А най-голямата опасност е – стесняване на перспективите пред младото поколение, казва експертът
Стефан Костов е регионален финансов директор на Германия и Източна Европа за Foundever, водеща световна компания за изнесени бизнес процеси. Завършил е бизнес администрация в City University of Seattle, носител на български CFO of the Year за 2022г.
- Г-н Костов, как IT секторът гледа на опитите на България да влезе в Еврозоната? Какво ще спечелят или загубят IT компаниите у нас от бъдещото ни членство – или отказът от такова?
- IT секторът в България е пъстър, няма как да говоря от името на всички; конкретно в нашия BPO под-отрасъл обаче, виждаме силно преобладаващ, консенсус: трябва да се влезе в Еврозоната възможно най-бързо. Както в личните ми разговори с колеги, така и от публичните позиции на браншовите организации, личат сериозни амбиция и подкрепа от страна на бизнеса към администрацията, да се довърши започнатото. Дори буквално преди дни г-н Димитров, председателят на БАСКОМ, се изказа критично към възможността за отлагане. Нашата компания членува в КРИБ и там също виждаме открита и проактивна подкрепа за приемане на Еврото.
Какво ще спечелим? Знаете ли, повишаване на предвидимостта – и по-конкретно усещането за предвидимост, а това е музика за ушите на инвеститорите. За международните, и не само IT, компании в България, тази предвидимост е често дори по-важна от данъчните и осигурителните тежести – за нас е от огромно значение да можем да прогнозираме с хоризонт от поне 4-5 години. Искаме да инвестираме дългосрочно, а за да можем да защитим една такава инвестиция, е необходимо да сме в състояние да ‚гарантираме' че моделът на възвръщаемост ще работи както е планиран. Друго, което ще спечелим – поне от опита ни в други държави, които въвеждаха Еврото през годините – пълноценно електронно управление, по-качествено взаимодействие с бизнеса при транспонирането на евродирективи, откъдето по-малко или поне по-прозрачна бюрокрация. Тук отново искам да благодаря на КРИБ, които разбират това и защитават тази позиция в съвета по тристранно сътрудничество.
Какво ще загубим от поредно отлагане? Да бъда докрай откровен – не чак толкова много. За съжаление сме свикнали и сме се адаптирали... и реално някакъв съществен шок от поредно протакане лично аз не очаквам да има.
- Вие лично като човек с висше икономическо образование, вярвате ли, че ще успеем да влезем от 1 януари 2025 г.?
- Образованието и теорията са едно – практическият опит е друго. Обективният риск пред влизането ни е инфлацията. Тя вече се нормализира, но конкретния показател – инфлацията на 12-месечна средноаритметична база, е все още над референтната стойност. Тенденцията е добра и от всичко, което виждам в публичната сфера, има консенсус, че около октомври-ноември и тази средна стойност да бъде постигната. Налице са и други ‚механични' рискове, но също налице са и капацитет за ранно предупреждение и лостове за управлението им. До тук с експертната част от отговора ми. Има един специфичен, очевиден за всички в България риск – изборите. И по-конкретно естествената склонност на публичния сектор в такава ситуация да стимулира потреблението, разбирайте социалните харчове, което от своя страна ‚яде' от капиталовата програма, а също и носи със себе си риск от дефицит. Съответно, при фискална експанзия с цел стимулиране на потреблението (и продължаващо засилване в кредитирането, особено в жилищното такова), може да изпуснем инфлацията от контрол в много неподходящ момент. Може би, най-опасният сценарий е засилваща се рецесия в големи европейски икономики, преливаща постепенно към нас, и тежкият избор на правителството дали да стимулира икономиката с увеличаване на паричната маса или да удържа потреблението и инфлацията с цел стабилност – и от там Еврозона. Виждаме статистически данни за забавяне на ръста на БВП, който за 2023 г. е 1.8% и е малко под очаквания от Европейската Комисия 2%. Мен обаче ме притесняват особено много динамиките в приноса на нетния износ както и брутното образуване на основен капитал. Там виждаме последствията от забавящата се европейска икономика и преодолимите но все още непреодолени препятствия пред инвестициите. Говоря за частните и за публичните инвестиции и за целия спектър от трудности и тежести, включително административните такива. Една първосигнална реакция да се увеличат публичните разходи вместо прецизно да се адресират съществените причини зад рецесията, е възможно да нанесе критичен удар върху сроковете за влизане в Еврозоната....
