Да се мисли и говори в дуалистични категории позитивно-негативно едва ли ще ни доведе до истината. Защото всяка ситуация е индивидуална и човекът е велик с това, че винаги сам може да усети кое е най-доброто за него.
Идеята за позитивното мислене намира почва в България като баланс на песимистизма ни, на вечното ни оплакване, хленчене и предимно коментиране на фактите от реалността вместо реално действие за промяна.
Вслушайте се как говорим - дори да сме съгласни с другия, често запозваме изречението с "Не, но, не знам...". Първо критикуваме.
Много малко умеем да утвърждаваме и да благодарим. Така че позитивното мислене има какво да стори у нас. Да не говорим за медиите, които тиражират само лоши новини - преимуществено негативни и песимистични. Защото... това продава!!!
Г-н Пламен Димитров с основание предупреждава да не четем тези self help текстове буквално. Не съм съгласна обаче оптимизмът да се приравнява на загуба на връзка с чувствата, на изпадане в зависимост, на пораждане на допълнително чувство за вина, на повърхностност и липса на дълбочина. Това би било валидно само за хора, които го използват като поредното средство за бягство от реалността.
Подобно залитане е възможно, ако допуснем, че идеите са по-важни от човека. Но ние много скоро излязохме от общество на лозунги, лъжливи обещания и щастливи хора, защото държавата е поела грижата за тях и те няма нужда да имат собствено мнение и отговорност за живота си и мисля, че няма опасност толкова бързо пак да паднем в този капан. Разбира се, трябва да се внимава, защото младите хора не познават това минало, а целта не е да са с промити мозъци.
Целта не е и да сме всички усмихнати идиоти, вперили очи само в някаква "позитивна идея" за света. Това, което лично аз изповядвам, и идеята, според която живея, е, че зряло общество се гради от зрели индивиди, от хора, които са осъзнати за своята вътрешна реалност, които работят за баланса си на духовно, телесно, психично и ментално ниво. Които добре разпределят енергията си така, че да се чувстват добре, което е почва за позитивния им възглед за живота.
И в най-тежката ситуация човек може да намери позитивен аспект и това да му помогне да я понесе, преживее и да продължи напред. Фрустрацията и неравновесието, напускането на зоната на комфорт, приемане на предизвикателствата на живота и промените са част от баланса на един здрав човек, който се развива. Интегрирането на аспекти, на които не даваме пространство, освобождаването от тесни схващания, които ни приклещват с години и ни превръщат в затворници в собствения ни измислен свят, е също важна част от изграждането ни като личности.
Това, в което на мен ми помага позитивното мислене, е, че ми дава баланс и повече пространство за мен самата. Изпадам в дупки, в негативни емоции, но новото е, че съм осъзната за този процес и не му давам толкова пространство като преди. Разбирам характера на отрицателната емоция, разбирам откъде идва, поставям я в по-широк контекст и я трансформирам.
Действието, което произтича от този процес, е много по- уравновесено, целенасочено и отговорно. Например завиждам за нещо - осъзнавам го, питам се какво мога да направя за това и го правя, за да задоволя потребността си. Вместо да стоя в завистта и да се покривам със злобни брадавици. Не е приемливо песимизмът и негативните емоции да се слагат под килима или да се пребоядисват като оптимизъм. Иска се смелост да си ги признаеш, да ги разгледаш и да вложиш огромната им енергия в градивност. Или както беше казано в Библията "По делата ще ги познаете".
