Декларацията на Меглена Кунева, че няма да се коалира нито с БСП, нито с ГЕРБ, нито с която и да е от партиите, според мен е акт на отчаяние. Защото в момента лидерката на "България на гражданите" е поставена в положение на много тежка преса. Кунева иска да играе ролята на новия спасител, на човека, който може да стъпи върху протестния вот. Амбицията е реална, доколкото в момента регистрираме много сериозна нагласа за отхвърляне и на БСП, и на ГЕРБ. За съжаление във вакуума, който се образува, няма достатъчно нови политически предложения. Меглена Кунева се опитва да стъпи на тази база и да каже: "Аз съм различната! Аз ще бъда човекът, който ще покаже една България на гражданите, в която политиците няма да своеволничат, да правят сделки зад гърба на избирателя. Аз съм претендентът, който ще даде на хората нова визия за бъдещето." Но тъкмо реалността, в която е поставена и която в крайна сметка е плод на политическата й история, поставя препятствия пред нея. Освен това подобна декларация изглежда доста двусмислена, защото чрез нея Кунева на практика отрича онова, което е правила през осемте години, когато е участвала в управлението.
Всъщност какъв е прочитът на това "Няма да се коалирам с ГЕРБ"? Та нали и ГЕРБ, и Кунева са от едно и също котило и това е НДСВ. И нали в крайна сметка всички те са били заедно във властта? Най-нормално за хората, изглежда, е да останеш верен на политическите ценности, които си изповядвал до момента. Докато с тази своя декларация Кунева сякаш казва: "Не, аз бях във властта нещо като по случайност."
Така изглежда позицията й и от гледна точка на БСП. Ако сега Кунева заявява, че няма да се коалира с БСП, защо тогава е била от техния отбор, т.е. този на тройната коалиция? Няма как избирателите да забравят каква е била Меглена Кунева.
Тя си е типичен центристки играч, а основната политическа характеристика на центристите е, че се опитват да примирят полюсите. Това се и опита да направи управлението на НДСВ - да внесе прагматизъм и да смекчи полюсите. От Кунева, която излиза от центъра, хората очакват подобно поведение. И вероятно ще се питат всъщност тя къде се поставя.
Очевидно Кунева иска да се заяви като някого, който ще пребори двата основни полюса на българската политическа сцена. Само че тя вече се опита да направи това през 2011 г. и този неин опит завърши с 413 хиляди гласа. В онзи момент този резултат беше безспорен успех, защото по този начин тя стъпва на изключително добра политическа база и защото е хубаво зад гърба си да имаш хора, които са посегнали към бюлетината ти.
Но от друга страна, такава база може да се окаже двойно препятствие, защото за избирателите това е пряко доказателство, че Кунева не може да се пребори с големите. Ако тя бе стигнала втори тур, имаше сериозни шансове да спечели президентския вот, защото към нея щяха да се прелеят гласовете и на БСП. Но Кунева не успя да пребори БСП, затова не успя да пребори и ГЕРБ.
В проучванията на всички агенции, които наблюдаваме до момента, резултатът за нейната формация “България на гражданите” е около 6 процента. Ако го преизчислим върху броя на гласувалите, ще стигне 10%. А това би означавало, че дори 413 хиляди гласа са добра прогноза за нея. т.е. резултатът й на изборите през 2013 г. би могъл да бъде около тях или под тях.
За една година, откакто тя заяви, че тръгва по собствен политически път, което беше и очаквано, формированието й не бележи ръст. Даже последното проучване на Института за социални изследвания и маркетинг показа разколебаване на твърдите й симпатизанти, което не вещае розова прогноза.
Прогнозата предвид тези обстоятелства за това какво ще е следващото управление е изключително трудна. Не споделям опитите на колеги експерти, които отсега заявяват, че ни чака коалиционно правителство или че ще се случи това или онова - това са сметки без кръчмар. Трябва първо да се оформят офертите, а след това да мерим нагласите. Иначе слагаме каруцата пред коня.
От 2009 г. не съм се уморила да повтарям - изчакайте суверенът да си каже думата. Съдейки по психологическия портрет на Бойко Борисов, предполагам, че той ще играе вабанк - ще каже: “Избирате или мен, или тройната коалиция!” В този смисъл, ако има коалиционно управление, то би било резултат на изключително разпокъсан вот. Може да се случи конфигурацията от 2009 г., т.е. ГЕРБ да каже "Няма да управлявам", БСП - също, и най-накрая с вота на ДПС или някоя от малките партии да се формира кабинет.
Проблемът е, че изборите не са утре, далече са от хората и отговорите им в нашите изследвания отразяват това. Важно е също да се отбележи, че не всички вероятни играчи в тях са се декларирали. Повечето изчакват.
Да, вярно е, че последствията от икономическата криза са тежки, но те не означават непременно, че БСП ще започне да води. Някои експерти се осмеляват да прогнозират, че БСП и ГЕРБ ще са в реми и че БСП като нищо ще обере протестния вот. Но ми се струва, че е по-добре това наистина да се случи и чак след това да се коментира. Големият проблем на БСП е, че лошо комуникира със средното и особено с младото поколение.
При нея 85% от избирателите й са над 50-годишни и това се отразява на вота за БСП.
Струва ми се, че Бойко Борисов няма да иска да направи коалиция, а ще предпочете да играе тип "И сам воинът е воин". Ще заложи на това, че даде ясна стратегия на управлението си. След целта, която постави правителството на ОДС - интеграция в НАТО и ЕС, следващата такава ясна, прагматична и обединяваща цел бе само тази на правителството на Бойко Борисов. Всички други управления бяха за всичко - справедливост, прозрачност, все абстрактни понятия. Борисов не е обещавал, че ще ликвидира икономическата криза, а че ще се опита да запази финансовата стабилност. И го стори. Каза ясно: Ще правим инфраструктура, пътища, защото това можем да правим в този момент. Тъкмо на тази програма ще дават оценка хората на предстоящите парламентарни избори. Ако я оценяват добре и искат да продължи, вероятно ще гласуват за ГЕРБ и Бойко Борисов. Онези, които не харесват тази програма, ще гласуват "против".
МИРА РАДЕВА
