Интервю с Меглена Кунева
- Г-жо Кунева, накъде след изборите у нас на 5 юли? Ще запазите ли комисарския стол в Брюксел?
- Въпросът накъде след изборите на 5 юли е всъщност въпрос за това какво се прави у нас. Аз се отнасям с голямо уважение към всеки вот. Това ще е поредният европейски избор на страната ни. Българските министри, които ще бъдат избрани от парламента, ще участват във всички съвети на ЕС– по икономика, финансови въпроси и т.н.
Когато минат изборите, бих искала да говоря с политическите сили, които ще присъстват в националния парламент, за да разбера какво мислят те и какво очакват от мен. Защото изборът на комисар има две страни – национално предложение плюс мнението на председателя на Европейската комисия. Трябва да имам тези два елемента, за да взема своето решение.
За мен е най-важно къде ще защитавам по-добре интересите на българските европейци. Засега се опитвам да правя така, че да покривам и двете територии Вече бях на среща с либералите в Бристол, във вторник вероятно ще изберем председателя на либералната група. Аз нямам личен дневен ред, зная, че върша публична работа и за мен публичният интерес стои над личния. Всъщност, за това участвах и в европейските избори.
- Говори се, че имате твърдата подкрепа на Жозе Барозу за втори мандат?
- Аз не съм говорител нито на председателя на Еврокомисията, нито на българското правителство или на българските партии. Така че може да попитате тях. Имала съм няколко пъти възможност да чуя добри думи от страна на г-н Барозу – по време на евроизборите той беше любезен да направи специален кадър с мен за клипа, защото и двамата мислим, че трябва да се стимулират българските европейци да гласуват.
А процедурата е точно записана в член 215 от договора за ЕС: “Държавата членка предлага свой кандидат за поста, председателят на Еврокомисията приема и определя портфолио, а Европейският парламент гласува предложените комисари.” Виждате, че нещата са съвсем изчистени.
- Водили ли сте предварителни разговори с ГЕРБ и с БСП за номиниране на нов комисар на България?
- Не. Смятам, че по никакъв начин някой друг освен самите партии не може да изразява тяхното мнение. Това, което аз мога да направя, и ще продължа да правя, е да работя за репутацията на страната. Защото когато един българин на такава позиция успява, това е добре за всички. В Комисията е важно с каква репутация се ползваме.
- Виждате ли Ивайло Калфин като свой конкурент за поста?
- Бих помогнала на всеки българин да се изяви където и както може в Европа. И винаги съм го правила. През цялото време от 2001 г. насам, откакто съм в европейската политика, не съм казала и най-лека критична дума към който и да е политически опонент, защото не това е моята задача. Аз трябва да направя така, че страната наистина да се интегрира отвътре и да е най-добре представена навън. Всеки, който иска да работи на европейското поле, има пълната ми подкрепа.
- Смятате ли, че е реалистично да получим ресора “Енергетика” в новата Комисия, за който говори премиерът Станишев?
- Това е въпрос, който решава председателят на Европейската комисия и то е единствено негово право според договора за ЕС.
- Може би и според предложения от страната кандидат?
- Опитът има значение. Затова в много страни, като Финландия например, е ясно колко години тя може да разчита на своя комисар, има национален консенсус и план по този въпрос. Но каквото и да кажа сега, би прозвучало като заинтересованост от моя страна.
- Според източник от ЕК, ако София предложи друг кандидат за комисар и ако не е жена, ще получим второстепенен мандат?
- Търси се, разбира се, баланс - комисията на Жозе Барозу е с най-много жени, но не бих отишла толкова далеч. Мисля, че страната ни ще предложи това, което намери за добре, като вземе предвид всички аргументи. Трябва обаче да се търси широка подкрепа, защото това е комисар от България, но не е за България. За мен изборът е да бъда европейски политик, смятам, че имаме нужда от това. Но това не означава да съм далече от страната.
- Какво следва за нас, ако се откажете от комисарското кресло по-рано?
- Отделно от политическата част на отговора за моето решение има и един друг, чисто практически аспект, който също е важен за нас и за ЕК. Трябва да сме наясно, че страната ни не може просто да замести един комисар с друг, ако не е минала цялата процедура – одобрение от председателя на ЕК и после изслушването пред ресорната комисия в Европарламента. Единствено след това и след като кандидатът положи клетва в Европейския съд, той става пълноправен член на Комисията.
