Кон за кокошка или картина на Нерон за по-малко от 20 000 евро?
Докато маститите колекционери смятат в такива мащаби и броят това за криза и свит пазар, обикновени хорица тършуват из бабините ракли - дано намерят някоя реликва, която е оцеляла с годините. Не, за да я лъснат и да се фукат с нея като баш аристократи. А за да платят тока. Или поне половината от сметката. Или поне хляба за днес.
Колко ли е трудно да им се обясни, че сантиментът им не струва и пукната пар? И че това, дето едва са го откъснали от сърцето си заради носталгията по минали времена и хора, днес е само тенекиена бракма. Защото светът вече не мисли, не помни, не чувства. Само търгува. И бърза.
Целият живот е станал скрин, в който се мъчим да натикаме "нещата от първа необходимост", както пише в наръчниците по оцеляване. И като в Ноев ковчег да ги спасим за утре. За да отворим място за еднодневките, понякога изхвърляме най-ценното. Дали ще дойде миг за реставрация и на душата?
