“Жив съм, ваш съм!”, нарече своята автобиографична книга големият Георги Калоянчев преди 9 години. Той живееше за публиката, искаше тя да плаче и да се смее с неговите герои. И успяваше с онази лекота, която е привилегия само на великите в изкуството.
Днес България му казва тъжно сбогом - сбогува се с един от най-големите в театъра и в киното. Но Калата, както го наричат приятели и зрители, не е само величина в изкуството. Той беше от онези актьори, които станаха част от живия живот на българина. Десетилетия Калата даваше кураж на зрителите от няколко поколения, защото правеше живота им с една идея по-смешен и по-светъл.
“Не ме е страх! Да идва краят на света! Трябва вече да тръгна да пътувам нагоре.” Ей това ни казва и днес Калата, тръгнал към своя път нагоре: не се страхувайте нито от живота, нито от смъртта. И като се сбогуваме с него, да се запитаме - ще има ли България някога артист от неговата величина.