С Пламен Димитров, президент на КНСБ, разговаря Лиляна Филипова
- Г-н Димитров, синдикатите и бизнесът поискаха заедно Велико народно събрание и нова конституция. Това ли е спасението от политическата криза?
- Това е най-същественото. КНСБ от 10 г. настоява за такива промени. Сега протестиращите граждани добавиха още. Смятам, че има обществена воля за Велико народно събрание.
- Искате гражданско представителство в парламента. Как точно си го представяте?
- Представителната демокрация, народните представители трябва да бъдат допълнени с гражданска квота. Но не от безпартийни листи, както го правеха някои партии досега, а през механизъм, който да вкара наистина представителни граждански организации с определена цел в парламента. Например еколозите да оценят организациите си и измежду тях да излъчат една, която да получи право на свой представител в парламента, който за 1 г. ще защитава определена кауза - да не се застроява Черноморието или против застрояването на Банско. Тази организация няма да се бори за власт, няма да участва в излъчването на правителство. Тя ще влиза в парламента, за да бъде чут гражданският глас, за да ръчка политиците да приемат законопроекти в този смисъл и да прокарва дадената теза. И като мине едната година, независимо дали е успяла, или не, тази организация ще изтегля човека си от парламента и на негово място ще влиза представител на друга организация с нова тема, която ще представлява друга група от обществото.
Идеята е да могат специфични интереси на граждански групи да бъдат представлявани в НС, без това да влияе върху въпроса за властта. Специално искам да подчертая, че не искам това да се разбира като желание на синдикатите да влизат директно в парламента. Ако има въпрос, който ни засяга - трудов и социален, и ние можем да участваме в излъчването на представител, но не повече от това.
- Досега това не можеше ли да се върши от независимите депутати?
- Нашата конституция и Избирателният кодекс толкова са утежнили процедурата за независими депутати, че виждаме, че това е невъзможно да се случи.
- Не е ли редно гражданският контрол да се засили първо върху институциите. Все пак народът излезе на площада заради цените на тока и парното.
- Това е другото ни съществено искане, което също трябва да се регламентира с промяна в конституцията. ДКЕВР, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите - всички те трябва да имат в себе си гражданска квота, която да участва при вземането на решения и да има възможност за влияние.
И третият голям въпрос е гражданският контрол върху избраниците и възможността за отзоваване на депутати, на министри, изборност на всички институции - включително на областните управители.
Правата на гражданите също трябва да бъдат по-ясно дефинирани в конституцията, за да могат майките, безработните да са сигурни, че ще получат обезщетенията и помощите си. Същото важи и за гражданските им права - особено правото им на пряка демокрация. Законът за референдумите е едно недоносче, което БСП направи, преди да си замине от власт. Самата тя го изпита на свой гръб.
- Ако все пак обществената енергия не стигне и не се свика Велико народно събрание за промени в конституцията?
- Това е много възможно. Тогава отиващият си парламент трябва да направи някои неща - ДКЕВР поне трябва да бъде поставен под контрол, защото той беше поводът хората да излязат на улицата. Има внесен законопроект, който гарантира участието на гражданите в контрола над нея. Той беше гласуван на първо четене и ако депутатите искат да покажат, че чуват гласа на обществото, могат да го приемат. А после служебният кабинет, който аз очаквам да се сформира най-късно в началото на следващата седмица, също може да изработва закони, нищо че няма парламент. Националният тристранен съвет също продължава да работи. Към него ще има обществен съвет, както предлага президентът. Те трябва да разгледат спешните въпроси на деня, за да не отиде всичко изстрадало вече по дяволите. С работодателите тези дни ще формулираме общи искания за запазване на икономическата стабилност. Фискалната я пазихме прекалено дълго. Сега трябва да се погрижим за условия, които да дадат устойчивост на инвеститорите, и да се запазят работните места. Последните данни са ужасяващи - 190 хил. работни места са загубени миналата година. Затова хората са на улицата. Защото имаше други политики, а не стимули към бизнеса. Спешно трябва да се уточним и за социален пакет за най-бедните.
Става дума за пари от бюджета - компенсации, социални помощи. Доходите трябва да бъдат увеличени. Има бюджет за годината, но какво пречи той да бъде актуализиран. Надявам се, ние заедно с работодателите да договорим поне в част от предприятията ръст на работните заплати, за да могат хората да поемат не само сметките за ток, а и за хляб.
- "Подкрепа" стартира процедура за обща политическа стачка. Вие как гледате на това и ще я последвате ли?
- За мен е странно обявяването на процедура за обща политическа стачка при липса на правителство. Досега е имало 2 такива стачки - срещу Луканов и срещу Виденов, и двете правителства сме ги свалили. Д-р Тренчев обясни, че това е превантивна мярка, за да знаят политиците, че е възможна и подобна стъпка. Но аз не виждам много смисъл и нужда от това в настоящия момент. Това, което се заявява в момента от политиците, като че ли е приемливо за обществото - връщане на мандатите, предсрочни избори максимално бързо. Ако се отклонят от това, разбира се, че ще се тръгне на стачка.
- Кой според вас трябва да оглави служебното правителство?
- Трябва да бъде безспорен авторитет с доказани професионални качества, с икономически знания, задължително с доверие на хората. Да е консенсусна личност, приемлива в главите и в душите на всички, които отиват към избори.
Кристалина Георгиева за мен е един добър вариант за служебен премиер. Доказа много неща на международната сцена. Сега е номинирана за генерален секретар на ООН. Силни имена има и в други области, но не мисля, че ще бъдат приети финансисти и банкери. Хората ще отхвърлят такъв човек, тъй като финансовият свят има голяма вина за това, което се случи в целия свят, а оттам и в България. Ще бъде голяма глупост, ако не намерим баланса между стабилност и мерки за растеж или поне за запазване на доходите. Стари имена като Ренета Инджова не мисля, че могат да се рефрешнат.
- Какви са прогнозите ви за изборите?
- Не искам да гадая. Всички партии получиха много силен удар от протестиращите. Всички институции загубиха и това ще си проличи на изборите. Със сигурност ще има голяма активност. Със сигурност е възможно да излезе нещо ново, което да обере цялата енергия. Не виждам все още лидер, но лидерите, които харесва народът, се раждат точно в такива ситуации. Не е изключено да има нова политическа сила, която да обере доверието.
