С Красен Станчев разговаря Юри Велев.
- Г-н Станчев, имате ли обективно обяснение защо през 1989 г. падна Живков? Системата, на която той бе олицетворение, ли фалира?
- „Комунизмът не работи, защото хората обичат да притежават разни неща”, казва Франк Запа. Обективното обяснение е още от 1920 г. - дадено е в статията на Фон Мизес „Стопанското изчисление в социалистическото общество”, и е доразвито в книгата му „Общественото стопанство”. Основната идея е, че при обща, държавна собственост не са възможни размяната и цените, следователно не са възможни нормални и рационални стопански решения. През 1922 г. новата икономическа политика на Ленин и опитът да се възстанови златната рубла са потвърждение на тезата на Мизес. Но Ленин има и дългосрочни цели: „Пускаме ги да произведат богатство, след това им го вземаме,
властта е наша”.
Друго обяснение е в механизма на т.нар. непредвидени последици, описани добре от Адам Смит и по-късно доразвити от Робърт Мъртън, Карл Попър и от нобеловия лауреат по икономика Фридрих фон Хайек в работи по основи на социологията, икономиката и правото. Всъщност става дума за научно обяснение на библейската мъдрост, че “човек предполага, а Господ разполага”.
Обстоятелството, че има стари обяснения, не означава, че 1989 г. не беше изненада за всички. Каквото и да се говори сега. Икономистите наричат това „смяна на предпочитанията”. Тя почти винаги е изненадваща. Иначе България от 1944 до 1989 г. е само най-яркото онагледяване на фалита на системата: той се случва три пъти – в началото на 60-те и в края на 70-те и 80-те години на ХХ век.
- Вярна ли е хипотезата, че БКП жертва Живков, за да запази номенклатурата икономическата си мощ? Доколко и как социалистите успяха да станат успешни капиталисти и какво е участието на тайните служби в този процес?
- Ситуацията на 80-те е ситуация на всеобщо лицемерие, което улеснява смяната на предпочитанията. Предпочитанията на Москва към това кой да управлява България се сменят. Макар че през март 1989 г. Живков се опитва да предложи услугите си на Горбачов, понеже преди това е бил удържан на власт от предшествениците му. От 1986 до 1988 г. се сменят и възгледите на българските граждани (първоначално малцина) за това как трябва да се управлява страната. Естествено, това ставаше по конкретни поводи. По-младите в БКП сменят предпочитанията си за същите неща, като Москва и като българските граждани. Те разчитат на подкрепата на Горбачов за смяната на Живков. И стихийно се пренасочват от ръждясалата роля на политически началници към тази на работодатели на българските граждани.
Комунистите са много, а печелившите предприятия – малко Комунистите спорят помежду си, а част от гражданите имат други идеи за себе си и обществения ред.
Не случайно споменах Мизес… Свидетелите по дело №4 (срещу Живков за икономическата катастрофа) обясняват причините за фалитите на „системата” с буквални цитати от неговата критика на социализма. Житейски обаче те вярват в схващането на Маркс за първоначалното натрупване на капитала като грабеж. И не са забравили възгледа на Ленин, че важното е властта и нейните „веществени придатъци”, т.е. онова, което наричате „тайни служби”.
- Кое може да се смята за доказано?
- Спонтанната приватизация като съзнателна политика датира от 1984 г., от създаването на малки фирми с публични средства и финансирането им през Минералбанк и БИСА. Замисълът е държавните средства да се управляват като частни. За по-мащабни начинания, като тези на Робърт Максуел, средствата се осигуряват направо от резервите на БНБ.
Създаването на частни банки със средства на данъкоплатците започва през май 1989 г.
Идеята е да се привлекат спестяванията на населението, за да има ресурс за вече възникващите квази-частни предприятия. Спонтанната приватизация се разгръща през 1989 г. и 1990 г., до избора на правителството на Димитър Попов. Но ред в този процес се постига бавно, чак през 1993 г. Интересно е, че в България за нечестна по-често се смята приватизацията по закон, а не тази преди това.
Колкото до „тайните служби”, още преди изборите и референдума от 1946 г. НКВД и ДС постигат завидна ефективност. Например на един техен агент или сътрудник в София се падат 1200 – 1300 граждани. За сравнение: Гестапо постига в Хитлерова Германия проникване от един сътрудник на 2000 души. Наборът на сътрудници на ДС продължава до 1990 г., а внедряването им на ръководни длъжности – от транспортното училище и института за сортови семена на БАН, през частни вестници, медии, бизнес асоциации и банки, до президент и дипломати – е повсеместно.
