за европейските фондове. Под консенсус разбирам и управляващи, и бъдеща опозиция да работят за усвояване на европейските фондове, а не един срещу друг. Не става дума за плюене, а за работа в една посока.
- А чуват ли ви?- Сега, преди изборите, има чуваемост, дано след изборите не изчезне.
