Пламен Минчев собственик на заводите за сокове и млека BBB:
- Г-н Минчев, има ли криза в България?
- Нека да попитаме за коя точно - икономическа или политическа, защото аз твърдя, че имаме и двете. Изправени сме пред политическа криза на избор накъде тръгва България в условията на икономическа криза. Тези две кризи са наслоени и не могат да бъдат лесно отделени. Относно икономическата криза ние не сме изолирани от света и започнахме да я чувстваме още през октомври миналата година и според мен в края на годината ще се усеща още по-сериозно. Има забавяне на процесите в икономически план и това, което се случва в Европа, идва със закъснение при нас. Освен това инвеститорите, които решават проблемите на този етап в собствените си страни, отдавна се изтеглиха от най-проблемните и най-взривоопасните държави като България.
- Според правителството сме една от най-привлекателните за инвестиция страни, а вие говорите точно обратното.
-Бяхме привлекателни заради строителния бум, който беше чисто спекулативен. В България дълги години не бе правено нищо по отношение на инфраструктура и строителство и този бум беше нормален, очакван. Да погледнем в момента, за първите няколко месеца от тази година имаме приход около 800 млн. евро, даже мисля, че е и по-малко, което е няколко пъти по-малко от миналата година. Ние наблюдаваме очевидно оттегляне на инвеститорски интерес, което първо се усети на фондовата борса. Очевиднно това ще доведе в края на годината до неизпълнение на приходната част от бюджета от данъци, както и неизпълнение на заплануваните приходи от инвестиции. Не трябва да се надяваме, че ще се случи нещо по - различно у нас от Европа. Очевидно сме в рецесия.
- Според финансовия министър Пламен Орешарски рецесията е академичен термин без отражение върху реалния живот и състоянието на държавата.
- Бих попитал тогава, ние, които сме на пазара и произвеждаме всъщност брутния вътрешен продукт на държавата, може ли да имаме друго мнение? Ако фирмите успяват да задържат някакви позиции, то това е с цената на съкращаване на работна ръка, съкращаване на разходи за реклама и инвестиции. А какво прави правителството? Раздава пари от бюджета необосновано и предизборно. В условията на криза ще можем ли да попълним тази липсваща сума? Очевидно няма да стане. И в месеците до края на годината идват все по-отрицателни икономически показатели.
- Появи ли се криза на потреблението у нас?
- Има, и то още от есента на миналата година във всичко. Българинът вече не дава пари и за храна, което означава, че кризата е толкова дълбока, че човек се чуди дали не е в края на някой световен катаклизъм. За да късат хората от залъка си, значи кризата е тотална.
Бедността е в основата на политическата криза, на хората им е все едно кой ги управлява, интересува ги да имат за хляб и цигари. А това като че ли е най-опасното - промъкването на евроскептицизма. Не искам да мисля на какво буре с барут би седял оттук нататък един наш парламент. Моята прогноза е, че в края на 2010 г. е вероятно да се види светлина в тунела. Едва тогава в големите икономики ще се освободят някакви пари за инвестиции в рискови икономики като нашата. Защото тук идват спекулативни пари. Те се слагат там, където се търси бърза възръщаемост. Дълги пари няма за какво да дойдат у нас. Какви са тези големи проекти, които да ги доведат? Само парите от Кремъл за газопреносните проекти и АЕЦ “Белене”.
- Как ще се развие ситуацията за правене на бизнес, ако постановката в изборите за парламент запази картината от току-що отминалия евровот?
- Първият въпрос е колко време ще отнеме да се създаде изобщо някакво правителство и то колко време ще преживее.
Ако кабинетът се направи бързо на база на 4-5-странна коалиция, това означава, че политиците са надживели моментните си пристрастия и са създали правителство заради бъдещето на страната. Ясно очертаващата се патова ситуация в никакъв случай няма да допринесе за развитието на държавата и ще задълбочи икономическата криза.
- Как според вас ще ни се отрази един италиански вариант на чести смени на правителства?