Този процес е донякъде стихиен и доброволен: все пак става дума за 7-8% от населението, с предимства в кариерата преди 1989 г. и с вътрешна система на доверие. Последното е част от социалния капитал на България и до ден днешен. През март 1989 г. Живков търси подкрепа за себе си и финансиране на плащанията по външния дълг от Горбачов. Тези послания се повтарят на ноемврийските му срещи с посланика на СССР (първата от които е на 3 ноември – деня на шествието на "Екогласност"). Тези демарши са без успех и той е изпратен в заслужен отдих. Известно е още от архивите, проучени от Владимир Буковски по покана на Елцин, че Горбачов и КГБ са имали свои предпочитания за “капиталистически” водачи на страните от нова Европа, без балтийските.
- Имали ли са фаворит за България?
- Да, съдейки по косвени данни, архиви и спомени, фаворити тук са Петър Младенов и Андрей Луканов. Изглежда, те са започнали преговори с Горбачов в началото на юли 1989 г. Особеното в България е, че резидентът на КГБ в София не е уведомен (явно поради страх от изтичане на информация). Тези двамата господа бяха отстранени по демократичен път от техните постове през 1990 г. След това има наказателна акция от страна на СССР с икономически средства – увеличаване на цените на ядреното гориво за "Козлодуй", на митата и пр.
- При Живков, казвали сте, сме имали фалшива икономика. Защо? И как криминализира това бизнеса след 1989 г.?
- При комунизма има антиикономика, производство на дефицити, частното предприемачество е престъпление и безработицата е забранена, парите са нещо като лотарийни билети… Фалшива икономика има, когато предприятията не задоволяват потребителското търсене и не печелят (т.е. не фалират, “държавата” те спасява), и когато вярваш, че печелиш (най-често поради правителствени субсидии), но не след дълго се оказва, че губиш. Да се върна на "успеха" на комунистите като капиталисти. В какъв смисъл „успех”?
В смисъла на Маркс – да заграбиш и да останеш ненаказан, или в смисъла на Мизес и Адам Смит – да печелиш, като обслужваш търсенето по-добре от всички останали. Има и от едните, и от другите. Криминални са кражбите и насилието. Държавата и мафията са просто съревноваващи се клептократи. Вторите са по-беззащитни и затова - по-симпатични. Затова около тях се формира романтична субкултура, привличат вниманието на пресата. Криминализирането е държавен акт. А големите кражби у нас не бяха криминализирани до много късно.
- Сега икономиката по-реална ли е?
- Да, защото отговорността за големите кражби се наложи като практика и в управлението на средствата на данъкоплатците има известен ред. Несъстоятелността бе регламентирана като част от търговския закон през 1994 г. и приложена като действителни фалити след 1997 г. Извънбюджетните сметки на правителството бяха закрити през 1998 г. Първият закон за държавните поръчки бе приет през ноември 1996 г., но не бе приложен и след това бе писан нов, с концесиите историята е същата – има ред след 1998 г.
Първият бюджет, съответстващ на стандартите за прозрачност, бе този за 1999 г. Законът за достъп до обществена информация бе приет през 2000 г. Най-важно бе може би премахването на възможността за кражба чрез паричната политика на БНБ. От 1998 до 2008 държавните бюджети са добре балансирани, субсидиите - относително ограничени, и излизат на излишък. Всичко това прави политическия грабеж и по-труден, и по-видим. Между другото, затова Иван Костов е толкова единодушно мразен днес от другите политици, защото след неговото управление се краде по-трудно.
- Как стана така, че икономиката след 1989 г., зачената като опит за – както казвате - контролирано въвеждане на капитализъм, все пак доведе до най-дългия период на устойчив икономически растеж в историята на България?
- "Контролираното въвеждане" се провали през 1997 г. Вижте предизборната програма на БСП от 1994 г. и тази на правителството на Виденов. Румен Гечев има няколко забележителни фрази за регулиран пазарен преход и стимулиране на икономиката, които всички повтарят в захлас. Причините за стопански подем са следните: приватизацията и възстановяването на частната собственост, ограничаването на правителствения грабеж и на паричната политика на БНБ (т.нар. валутен борд), фалитът на губещи предприятия, чуждестранните инвестиции, пазарът на ЕС, свободата на движение на капитали, намаляващите до 2008 г. данъци и емигрантите. Но нищо не е необратимо.
