- Г-жо Статулова, по китайския хороскоп сте родена в годината на Змията. Хапете ли?
- Ако се налага - и налитам, и позахапвам. Иначе съм зодия Дева. Имаше едно филмче за зодиите, в което милата Дева ходи по полянка, бере маргаритки, но изведнъж яхва метлата и полита като Баба Яга. Дълго трая, работя като бясна - Девата не я мързи, работлива е. Ако може, би се грижила за целия свят, не само за хората, които обича. Но мога да бъда и Баба Яга.
- Наложи ли ви се да влезете в ролята на зла вещица в Сатиричния театър?
- Държа да подчертая, че аз вече не съм в този театър, макар от 30 години да играя на негова сцена. След като директорът Калин Сърменов ми намали заплатата (на 270 лв. - бел. ред.) с аргумента, че имам малко участие, си казах - дотук. Проучих как стоят административно нещата. Разбрах, че трябва само да подам едномесечно презизвестие. Написах го според стандарта - изисква се едно просто изречение:
“Моля да бъда освободена от длъжността актьор в Сатиричния театър”. Точка. Предизвестието тече от 1 февруари. От 1 март съм вече свободна да приемам оферти за друга трупа.
- И нищо повече? Причини защо го правите?
- Не, никой не иска причини, нито пита. Ти си само входящ номер.
- Значи ли това, че сте общували само с хора от администрацията, а не и с директора?
- Точно това значи.
- Но той не прояви ли интерес защо една от изявените и доказани актриси в трупата напуска, не ви ли убеждаваше да останете, да размислите?
- Не сме се виждали. Когато си подадох молбата, той беше зает. Репетираше първата нова постановка, откакто той е в театъра, е пиесата “Разбивачът на сърца” с режисьор Здравко Митков. Директорът е разпределен в нея. Всъщност аз го помня отдавна - от едно представление в Сатирата, когато беше съвсем млад актьор. После се изгуби. Не съм го виждала и на големия екран. Играхме заедно в тв сериал, но нямахме съвместни сцени.
- Ако се бяхте видели, какво бихте искали да чуете от него?
- Много ми е смешно, но се сещам за една реплика на Георги Калоянчев от пиесата на Константин Илиев “Одисей пътува за Итака”. Та Калата вика на една жена: “Ни тъ щъ! Искам друга!” Нещата трябва да се казват почтено и докато те гледат в очите - не те харесвам, не те предпочитам като актриса, искам друга... Нормално, нали? Ще ни е по-лек животът, ако не лицемерничим, не издевателстваме, не измисляме и не се занимаваме с глупости. Е, между нас не се получи диалог. Човек, който има нещо наум, не желае да проумее или да вникне в другия живот.
- Що за аргумент е това “не те харесвам”? Имаше такъв анекдот - на Господ не му бил симпатичен един човек и все му се случвали нещастия. Ама на сцената...
- В театъра директорът е бог явно. Много държа да се знае нещо, което за мен е много важно - аз постъпих в тази трупа не с протекции, не по разпределение, препоръка или конкурс, а по личната покана на големия режисьор Младен Киселов, лека му пръст. Играх в постановката му “И най-мъдрият си е малко прост” от Островски. Като се замисля за сегашната ситуация, направо пророческо заглавие. Играх под собственото си име - героинята ми се казваше Мария Ивановна, а аз съм по баща Иванова. Гочо Гочев много ми се радваше и ми казваше: “Какво звелче си ти на сцената” - не можеше да произнася правилно буквата “р”, милият. Оттогава са и големите ми приятелства с Боян Дановски, Радой Ралин, Любомир Тенев... Моята свекърва - мама Сузи (съпругата на Йордан Радичков - бел.ред.) казваше: “Мария, след като се сближаваме, запомни, всички наши приятели ще са и твои приятели, а всички наши врагове и твои врагове.” Така и стана.
- Мъчно ли ви е? Все пак години наред сте били на сцената на Сатирата.