- Ако се върнем на технологичните процеси, какво мислите за AI? Ще унищожи ли изкуственият интелект повече работни места, отколкото ще създаде? Притесненията особено за вашия сектор на изнесените бизнес услуги и т.н. аутсорсинг са сериозни сред младите хора.
- Нека прокарам две линии на разсъждение. Всяка технологична революция в човешката история е създала повече работни места, отколкото е изместила - факт, независимо какво се тиражира из социалните медии. Eлектроенергията и стоманата, парният двигател, ЖП логистиката, петролът и автомобилите, поточните линии, информационните технологии... всички те са преобразили огромна част от стопанство и индустрията, имало е огромен скептицизъм, дори страх, но в крайна сметка повишената производителност и имплементирането на нови технологии не са намалили заетостта, дори напротив, включително и в нашия под-отрасъл. Дотук добре на макроикономическо ниво; ала един човек, току-що е завършил филология иска да започне като преводач, живее на своето микро- и човешко ниво, където големи южнокорейски и калифорнийски компании вече вграждат AI преводачи в своите мобилни устройства. С други думи, на макро ниво секторът на изнесените бизнес процеси няма да умре и ще интегрира изкуствения интелект, но на микро ниво, навлизащите в момента на пазара на труда млади хора имат за какво да се притесняват – няма смисъл да ги лъжем. Позициите за младши програмисти и първо ниво обслужване на клиенти намаляват и се автоматизират, съответно не ‚може' а ‚ще' отнеме време, докато се напаснат адекватно търсещите и предлагащи работа.
- Какво означава всичко това за България?
- Чисто от камбанарията на нашия подсектор – в България не е евтино, ние обаче оставаме относително конкурентни за управлението на изнесени бизнес процеси. До голяма степен заради данъчно-осигурителните предимства у нас, спрямо Централна и Западна Европа, но също членството ни в Европейския съюз, интеграцията ни с единния пазар и относително високото качество на талант у нас. Служителите ни са образовани, с прекрасна работна етика и най-важното – желание и способност да усвояват нови технологии, да се адаптират в динамична среда и да проявяват здрав разум.
- И последен въпрос – според вас, коя е най-голямата опасност пред българската икономика през 2024 и 2025 година?
- Изкушавам се да кажа забавяне на членството ни в Еврозоната или преливане на рецесията от Западна Европа у нас, това наистина е непосредствена опасност. Но ще ви обърна внимание на един социално-икономически процес. В следствие на масивното увеличаване на паричната маса, да си го кажем направо – печатането на пари – в световната икономика през последните години, наблюдаваме сериозен ръст на цените в сектор недвижими имоти и същевременно стагниращи доходи в реално изражение (конкретно в развитите икономики). Като последното е особено валидно за младите хора. Същите, които излизайки сега на пазара на труда с цялата му несигурност, ще са и най-тежко повлияните от революцията на изкуствения интелект. Тоест, има реална опасност младото (обучаващо се в момента и плавно навлизащо на пазара на труда) поколение да остане с тежко ограничен достъп до пазара на домове. Гневът на тези младежи към ‚системата' може да прерасне в мащабни радикални течения. Те от своя страна могат да намерят израз в широка палитра от проблемно или пасивно поведение. А това е в състояние да застраши устоите на съвременната секуларна демокрация, работеща в условия на пазарна икономика – т.е. и двете са в опасност. Така че, за икономиката, най-непосредствената опасност в краткосрочен план е забавяне на влизането ни в Еврозоната, но ако гледаме в дълбочина, нужни са ни план и координирани ефективни действия за да не се окаже една част от днешната младеж – поколение без ясни житейски перспективи.