- Не може на големи компании в Италия да им налагаш политически модел и те да го следват. Докато в България все още заради това, че политиците захранват определени олигархически кръгове, в много голяма степен влияят на икономическата ситуация. При една нова власт без ДПС и БСП ще дойдат други олигархически кръгове, други пръстени, които пък ще доведат до друго икономическо статукво. Значи самият модел е сбъркан. Политиците трябва да се занимават само с политика и да вземат решения за страната, а икономиката трябва да се развива по своите си специфични правила. Това трябва да се търси - разделяне на политиката от икономиката. Оставете икономиката на мира. Някои хора у нас започнаха да прилагат методите на Кремъл - купуваш предприятия независимо от цената и от това дали са печеливши или губещи, за да имаш възможност чрез работниците си да осъществяваш т.нар. корпоративен вот и да влияеш политически на ситуацията, както и да можеш да вземаш угодни за теб решения или да заплашваш с катаклизъм. Допускайки това, държавата сама си отглежда врагове. Защо Кремъл в един момент раздаде пари на едни олигарси, а други вкара в затвора? Да не говорим за чисто криминални явления на тип местни феодали като в Дупница или Хасково, което е нагледен пример за симбиозата между местна престъпност и политическа корумпираност. И това става в държава член на ЕС в началото на XXI век. И тук вече идва ред и на съдебната власт, която е абдикирала от задълженията си Как се стигна на изборите да участват един куп хора, които трябваше да са в затвора? Кой допусна това?
- Каква част от бизнеса ще работи по тези икономически закони успешно?
- Тази част, която не е получила нещо даром от държавата. Аз моя бизнес съм го създал през 90-а година с водеща индустриална чуждестранна група, която ми повярва и ми даде милион и половина долара напред без гаранции! Но има доста хора, които са взели от държавата и сега дължат услуги за това. Очевидно зависимостта там е много голяма.
- Има ли реална опасност да издъним валутния борд?
- Вече отдавна изпуснахме възможността да сключим изгодни споразумения с МВФ. Но все още имаме шанс за едни около 2 млрд. евро. Дали обаче с оглед на ограниченията, които фондът очевидно ще се опита да ни наложи за една не толкова голяма сума, си заслужават усилията?! Да не забравяме, че вътрешната задлъжнялост е огромна. Въпросът е какъв допълнителен инструмент ще извади държавата за пред МВФ и Световната банка, за да ги убеди да дадат поносими условия за рефинансиране, както и за по-голям кредитен ресурс. За съжаление изпуснахме момента, когато и Румъния, и Унгария, и Полша взеха добри кредити от МВФ. Очевидно, че сегашното правителство ще остави въпроса за решаване на следващото.
-Бърза евроизация?
-Не сме готови. Ние според мен скоро няма да влезем и в Шенгенското пространство. Европа очевидно вече не бърза да ни привлече, защото се опариха. Ето ние следим, че за Хърватска вече се говори че чак 2011-2012 г. ще има закрити повечето от главите по пресъединителните договори. А аз твърдя, че Хърватска в много отношения е по-развита от нас. Ние просто използвахме най-големия шанс в последните 20 години да ни приемат в ЕС. Тук обаче идва другият голям проблем, а именно, че България не знае как да се възползва от преимуществата които ни дава това членство. В момента най-големия проблем представлява неусвояването на фондовете. Защо реално се получава това: България не успя да си създаде това сериозно лоби в Брюксел, което да прокарва усвояването на тези пари без сътресения. Как? Много просто - ЕС е изпълнен с примери за неправомерно отклоняване на средства по фондовете - Испания, Италия, Гърция. Само че там много интелигентно са решили въпроса с комисионите, които остават в Брюксел. Когато тази схема е нарушена, както стана при нас, и когато искаш да си присвоиш една неразумно голяма част от средствата от тези фондове, без да оставиш в "касичката" в Брюксел - губиш.
CV
-Роден на 3 август 1958 г.
-Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност геоморфология
-Собственик и управител на "БББ Груп" АД, който притежава заводите за производство на натуралните сокове и млека ВВВ.
-През 1989 г. основава фирма "Лайнс". 2 години по-късно започва изграждането на първия частен завод за производство на натурални сокове "Линк" АД и въвежда марката ВВВ. През 1995 г. на базата на бившата "Ботевградска вишна" създава "Бовис" за производство на пресни млека и млечни продукти с марка ВВВ.