- За какво да ми е мъчно? За тухли, за цимент, за стени? Мъчно ми е за хората, а тях ги няма. В този театър вече го няма онзи дух, който внасяха Георги Калоянчев, Гришата Вачков, Невена Коканова, Димитър Манчев, Младен Киселов. Толкова хора си отидоха. Остана една черупка. Искам да бъда с хора, не с тухли, нищо че играх такава роля в “Покрив”, който критиката нарече “любовният филм на България”. Тогава Борис Димовски нарисува една жена, която се опитва да полети, но крилата са от тухли. Трябва да живеем за спасението на душите си.
- Имате ли се за примадона?
- Аз? Примадона? Както казваше Боян Дановски: “В нашата малка смешна аграрна страна е смешно да се говори за примадони.” А голямата певица Стефка Съботинова, моя приятелка, ме приземяваше: “Муцунке, муцунке, звездите са само на небето” Пред мен са примери - вечни жени като Стоянка Мутафова, като Невена Коканова. Никога не са се държали надуто, с претенции. Пътували сме много заедно - смеехме се и казвахме, че знаем две и двеста - возили сме се от ролс-ройс до конска каруца. Хора много - човеци малко. Господ такъв те е скроил, така че няма какво да се правиш на друг. Някъде горе това се чете, пък се и вижда, и чува. Така казват хора, които се занимават с по-висши материи, с духа на човека. Все още сме на горната земя, но за кратко и за малко, пише Боян Папазов. Още ходим сериозно, стабилно, нормално, не с омраза и лицемерие - неща, които аз не понасям.
- Доста шум се вдигна в социалните мрежи, след като Калин Сърменов нарече вас, Павел Поппандов и други ваши колеги “мързеливци”.
- Ами защо не вземете в отговор да извадите филмографиите и ролите в театъра на тези “мързеливци” от 1975 г. насам, та да видите какъв мързел ни е гепил оттогава?
Горките братя Тавиани, кой ги подведе да изберат лентяи за своя филм “Песента на чучулигата”? Ами то и Луиджи Перели (режисьорът на “Октопод”- бел.ред.), и него заблудихме. Мимола - асистентката на Тавиани, която е работила и с Фелини, казваше на снимачната площадка: “Просто говорете с Мария, тя всичко разбира, вижте очите...”
- Така ли давате пример на младите?
- Моят син Йордан (Радичков-младши), който следва българска филология и скромно като дядо си пописва и списва един сайт, ми казва: “Мамо, искам да приличам на теб. Всички мои приятели те подкрепят”.
- Какви са ви ангажиментите в момента?
- Днес заминаваме с театър “Искри и сезони” за Виена. Играя в пиесата “Имам нужба от теб”. Моята роля е на жена, която цял живот се е грижила само за себе си, а гримът от лицето трябва да се “изчегърта”. Точно това, което аз никога не съм била - почти не се гримирам. Имам такава реплика: “Ако Мартин няма нужда от мен, то запомни, много скоро някой друг ще има нужда от мен.” Пророческа, нали? В “Големанов” на театър “Мелпомена” съм баба Гицка - вървя по стъпките на Стояна. Билети за представлението на 18 февруари в Театъра на армията и с връзки не се намират вече. Включили сме и Берковската духова музика. В “Благородният испанец”, постановка на Веленцето (Велко Кънев - бел.ред.) съм префърцунена мацка, повяхнала, но не иска да се раздели със своите 23 години - умея да се гавря както със себе си, така и с проблемите на героинята си - защо се страхува да порасне, ама как ще си кокиченце, когато вратът ти се е накъдрил, а коленете ти са като водомери... Обожавам ролята си в “Надежда Сляпата”от Папазов. След дни започвам репетиции в театър “София” - играя учителка в пиесата “Без контрол” на младата Яница Христова. Тя търси причините за неразбирането между поколенията чрез взаимоотношенията в една класната стая. Ще бъда само сред млади хора.
