Интервю с Константин Пенчев председател на Върховния административен съд
- Г-н Пенчев, какво мислите за изборните резултати?
- Очевидно хората гласуваха за промяна към по-добро. Не е нужно да си политолог, за да го разбереш. Дали наистина е за добро, или за лошо, не е редно аз да го казвам.
- Разочарован ли сте от представянето на НДСВ?
- Избирателите така решиха. Известно е, че имам много приятели сред изявените личности на НДСВ.
- Притеснява ли ви остра реакция на Бойко Борисов, ако ръководеният от вас съд отмени решение на премиера или кабинета?
- Виждали сме всякакви реакции, няма да се уплашим. Да ти се обиди премиер или министър, е сред рисковете на работата.
- Опасявате ли се, че ВАС може да бъде закрит, както през 1947 г., след като отменил решение на кабинета "Георги Димитров"?
- Това е широко разпространена шега. ВАС е закрит с конституцията от 1947 г. Дори да бе потвърждавал всички решения на правителството, нямаше да остане, защото в една тоталитарна държава съд да контролира администрацията е немислимо.
Борисов познава работата на съда покрай делата срещу общината, които решаваме окончателно. Познаваме се отдавна и отношенията ни са коректни.
- Какво трябва да направи новата власт за съдебната реформа?
- Съдебната реформа, която започна с първата поправка на конституцията през 2001 г., трябва да продължи. Промените, бавно и мъчително, се случват заради консенсуса сред политическите сили и в цялото общество, че те са необходими - най-вече на българите и на европейските ни партньори.
Така че въпросът не е дали реформата ще продължи, а дали ще се ускори, ще е по-радикална. Конкретните промени, които трябва да се направят, зависят от волята на новата власт.
- Как гледате на лансираната пак идея прокуратурата да премине към изпълнителната власт, а парламентът да избира обвинител №1?
- Отворен съм към всякакви идеи, стига да са полезни. Но сигурни ли сме, че подобна промяна ще подобри нещата?! Основните упреци на наказателните съдии са, че обвиненията са недоказани. А уликите се събират от разследващите, прокуратурата само преценява дали са достатъчни, или не. Ако приемем, че разследващите, които са към изпълнителната власт, се справят, да преместим и прокуратурата там! Панацеята не е кой към коя власт е, а кой как си върши работата.
Преди няколко години се спореше дали делата, които гражданите водят срещу чиновниците, ще се решават по-бързо и по-качествено само с приемането на нови процедурни правила, или и с откриването на 28 административни съдилища. Създаването им се оказа правилно, стана ясно, че само с нов процесуален закон няма да се ускори работата на административните отделения към 28-те окръжни съдилища.
Ще дам пример с административното отделение на Софийския градски съд (СГС), което продължава да работи по старите правила, въпреки че повече от две години действа нов закон. Те трябва да довършат делата, започнати преди 1 март 2007 г. Нови казуси нямат. Бавят ги с години, затова и ревизорите на Темида поискаха четирима съдии да бъдат наказани. Но Висшият съдебен съвет не ги санкционира, защото били "много натоварени". Затова те ще продължават да отлагат делата, започнати в края на миналия век, до следващия.
За да не съм голословен, ще кажа, че дело, което СГС ни изпраща по компетентност през 2002 г., го получихме тази година. Това означава, че съдията го е забравил, дошъл е нов, поразчистил е малко и ни го е изпратил.
- Какво очаквате да се промени в СГС след избора на новия шеф Георги Колев?
- Слава богу, че СГС не е част от административното правосъдие и не отговарям за него. Нищо не очаквам. Желая успех на колегите, дано този съд заеме водещата роля, която му е отредена.
- Защо бе толкова важно кой ще оглави СГС? Бяхте категорично против преизбирането на досегашния шеф Светлин Михайлов.
- СГС винаги е бил най-важният в историята на магистратурата ни. Не само защото е най-големият като брой съдии, но и заради казусите, които разглежда - дела срещу депутати и магистрати, регистрации на партии и вероизповедания, спорове между търговци за големи суми. Европартньорите ни се интересуваха от избора заради причини, които се крият в личността на Светлин Михайлов.
- ВСС ще назначи началници и на други съдилища. Изборът на нов шеф на СГС ли бе най-важният?
- Той бе съдбоносен. Бе наблюдаван под лупа и нямаше как да се допусне фатална грешка. Но никой не проявява интерес към стотиците предстоящи избори. А няма гаранции, че ще бъде избран най-достойният кандидат.
- Какво трябва да се направи?
- Да се подобри начинът, по който се оценява работата на съдиите при тяхното повишаване, включително и на ръководни постове. Не може 99% от кандидатите да имат максималната оценка - "много добра". Показателите, по които се оценяват, са формални, не дават точна представа за качествата им. Бил решил например 1000 дела. Да, но 900 от тях са "кухи" - образувани са само за да бъдат прекратени след дни като недопустими, т.е. по тях нищо не се прави, просто се трупа бройка.
Получава се абсурд - в един район винаги и всички знаят кои съдии са добри и кои не стават за нищо. Но когато се оценяват, се оказва, че невинаги "отличниците" според действащите критерии са точно тези, за които се знае, че са перфектни и се ползват с уважение в гилдията.
Работата на един съдия трябва да се проверява на място, а не негов колега да му напише оценка, а после той - неговата. А защо не и да се чуе какво говорят на площада хората за него, с какво име се ползва. Само така ще можем да изберем за всеки конкретен съд най-точния началник.
- Скочихте срещу приятелските кръгове, които кадруват. Кои са те?
- Някои от 25-имата магистрати във ВСС - винаги има 5-6-има активни, които обаче формират мнението на всички. За по-високите нива се намесват хора от предишни съвети, действащи или ексначалници в Темида. Гласуването е тайно и подкрепеният от тях кандидат лесно събира минималните 13 гласа.
- Не се ли страхувате, след като не пестите истината и критиките?
- За какво да се притеснявам?! Че съветът ще ме "накаже", отхвърляйки кадровите ми предложения?! Не правя такива - нито за заместниците си, нито за съдии във ВАС.
Да ме гръмнат ли?! Мисля, че тези времена минаха. Ако не са, нека ме гръмнат, за да видят хората, че наистина нищо не се е променило. Не мисля и какво ще правя, след като напусна шефското кресло през март 2011 г. Ако мисля как ще си осигуря хлебеца след това, ще съм абсолютно зависим и нищо няма да мога да променя. Сега ми е дадена възможност да отворя затворената и капсулирана съдебна система. А това могат да сторят само хора от системата, които казват нещата с истинските им имена и я критикуват.
- Съжалявате ли, че се върнахте в магистратурата?
- Не, напротив. За мен това е върхът на житейския ми път. Има хора, които чуват какво казвам, и само с думи нещата се променят. Няма как да съжалявам за този шанс въпреки нервите, негативните последици, които аз и семейството ми ще търпим години наред след края на мандата ми. Не се страхувам за бъдещето на близките си, но мисля за него - затова се боря съдебната ни система, а оттам и обществото да станат нормални.
CV - Константин Пенчев
-Роден на 21 март 1962 г. в София, женен, с две деца
-Завършил право в Софийския университет, специализирал защита на конкуренцията във Франция
-Съдия от кариерата, бил е адвокат десет години
-Депутат в 39-ото народно събрание, член на икономическата и правната комисия
-Шеф на Върховния административен съд от март 2004 г. и член на Висшия съдебен съвет по право
-Владее френски, английски и руски
