Жени и вино! Вино и жени!

Владимир Левчев

Известно е, че много християнски празници са изместили предходните езически празници от същата дата. Предхристиянският корен на нашия празник на лозарството и виното - Трифон Зарезан, вероятно са Дионисиевите мистерии. Понеже в Рим Дионис става Бакхус, там празниците са известни като Вакханалии.
По време на
Вакханалиите всички
табута отпадали,
 така че участниците се отдавали на свободна любов и пиянство.
Денят на св. Трифон, патрона на лозарството у нас, на Запад е Ден на св. Валентин и любовта. Тъй като от житието на св. Валентин не е съвсем ясно защо той се свързва с любовта, връзката с Вакханалиите е отново логична хипотеза. В последните две десетилетия и до България достигна бизнесът с „валентинките” - картички със захаросани червени сърца и купидончета, които се пращат на любим човек. Така че сега ние имаме право на избор между два празника. Това е то демокрацията!...
Интересно е защо и как Вакханалиите са пренесени или „преведени” по два различни начина от културата на Античността в източната и западната християнска култура. Такива „грешки при превода" всъщност са симптоматични. Защото онагледяват  както същността на всяка от различните култури, ползващи такъв превод, така и същността на различието им.
Няма, разбира се, сведения нито един от двамата християнски светци да се е отдавал на пиянство или на любовни ексцесии. Но в популярния си вид християнските празници, както и езическият им предходник са свързани с виното и с любовта. Балканите са предпочели виното. To се асоциира с евхаристията, светото причастие. Но и Дионис, древният бог на виното, има местен, тракийски произход.
            Има още един такъв интересен пример на симптоматична „грешка" в културния превод, пак във връзка с виното и любовта.  Става дума за персийския поет от ХII век Омар Хаям. Вече повече от век той е широко популярен в европейските култури. Неговият поетичен образ на Запад се асоциира с виното и плътската любов.  Но наистина ли в ограничаващите рамки на своята ислямска средновековна култура, Омар Хаям е възпявал виното и плътската любов?
            Според Робърт Фрост
 поезията е точно
това, което се губи
при превода
Един превод на поезия често ни говори повече за времето и стила  на преводача, отколкото за времето и автентичния дух на автора. Така е и с английския превод на Омар Хаям от ХIХ век, от който тръгва западната популярност на легендарния поет.
             Преводачът е Едуард Фицджералд. В неговата интерпретация лирическият герой на Хаямовите четиристишия (рубаи) изглежда като някакъв средновековен хедонист, подобен на бохем от началото на миналия век, хипар. Западният читател чува персийския поет от ХII век да се провиква: Жени и вино, вино и жени! Животът е кратък, нека му се наслаждаваме, да пием вино и да правим любов, докато сме още  живи!"
Само 8 години след излизането на последното издание на класическия превод на Хаям в Англия неговото влияние стига и до България. В навечерието на ХХ век нашият поет Кирил Христов ще напише:
„Прости мъртвило, роден край, прости! /Пред мене нов живот се днес открива, /с нов трепет се сърцето ми опива, /и моят дух неудържим лети /към щастие - към бури и вълненйя? /Пиян съм аз от мойте младини! /Тъй хубаво е всичко окол мене! /Жени и вино! Вино и жени!”
            Последният стих ни отпраща към  Хаям във версията на Фицджералд. Но освен хедонист в този превод великият персиец е и въплъщение на викторианската представа за ориенталска пищност. Ето едно Хаямово рубаи във версията на Фицджералд. Предлагам и мой препревод на български, в който съм се опитал да запазя архаичното днес звучене на стария английски превод.