При нас се получи лошо съвпадение, че сега няма правителство, което да може да поеме ангажимента за следващите 5 г., че нямаме още нов Европейски парламент, не са образувани комисиите, ще трябва подготовка за изслушването. Всичко това ще отнеме не по-малко от месец. През август парламентът не работи. Някъде през октомври ще се избира новата Еврокомисия, така че трябва да се помисли дали това изслушване има смисъл да стане за един месец. И дали страната ни ще има пълноправен комисар по моя ресор.
А това са важни за България седмици – идва годишният доклад за нас. Също така - парите за “Козлодуй”, нещо, за което работя от 2005 г. с национална помощ, разбира се. Въпросът за допълнително финансиране беше записан в заключенията на Съвета тогава и точно сега трябва да се реализира, тъй като компенсациите спират в края на годината. Първо трябва предложение на Еврокомисията, после да има съгласие на страните членки – затова във всяка институция трябва да имаме някой, който с гласа си да може да придвижи нещата напред.
Разбира се, работата в Европарламента е изключително интересна. Моят белгийски колега Луи Мишел избра да остане там. Аз вече казах открито на моите колеги от групата, че ако стана член на парламента, бих гласувала за досегашния председател Жозе Барозу, човек с визия и много силна програма.
- Как ще погледнат в Брюксел на изказването на Ахмед Доган, че той разпределя финансите у нас?
- Прочетох това, което са написали вестниците. Не мисля, че бих могла да говоря от името на Комисията. Всеки, който се интересува какво става в България, има голям набор от информация. Вашите вестници и предавания се четат всеки ден, ние получаваме сериозен клипинг на новините. Всичко, което става у нас, се знае и се оценява. Това е една от гаранциите за нас като граждани, че никога няма да сме изолирани. И че винаги ще се следи кой и как усвоява европейските фондове в интерес на българските европейци. Контролът ще бъде още по-силен.
- При влизането си България договори преходни периоди – време за адаптация, през което за нас не важат европейските правила. Възползвахме ли се добре от тях?
- Преходните периоди бяха важен елемент от преговорите. Въпросът е, че в момента, в който ги приключихме, ние като че ли забравихме, че времето няма да спре и трябва да действаме през периода, в който имаме отстъпление на правилата. Ние имаме най-много преходни периоди в главата “Околна среда” в сравнение с другите страни. Един от въпросите, които ни вълнуват в момента, са например общинските депа за битови отпадъци. По договора ние сме се задължили през юли 2009 г. да закрием голяма част от депата за битовите отпадъци. И това е според влизаща сега в сила директива. ЕС, разбира се, не ни е оставил да се справяме сами с подготовката на новите 55 регионални депа. За тях България получава пари по ИСПА. Еврокомисията ще направи инспекция през юли във всички членки как се изпълнява директивата.
- Колко са готови у нас?
- 30 от 55 депа са готови, но МОСВ има пълната информация. Това е една от моите задачи – да направя всичко възможно да обясня заедно с идващата информация от България какво е положението у нас. Трябва да подготвим добра защита в какъв срок ще се справим, иначе ще започне наказателна процедура.
Така е и при земеделието. Имахме 3 г. преходен период за рафинираната захар. Има квоти и трябва да си намерим партньори извън ЕС, за да внасяме в съюза. В ЕК вече е пристигнало писмо, в което искаме да продължим срока. Комисарката по земеделието Мариан Фишер Боел предложи на производителите ни да помогне да си намерят партньори.
Друг пример – България е поискала 7-годишен преходен период за забраната да се купува земеделска земя от чужденци. Имаме право да го преразгледаме – въпросът е искаме ли 7-годишна забрана, или не?
Смятам, че от 2007 до 2009 г. се случиха страшно много неща и в Европарламента, в Комисията и в Съвета на министрите. Съветът е мястото, където се вземат най-важните решения. Аз обаче имам чувството, че повече знаем за преговорния период, отколкто за нещата, по които България преговаря вече като член след влизането си в ЕС.
