
Роден на 10 юли 1971 г. в Разград.
Завършва математическа гимназия и УНСС-“Банково дело и финанси”
Собственик на "Икономедиа" АД - издател на в. "Капитал" и в. "Дневник"
Участник в работната група за въвеждането на валутния борд 1997 г.
Председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - КРИБ
Съавтор на "Инициатива 2020", проект на фондация "Кредо Бонум", фондация "Капитал", Център за либерални стратегии и подкрепена от Световната банка.
- Стабилно мнозинство и кабинет следват от изборите, г-н Прокопиев. Опасявате ли се още от наслагване на финансова върху политическа криза?
- Мисля,че вотът на избирателите е достатъчно ясен и категоричен за съставяне на стабилно правителство, базирано на достатъчно голямо мнозинство. По същество бившите опозиционни партии заедно имат дори конституционно мнозинство, така че могат да се обмислят и много по-радикални реформи.
- Трябва ли все да си водим млади, амбициозни българи отвън и да ги правим министри?- Политическата система и държавното управление трябва да са пропускливи за нови хора. Качествените хора отвън, отвътре, от бизнеса, от неправителствени организации, трябва да могат да влизат и да излизат свободно в нея. Само така може постоянно да разчитаме на добър управленски потенциал. Иначе старият политическия елит е капсулован, вече е изпразнен от идеи и е много уморен. Няма енергията да прави реформи. Затова и хората така решително потърсиха промяна на статуквото.
- Да правим ли мегаминистерства? Например да слеем икономика, енергетика и екология? Опасен или добър ще е такъв експеримент?- България е много малка държава. Не й трябва голяма, а малка, работеща администрация. Работата на държавата е да предоставя административна услуга, а не да създава заетост. Смятам че е правилно, ако броят на министерствата се съкрати. Също правилно би било, ако към управлението на държавната собственост се подходи професионално, а не политически. Министерствата трябва да правят политика, неутрална към всички икономически оператори, включително и тези, които са държавна собственост. В момента в икономиката има заключена стойност от поне 30-40 млрд. евро, която е узурпирана от политиците. Тя не произвежда доход, не работи за данъкоплатците и пенсионерите. Единственото, което ражда е неефективност и корупция. Тези активи не са на политиците, те са на българските граждани, затова трябва да се управляват прозрачно и ефективно, както се управляват частните публични компании.
- Трябва ли ни “пълна промяна” в еврофинансирането. Отдавна се говори за министерство по еврофондовете, а бъдещият премиер обеща да отстрани тези, които повече крадат, отколкото работят.
- Политическата воля да няма злоупотреби е най-важното. Брюксел трябва да повярва на новото правителство. Проблемът е съдържателен, а не формален. Правителството на Станишев подхождаше формално към темата. След това идва въпросът с капацитета на администрацията и системата за управление на риска. Банките могат да помогнат, ако се включат, защото имат обучени хора и добри системи за риск мениджмънт. Те познават добре фирмите, които ще усвояват европейски пари.
- Какви изненади чакат новия финансов министър? Какво ще види - бюджет, вървящ уверено към дефицит, сключени в последните дни договори. Или пък картина, близка до официалните данни?
- “Връзването” на бюджета е най-непосредственият проблем. Там изпълнението на приходите е очаквано лошо, в същото време разходите се съкращават само козметично. Положението е много по-лошо от това, което се представя. По различни изчисления на икономисти, ще трябва да се съкратят поне 1,5 млрд. лв. разходи, за да завършим с балансиран бюджет. Тъй като това трябва да стане за пет месеца, от август до декември, необходимото свиване на разходите е жестоко. Затова трябва да се свие и администрацията. По-големият проблем е, че вече нямаме никакви буфери срещу системните рискове в икономиката.
Каквото можеше да се изхарчи, е изхарчено, а пикът на кризата предстои през есента. Затова трябва да се действа бързо с МВФ и други официални кредитори, за да се създадат предпазни механизми час по-скоро.
- Извън изборния популизъм, повечето погледи са обърнати към по-ниски ДДС и осигурителни вноски? Това ли са верните посоки за антикризисно поведение?
-Намаляването на осигуровките е правилен ход, за да се спасят работни места. Намаляването на ДДС е логична мярка, но не мисля, че ще е възможна скоро, защото приходите в бюджета и без това намаляват драматично. Намаляването на ДДС ще е възможно, ако решително се намалят разходите на бюджета.
- Сега ли й беше времето на дълговата сделка, оповестена наскоро от министър Орешарски?
- В момента всички държави и компании се опитват да емитират дълг, а не да погасяват, защото има финансова и ликвидна криза. Без това изкупуване да е сериозен проблем, защото е в малък размер, смятам, че е стъпка в грешната посока.
Дългът и бездруго е много малък. Чрез фискалния резерв държавата може да провежда антициклична парична политика, като осигурява ликвидност за банките, и така да подпомага достъпа до кредит за фирмите и домакинствата. За съжаление правителството е много пасивно и от началото на кризата не предложи никакви идеи за използване на ресурсите на фискалния резерв и Сребърния фонд за тази цел.
- Неотдавна казахте, че: "в перспектива трябва да променим финансовия си режим, а желанието да влезем в еврозоната засега е нереална опция". Как реагирате на призивите за едностранната ни евроизация?
- Ставаше дума за перспектива 2020 година. Ако обърнахте внимание, при посещението си в България наскоро президентът на ЕЦБ Жан Клод Трише успя да не спомене думата евро нито веднъж. Нямаме друг шанс в момента освен да затягаме колана, да свиваме разходи, да търсим външна подкрепа за запазване на борда. Безработицата неизбежно ще нарастне, социалното напрежение също. При фиксиран курс приспособяването на икономиката към подобни кризи минава основно през пазара на труда. Аз продължавам да смятам, че ако политическата и социалната цена за поддържане на борда стане непоносима, тогава едностранната евроизация е по-доброто решение от девалвацията. За девалвация не трябва дори и да помисляме. Икономически евроизацията е много добро решение, има само политически и институционални аргументи против, защото не е по правилата.
- Наложително ли е да преговаряме с МВФ?
- Фондът ни трябва, освен защото ще осигури финансиране, и за да дисциплинира новото правителство да съкращава разходи и прави реформи. Фондът ще е е много полезен и като посредник при преговорите с ЕЦБ за приемане на еврото.
- Беше ли "Инициатива 2020" кастинг за бъдещи членове на кабинета?
-Тя успя да погледне малко по-надалеч и да формулира основните проблеми и основните елементи на икономическа стратегия на България. На кръглите маси имаше само експерти. Видя се, че в България има качествени хора, с подготовка и капацитет. За никакъв кастинг не може да става дума.
- Вие няма ли да си търсите място в политиката?
- Участието в нея е лично решение. Както многократно имах възможност да кажа, аз не планирам да влизам в политиката.