Изненада - най-ниските заплати не са в Северозапада

Те са на юг - в общини в Благоевградска, Пазарджишка и Кюстендилска област

От класацията на общините в България по средни заплати на работещите в тях, която публикува тези дни Институтът за пазарна икономика (ИПИ), може да се направят няколко основни извода.

Единият от тях е, че в общи линии високи заплати има там, където преди това са били направени някакви инвестиции.

В България има 265 общини, между които и такива с по 5-10 хиляди души население, а дори и по-малки.
Когато в някоя такава община се появи един чужд инвеститор, тя веднага се появява на картата на инвестициите. И почти веднага след това там започва ръст на възнагражденията.

Това се видя и от картата на инвестициите, която в института правихме наскоро. Картата на заплатите по общини до голяма степен следва тази на инвестициите.

Друг важен извод е, че ако гледаме общото нарастване на възнагражденията по общини за последните няколко години, виждаме, че периферията на големите икономически центрове в България сякаш става все по-плътна.

Особено около големите центрове като София, Пловдив и Варна, където по принцип средните заплати в периферията винаги са били по-високи и нарастват с добри темпове.

Интересни са и Русе и Варна - двата големи икономически центрове на Северна България, които се развиват, но все още не успяват да разгърнат пълния си капацитет и нямат тази свързаност, която наблюдаваме на юг. Въпреки това се вижда, че и в общините между тях, особено там, където има големи индустриални предприятия, заплатите се повишават.
Същото може да се каже и за района около Велико Търново, Габрово и Севлиево. Тези райони имат потенциал, стоят добре по размер на възнагражденията, но все още имат ограничена тежест върху регионалната карта, тоест не успяват да увлекат достатъчно периферия.

И отново се налага изводът, че по-добрата свързаност между икономическите центрове в Северна България би помогнала много повече на икономиката в тази част на страната да дръпне напред.

На юг свързаността от София до Бургас е вече толкова голяма, че това личи дори по заплатите. Като се започне от столицата и нейната периферия на юг, мине се през индустриалните зони на Пловдив, общините, които са енергийни центрове в района на Стара Загора и се стигне до Бургас, това за силни икономически центрове, които се усилват. Неслучайно много от общините в топ 20 по заплати попадат някъде по протежението на тази свързаност на големите центрове на юг.

Не е малък ръстът на заплатите за последните 4 години и в големите общини, които са областни центрове, като например София, Пловдив, Варна – там средното възнаграждение е между 50 и 60% за времето между 2018 и 2022 г.

Случаят с Кнежа, където за същия период нарастването на средното възнаграждение е 161%, обаче е малко по-особен. Твърде възможно е тази община, така както се появи в топ 3 по заплати, така и догодина да излезе от тази позиция. Защото основата за това силно вдигане на средното възнаграждение се дължи на земеделието и преработката на маслодайни култури, а това са сектори, които са зависими от конюнктурата – безспорно имаха силна година през 2022 г. Промените в пазарната среда и съответно резултатите на една или две фирми могат сравнително бързо да променят общите показатели в подобни общини.

Същото не може да се случи или поне би се случило много трудно в други общини в челото на класацията по заплати като Челопеч, Пирдоп, Панагюрище. Там също често има по един голям инвеститор. Но това са компании в добивната индустрия и свързана с нея преработващата промишленост, които работят там от много години, имат дългосрочен хоризонт и промяната в конюктурата оказва по-малък ефект върху персонала и възнагражденията.

Същото би следвало да е в Гълъбово, Раднево, Козлодуй, но тук дебатът за бъдещето на енергетиката е особено актуален и може да пренареди регионалната карта.

Зърнопроизводителите също със сигурност допринасят за високото ниво на средните възнаграждения в Кнежа.

Ако погледнем картата със заплатите по общини, ще видим, че в Добруджа и главно около Добрич общините също са с относително високи средни заплати. А това е типичен земеделски район, при това с преобладаващо производство на пшеница, слънчоглед, ечемик и т.нат.
Но няма как само от земеделие една община да стане просперираща. Това се вижда и от данните за БВП на регионално ниво. Те показват, че особено райони в Северна България, където делът на аграрния сектор в добавената стойност достига над 10%, в никакъв случай не са сред най-проспериращите.

Селското стопанство може да подкрепи местната икономика, но не може само с него. Живеем в съвсем различен свят от преди и не може без индустрия, услуги или туризъм да се засегнат голям брой хора.
Любопитно е и в долния край на класацията. Ако просто изброим общините с най-ниски средни възнаграждения през 2022 г., ще видим, че голяма част от тях се намират всъщност на юг – в Благоевградска, в Пазарджишка, в Кюстендилска област. А не в Северозападна България както би могло да се очаква.
В края на класацията например са Сърница, Неделино, Кочериново, Сатовча и др. В Северозападна България ако изключим Козлодуй, ще видим, че има твърде много съвсем малки общини като Медковец, Брусарци, Ружинци, Макреш, в които няма кой знае каква икономическа активност, а и демографските показатели са лоши. При изчисляването на средната заплата се вземат предвид трудовите възнаграждения, които се делят не на цялото население, а само на работещите.

А в голяма част от тези общини заетостта е твърде ниска, при това онези, които работят, получават сравнително ниски възнаграждения.

Комбинацията от твърде голям брой пенсионери, твърде голям брой хора, които не работят и ниски заплати водят до липса на всякакъв прогрес.

Заетостта е също важен показател. В голяма част от топ 10 на общините по високи заплати заетостта е доста висока. В тези населени места 60-70 процента от трудово активното население между 15 и 64 години, работи. В София заетостта е дори 75%, а за България над 60% заетост е доста висока в исторически план.

И ако се върна отново на Кнежа, заетостта там е около 40%. Така че по-малък дял от местното население работи и получава такава висока заплата. С други думи тези резултати не са устойчиви по отношение на цялата община.

Автор на статията

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика Петър Ганев, Институт за пазарна икономика


Споделете статията

Четете още