Доц. Албена Йорданова влезе в световните новини, след като ръководеният от нея екип учени в Антверпен успя да "вкара" човешки ген, причиняващ рядко неврологично заболяване, в организма на муха винарка. Албена Йорданова е едновременно доцент в катедрата по химия и биохимия на Медицински университет в София и професор в университета в Антверпен. Успява да съвместява работата на двете места, като непрекъснато организира и обмен на студенти. В Белгия работи от година и половина.
- Доц. Йорданова, разкажете нещо повече за откритието, направено от екипа ви.- За първи път създадохме модел на човешка наследствена периферна невропатия в дрозофила. Това е невромускулно заболяване, от което страда 1 от 2500 души. В случая вкарахме в тялото на муха-винарка дефектния ген, причиняващ заболяването при хората. И мухата започва да развива типичните за болестта симптоми, краката й отслабват. По този начин се дава възможност да научим много повече за болестта, а и да се търсят лекарства.За откриването на точния дефект, причиняващ проблема, са използвани семейства от САЩ, България и Белгия. Изследвани бяха две големи фамилии, носители на генната мутация, причиняваща болест, наречена Шарко-Мари-Тут. Тя е описана за първи път преди 120 г. и е кръстена на учените, които са я открили. При нея най-често се поразяват мускулите на краката.
В България ставаше дума за една голяма фамилия от Лом. Успяхме да намерим много хора от нея, като се разровихме в историята на предците им и стигнахме доста поколения назад. След като бяха сравнени гените на двете фамилии - у нас и в САЩ, преди около две години успяхме да изолираме конкретния дефект, който е виновен за болестта.
- Лекарствата, които ще се разработят чрез вашето откритие, ще могат ли да помагат и за други болести?- Все още знаем твърде малко за механизма, по който се развива болестта. Знаем, че са засегнати важни клетъчни функции.Те са се появили доста рано в човешката еволюция, но тепърва предстои да се правят много по-подробни изследвания. Досега не е описан от нито един учен в специализираната литература и това е следващото предизвикателство. След като научим повече, ще е ясно дали той е същият и при други подобни проблеми и дали можем да направим нещо и срещу тях.
- За първи път ли се случва човешки гени, причиняващи болест, да се предадат на винена мушица?- Преди нас са правени доста експерименти с мишки. Разликите обаче са много - може би най-важната е, че дрозофилите се размножават изключително бързо и по много. Могат едновременно да се тестват стотици лекарства. Това ще ускори наистина сериозно изследванията. Освен това основните елементи на нервната система на винените мушици, на молекулно и клетъчно ниво, са поразително сходни тази област с човешкия.Освен това са правени много опити с болести на мозъка като алцхаймер, епилепсия и паркинсон. Но никой не е опитвал да го прави с проблеми на периферните нерви, и то върху винени мушици.
- Да, интересът наистина е голям. С нас вече установиха контакт някои от водещите фирми. След като успяхме да създадем модела, тепърва ще има и доста работа за други учени.Готови сме да предоставяме модела си на специалисти от други страни, защото това силно ще ускори създаването на лекарства и ще е в полза на науката.
- Продължавате ли да правите научни изследвания и у нас?- Аз станах доцент в България преди 6 месеца почти дистанционно. Успях да запазя връзката си с България благодарение на разбирането на ръководството на Медицинския университет - София. Специална заслуга има ректорът проф. Ваньо Митев. Благодарение на модерната форма на взаимодействие между двата университета успяваме да комбинираме най-доброто. Така има и постоянен обмен на студенти и млади кадри, което много помага за развитието им.
