С Емил Кошлуков разговаря Диляна Ценова.
- Г-н Кошлуков, какво може в момента да спре протестите?
- Според мен тези хора търсят повод да създават проблеми. Всички искания са изпълнени, правителството е в оставка. Ако продължаваш да викаш, значи си търсиш претекст да създаваш главоболия в държавата. В други страни това успокояване става в полиция и арести. В България обаче винаги са притеснени, когато законът се прилага, затова очевидно ще трябва гражданите на София и съседни градове да разберат, че когато им чупят през нощта колите и контейнерите за боклук, е добре да подкрепят полицаите.
- Кой печели от протестите?
- В момента има две партии на терена - БСП и ГЕРБ. Всякакви проблеми в държавата, за които отговаря ГЕРБ, макар и в оставка, ще изяждат неговата подкрепа, ще намаляват рейтинга му. Колкото повече провокации и сблъсъци има, толкова по-несигурна, нестабилна и страшна изглежда страната. Тогава очакването за спасителя и добрия цар, който ще дойде, за да реши всичко с магическа пръчка, се увеличава.
- Кой е злодеят? Алексей Петров? Руснаците, които са сърдити заради "Белене"? Заговор на БСП и ДПС?
- Първо, хората в енергетиката - като започнем от монополите, видяхме в бордовете им кой седи, и стигнем до руското лоби, което загуби бизнес за 10 милиарда. Руснаците работят с БСП, а вероятно и с други партии - вижте исканията на "Атака" например. Абсолютно нормално е тези хора да похарчат дребни стотинки, защото на фона на 10 милиарда няколко десетки хиляди са нищо, за да предизвикат нестабилност и да спечелят изборите. Утре те искат да управлява партия, която ще им прикрие договорите, ще им подпише "Белене" и ще остави същите сметки за ток. Говорим за бизнес, който върти милиарди. Аз, ако печеля от електромерите по един милиард на година, нямам никакъв проблем да дам 100 хил. лв. на хулигани, за да обръщат кофи по улиците и да създават усещането, че тази власт не се справя.
- Можем ли да очакваме, че протестиращите ще се обединят в гражданска партия и да участват в предсрочните избори?
- За да се обединят, трябва да имат лидер, ръководство, а те отказват. Ако стигнат до идеята за партията, не виждам как ще го направят за 2 месеца.
Бърза партия в България е правена само веднъж и това е царската, но тя имаше безспорен лидер и зашеметяваща подкрепа. Въпреки това след две управления изчезна заедно с водача си. Как си представяте сега тези граждани да намерят общото кратно помежду си? Едните искат национализация на ЕРП, другите искат приватизация на "Топлофикация". Това е първата шизофрения. Едните искат бързо сваляне на кабинета в оставка, другите казват "Не желаем никакви партии". Това е втората шизофрения, защото на предсрочни избори се избират партии. Да не говорим, че искат граждански комитети, но как ще излъчват гражданите в тях?
Кой ще бъде признат за по-протестиращ от другите?
Седнат ли да предложат конкретни имена, драмата започва. Кой от всички тези хора става за депутат? Според мен всички си мислят, че са достойни, но парламентът все още е с 240 места, не с 22 хиляди.
- Все пак виждате ли опасност от промяна на политическата система?
- Първо, промяната на системата не е опасност, не виждам проблем в това. Ако искат да направим монархия, аз съм готов за този разговор, да говорим по медиите. Ако искат президентска република, също съм готов, особено като знам кои са ни президентите. Ако искат да коментираме съдебната власт, също. Но промяната на системата трябва да е конкретна. Сега лозунгът "Нова конституция" е като призив за добруване на човечеството по света по принцип. Каква да е новата конституция? Какво точно да пише в нея?
- Смятате ли, че с оставката си Борисов ще спечели още по-голяма подкрепа на изборите?
- Има два месеца, зависи от управлението на служебния кабинет, от развитието на кампанията. Да направя прогноза сега, ще бъде малко самонадеяно. За оставката, категорично, това беше много правилен ход. Всеки ден, ако Бойко оставаше на власт, трябваше да търпи негативите и да отговаря на въпроси: Защо има нови пребити, защо обръщат кофи, защо остава, след като хората не го искат. Мачът на БСП, ДПС и Костов беше да продължават да изцеждат енергията на кабинета с всекидневни протести, докато успеят да ги оглавят. В момента, в който Борисов си подаде оставката, ги остави с пръст в устата. Така отне възможността за критики. Оттук нататък Костов, Станишев и Доган приличат на сърдити деца: "Искаш сладолед? На ти! А сега защо ревеш?"
БСП два пъти заплашва с гражданска война. Единият път беше през 1997 г. , когато отказваше да върне властта, сега прави същото. Понеже го е изпитали на гърба си, тя смята, че тези протести ще съборят Бойко така, както събориха Виденов, защото в колективната памет протестът означава крах, разгром на управляващите. БСП знае, че тази линия работи. Психологическата школа в политиката твърди, че част от решенията, които вземат политиците, са строго индивидуали заради личните им психологически изживявания. Ако Мадлин Олбрайт не беше гонена като дете в етническо прочистване, нямаше да атакува Белград и да направи Косово. Мога да дам пример и със себе си. Сега, когато чуя национализация, моментално настръхвам, защото помня гражданските комитети, кварталните тричленки, когато ни даваха бележки за благонадеждност, когато партийните секретари и тъкачките бяха в парламента на Тодор Живков. Затова, като чуя такива призиви, веднага скачам - те ме връщат в 1971 г.
- Как ще излезем от кризата?
- С оставката кризата приключи. Президентът ще назначи служебен кабинет и след 2 месеца ще правим избори.
- Хората говорят, че изборите няма да са край на драмата, защото нито една партия няма да спечели достатъчно гласове, за да състави правителство.
- Първо, в момента, в който се съберат 240 депутати, винаги се намират 120 за кабинет. Това го казвам от моя личен скромен опит. Досега не съм видял човек в парламента, който да каже, че не става за министър. Второ, всякакви коалиции са възможни. Това го разбрах, когато царят отиде на конгрес на БСП, при тези, дето са утрепали чичо му. И трето, надявам се партиите да си извлекат поуки от тези събития. Моят истински пролем обаче е, че една смислена кауза, една конкретна тематична коалиция - тази на гражданите срещу монополите, се превърна в аморфен, безпочвен протест. За съжаление, кукловодите разбраха, че Варна ще поведе страната и решиха бързо да променят темата. Успяха, защото народът не е грамотен и не разбира политическите схеми, не му е работа. Така протестът от тематичен и конкретен се превърна в общ - граждански комитети, нова конституция, Велико народно събрание... Абе, хора, аз имам ли двойна сметка за ток, или не? Нали затова щяхме да говорим? Опозицията в лицето на ДСБ, БСП, Костов има хора в бордовете, правили са скъпия ток в "Мариците", въобще всички носят отговорност и по тази тема са губещи. Говоря като политолог - те смениха оста на политиката. Когато разбраха, че с темата за енергетиката ще им лъснат гащите, казаха: Не бе, проблемът е в кабинета, не в енергетиката. Затова се сменя оста на конфликта и затова сега протестите изглеждат безсмислени. Искат да бутнат къщата, но не могат да вдигнат нова.
- Президентът има ли способности да обедини хората, или е функция от Борисов?
- Президентът се е явил на училище с даскалката, но сега се явява сам на приемен изпит в университета. Или ще го скъсат и ще си остане гимназист цял живот, или ще тръгне нагоре да става магистър и доктор на науките.