- Кажете 5 неща, които са ни завещани като тежки проблеми от управлението на Живков. Имаха ли тези политики алтернатива в тогавашната ситуация?
- Външен дълг от размера на гръцкия, той ще бъде изплатен по-догодина. Мошеници като нови богати. Социален капитал като кръга на доверие между сътрудници на КДС. Завистливи, лицемерни и арогантни социалисти. Невежеството като добродетел, проблеми с "турците" и "руснаците" и историческото самосъзнание. Но това не е завещание в точния смисъл на думата. Това са спонтанни развития на завареното на 10 ноември 1989 г. положение.
Да, имало е алтернатива. Ако би нямало насилие през 1944 г., Народен съд, фалшифицирани избори от 1946 г. и т.н.
- Доколко беше съветизирана икономиката на България към 1989 г.?
- Като маниер на управление – напълно. Като дялове в отраслите:
енергетиката – 80%, доставките на суровини – 60%, горива и газ – 90%, търговия – 80%, чуждестранни инвестиции – вероятно 65%.
- Казвали сте, че трите кризи при Живков са по-тежки от това, което се случи през 2009 г., защо?
- Не, само последният фалит и второто му издание във вид на кризата от 1996-1997 г. са по-тежки. Средният спад на БВП на година за периода 1990-1996 е 8-9%. Обедняването скача от 5-6 до почти 40% от населението. По форма това са кризи по външен дълг. Но те са домашно производство, произтичащи от комунистическата антиикономика, и са “преодолявани” с насилствена индустриализация в една или друга насока, ограбване на населението чрез парична, фискална и жилищна политика и обратното му корумпиране с нови заеми.
Но по-ранните кризи имат и добра страна. Например става ясно, че кредити не може да се вземат само от СССР. Но кредитите от Запада имат политически условия –
заради тях са затворени лагерите. Защото спестяванията на населението са нужни за финансиране на икономическите планове и плащанията по външни дългове, частната собственост върху земята и жилищата не е напълно премахната. В края на 70-те - известна либерализация на валутния режим (за да се прибира твърдата валута през корекомите).
- По-добри ли са доходите и икономиката днес, сравнено с края на управлението на Живков? И ако е така, защо няма масово усещане, че животът днес е по-добър, отколкото тогава? Напротив, – българите постоянно оглавяват класации по нещастие.
- БВП на човек от населението е 887,5 щатски долара, а през 2009 г. – 6,5 хиляди, от 1998 г. реалният ръст на доходите е почти 10% и той се запазва дори по време на криза. А няма усещане поради две причини. Първо, хората се сравняват с другите и им завиждат. При толкова много свидетелства за забогатяване за чужда сметка това изглежда като печеливша обществена стратегия. В крайна сметка всеки се опитва да грабне от другите по легитимен начин, чрез правителството. Второ, политическото съревнование кара политиците да убеждават избирателите, че са по-зле от всякога и те ще им помогнат, като вземат пари “от въздуха” или от лошите, или от ЕС. И хората им вярват.
Хленчът вече е основно политическо забавление.
Отворете всеки вестник и ще видите, че 4/5 от мненията са, че трябва да се вземе от някого, за да се даде другиму.
- Писали сте, че “глупостите от рода на “България – енергиен център на Балканите и “Белене” са не повече от идеологическа защита на руски държавни и частни компании”. В този смисъл в чий интерес е предстоящото провеждане на референдум през януари?
- На политическите партии, които са готови да си предложат услугите за осъществяване на тази защита. За обяснение на колективните демократични решения понякога използвам следния мисловен експеримент. Представете си, че ви нападат двама бандити и искат да ви направят нещо лошо – например да ви вземат 4300 лева*. Вие най-вероятно не бихте били съгласни и в отговор на вашите увещания единият бандит предлага демократично решение – да се гласува. Пита се каква е разликата, когато бандитите са двама, 240 или един милион? Всички отговори обикновено са много интересни.
* Според Станчев толкова ще са разходите на правителството през 2013 г. на глава от населението, т.е. включително децата, пенсионерите и безработните.
