Просто едни мислят за Европа, други за евро
Теди Москов е театрален, телевизионен и кинорежисьор.
Роден е през 1960 г. в София с името Стефан Стефанов Москов. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ, специализира драматична в “Академия д'арте Драматика” в Рим. Основател на театър “Ла Страда”.
Между 1993 и 1996 г. снима шоуто “Улицата”, отличено със “Златна роза на критиката” в Монтрьо през 1996 г. От 1995 г. поставя и в немски театри. През 2002 г. заснема игралния филм “Рапсодия в бяло”, а през 2006 г. - документалния “Преводачката на черно-бели филми”.
- Какво й е хубавото на Синята коалиция и какво й е хубавото на политиката въобще, г-н Москов?
- По принцип думата коалиция ме смущава. Съдържа в себе си неопределеност, възможност за бягство от отговорността. Ако в един хор някой пее фалшиво, трудно ще разбереш кой е.
Управляващата коалиция беше многоцветна, орел, рак и щука, тази е едноцветна, повече прилича на отбор.
При кръстоската на разноцветни политически сили понякога се получава хермафродит. Любопитно у нас е как левичарят си служи с дясната ръка и обратното. Колкото до хубостта на политиката, за мен хубостта повече подхожда на жената. Там съм по-компетентен.
- На коя пиеса ви напомня българската политика в момента? Гръцка комедия, Шекспирова драма или какво?
- Дайте да не извисяваме политиката до изкуство. Тя е само една хитрина. Особено в малката държава. Повече ми напомня на панаир, на въртележка. Дано най-после еволюира до виенско колело.
- Много хора смятат, че връщането на Иван Костов на водещи позиции в държавата е опасно. А вие?
- Аз пък не мога да се сетя какво беше опасното за България по негово време. Сещам се само, че не допусна у нас косовските бежанци, както искаха американците, нито позволи на руските самолети да прелетят над България към Косово, както настояваха руснаците.
- Кой е личният ви политически лозунг?
- “Заменям царство срещу кон”. След това иде Blood, sweat and tears, любимата ми джаз рок група. Името й е цитат от реч на Чърчил за това какво може да обещае на Англия след войната. На Балканите властта се възприема като келепир, а не като жертвоготовност, труд, пот и сълзи.
По телевизията имаме предаване “По света и у нас”. Явно иска да ни напомня ежедневно, че това са две различни неща -светът! И у нас! Ще ми се да дочакам предаването “Светът е у нас".
- Синята коалиция обяви, че сте сред интелектуалците, които я подкрепят. Какво мислите за израза "интелектуалец"? Във времето на чалгата останал ли е избирател, който да слуша интелектуалците?
- Смятам се за артист, всички от тази група, поддържащи синьото, са професионалисти в писането, науката, театъра, живописта и пр. Хубаво е да ги наричаме с професиите им. "Интелектуалец" ми звучи като умалително от интелектуал. Значи човек не с интелект, а с интелектец.
Колкото за обобщаващото понятие “интелигенция", мисля си, че българската интелигенция не е духовен водач на нацията. Тя е по-скоро интелигенцийка. От време на време я хваща срам за безличното й живуркане и се рекламира с някоя гръмка кауза.
За подписалите се за сините по-скоро става дума за лична позиция, отколкото за предизборна агитация. Очаквам и други хора, по-популярни (“пополо”- народ), да се присъединят. Очаквам и Синята коалиция да се обвърже с ангажименти към нас и когато взема кардинални решения за България, да ни пита дали ги харесваме.
- До каква степен изкуството зависи от политиката? За вашата работа например има ли значение кой е министър на културата?
- Аз съм един от първите, които напуснаха топлия държавен театрален приют и се гмурнаха в частния сектор. Т.е. съм дясно мислещ театрал. Предпочитам министърът на културата да зависи от мен, не аз от него. В някои страни бюджетът и спонсорството за култура са огромни, тук така е за чалгата.
- За театър в България пари никога не са достигали, но е разпространено схващането, че щом си с управляващите, за теб пари винаги има. Вярно ли е?
- Вярно е само за левите политици. Те предпочитат верните пред кадърните, затова певците им често са фалшиви. Присъщо е за уличните кучета да скимтят и да се умилкват към този, който ги храни. Породистите винаги са с един стопанин.
- При толкова много партии търкаля ли се властта на улицата?
- Партиите се търкалят по улиците в лъскави автомобили.
- Нямате ли усещането, че т. нар. дясно мислещи вече са един файтон хора?
- Стига с това дясно и ляво мислещи! Да ги разделим на евромислещи и европеомислещи. Едните мислят за евро (парична единица), другите - за Европа. Дано избирателите успеят да ги разграничат. Десните са наистина един файтон хора, другите пък са един мерцедес хора. Числеността им е горе-долу равна.
- Знаете ли място, където се живее най-добре?
- Сред природата.
- Кой е любимият ви актьор сред политиците и любимият ви политик сред актьорите?
- Йоско и Ламбо. Бяха възхитителни в една писа, “Напразните усилия на любовта” на Шекспир, поставена от Леон Даниел. Искам да ги видя пак заедно, в една пиеса. Не по площади и министерства.
- Импровизирайте като режисирате една сцена, която да илюстрира родната политическа класа?
- Не ща.
- Как ще коментирате думите на Явор Дачков, че възванието на интелигентите за Синята коалиция звучи малоумно?
- С Явор харесваме една и съща музика. Доскоро харесвахме едни и същи политици. От думите му, аз, "малоумникът с пияната глава", не мога да разбера кои политици харесва той. И какво ни предлага. Идва ми наум едно клише от американски филми - “Страната ни е по-важна от нас, аз правя това за страната си!" Идва ми и един въпрос - дали Явор прави това за страната си?
Дали не изпитва удоволствие, принизявайки ни, да се почувства по-високо от всички. България, както знаем, е на кръстопът. От едната страна е Европа, от другата е Азия. Двете са ни хванали и ни дърпат в различни посоки. От коя ли страна дърпа той?
