С Ивайло Калфин разговаря Йовка Димитрова
- Г-н Калфин, работата като вицепремиер ви е още прясна. Кажете, пуска ли Европейската комисия парите за земеделие по САПАРД, както съобщи ГЕРБ?- Очаквам средствата по САПАРД да бъдат размразени. Най-вероятно през есента. Надявахме се да стане преди лятото. Но това се дължи на предприетите от България мерки, а не е следизборен подарък от Брюксел. Имам чувството, че за ГЕРБ още не е свършила предизборната кампания. Тя свърши. Те победиха. Сега трябва да мислят за проблемите. Абсурдна е тезата, че Европейската комисия гледа партийно на България.
- Вицепремиерският пост на отговорник по еврофондовете ще бъде закрит. Удачно ли беше изобщо създаването му?- Учредихме го по необходимост, когато се оказа, че силно децентрализираната система за управление на фондовете, докато не проработи, не е достатъчно ефективна и без силен политически натиск имаше проблем.
С назначаването на г-жа Плугчиева започнаха да се подреждат нещата. Разбира се, длъжността може да се промени, но човекът, който ще се занимава с фондовете, трябва да има достатъчно политическа власт. Ако се върнем към децентрализираната система, ще започнем да повтаряме същите грешки. Простото закриване на поста ще създаде нови проблеми.
- ГЕРБ като че ли споделя мнението ви, че европейският министър е излишен.- Така мисля, защото създава напрежение в едно министерство да има двама министри. Йерархията е важна. Позицията може да бъде трансформирана в заместник-министър или държавен секретар, който да бъде политическо назначение, ако това е важно.
- Но кой тогава ще се заеме с докладите от Брюксел. Те ще продължат да отчитат борбата с корупцията на 6 месеца.- Нещата са като при вицепремиера по фондовете. Едната гледна точка може да бъде – всяко ведомство си знае работата и си я върши. Другата – да има политическо лице, което следи нещата да се случват. Това може да е правосъдният или вътрешният министър, не е задължително да е европейският. По-важната му функция, която трябва да се запази, е да координира различните ведомства за изработване на националната позиция на България по всеки въпрос, който се обсъжда в ЕС.
- Помогна това, което се случи в България. Нито лобисти, нито министър могат да пресъздадат картинка, която не съществува. Комисията има достатъчно механизми да следи какво се случва.
- Очаквате ли докладът, който ще излезе на 22 юли, да е последният по механизма за контрол, чийто срок на действие изтича в края на годината?- Не, но ми се струва, че новото правителство трябва да постави пред новата Еврокомисия въпроса принципно. Този механизъм беше създаден с влизането на България и Румъния в ЕС и до голяма степен изигра ролята си като натиск върху българските институции и като прозрачност пред партньорите ни в ЕС за това какво се случва у нас. Не мога да си представя този доклад като постоянен механизъм. Трябва да се настоява всяка нова страна членка да минава през него, но той трябва да има и край. Нужно е да има изход и той да не е субективен. Не може да бъде “когато има общо усещане, че няма проблеми...”
- Защо да е субективен, има 6 области, в които ни наблюдават?- Да, и част от тях са напълно изпълнени. Предлагахме те да отпаднат, но ни обясниха, че за Еврокомисията те са комплекс. Има показатели, които са доста субективни и са свързани с оценка от експертите. Затова предложихме те да са нещо като одитори, но комисията отказа да се ангажира с експертна помощ. Предпочетоха да изпращат мисии за по 3 дни да проверяват какво сме свършили. Механизмът може да се подобри значително и това трябва да се направи. Но трябва да се огледа цялостно и да се види накъде води и как се излиза от него. Според мен една от първите задачи на следващото правителство е да започнат да мислят с комисията как той може да приключи по начин, задоволителен за всички.
- Няма как да бъде разширен, защото всяка промяна означава съгласие от всички страни, включително и от България. Ако искаме да е полезен инструмент, трябва да се види обективно кога си е свършил работата и кога трябва да приключи. Абсолютно неприемливо е да се съгласяваме с постоянно действащ механизъм.
- Въз основа на какво България би могла да води такива разговори, след като в ЕС има реномето на най-корумпираната държава?- Не отричам, че има проблеми, но не съм съгласен, че те са драстично по-големи, отколкото в други страни членки. Подобен начин на изразяване на позиция на всеки 6 месеца натрупва в страната и навън негативни настроения. Самият доклад, ако няма ясен път и завършек, предизвиква негативно отношение към страната.
- Какво очаквате да видите в следващия доклад? Той ще оценява вашето правителство.- Много ми се ще да каже не само какво се е случило през последната година, но да оцени и промяната в България от 2007 г. Обективната оценка ще покаже, че много неща са се подобрили и голяма част от проблемите, заради които беше създаден този доклад, са решени. Важно е механизмът да не излиза извън рамките, в които е създаден. Да не се обвързват други области към него. Достатъчно силен политически инструмент за въздействие е и в България, и в ЕС.
Не очаквам да се въведе предпазна клауза – очевидно е, че няма основания за това.
- Ако нещата толкова са се подобрили у нас, защо избирателите гласуваха за радикална промяна в управлението?- Не бих казал, че тази промяна се дължи само на ефекта на докладите от Брюксел, въпреки че за съжаление от предишната опозиция имаше хора, които говореха срещу държавата си в евроинституциите. Ние няма да правим това. Правителството не можа да убеди хората в положителните неща, които са се случили. Членството в ЕС очевидно създава много по-високи очаквания в обществото и въпреки многото безспорни неща в икономиката и социалната сфера хората очакваха повече.
- Очаквате ли сигналите за купуване на гласове на изборите да намерят място в доклада?- Възможно е, но не мисля, че трябва да поставяме България в друга категория заради това. Оценката на наблюдателите е, че изборите са били демократични. Практиката за купуване на гласове срещна остра законодателна и публична реакция и това е начинът за решаване на проблема.
- А къде според вас ще бъдат насочени най-силните критики на Брюксел?- Към съдебната система. Ефективността на съдебната система в България е изключително ниска и заради това голяма част от делата са без резултат. Еврокомисията многократно е казвала, че иска конкретни резултати. Не осъдени на килограм, но да се вижда, че делата не се протакат по 3-5-8 г.
Калфин - шеф на Михайлова за евробюджета
Двамата български външни министри евродепутати - Надежда Михайлова и Ивайло Калфин, се записаха членове на парламентарната комисия за бюджета, която ще е най-важната след влизането в сила на Лисабонския договор. Това стана ясно вчера, след като депутатите бяха разпределени в 20-те парламентарни комисии. Калфин обаче ще е шеф на Михайлова, тъй като беше избран за заместник на председателя Ален Ламасур. Филиз Хюсменова е зам.-шеф в комисията за регионално развитие, където Евгени Кирилов е редови член. Метин Казак е в ръководството на правозащитната комисия. Румяна Желева и Кристиян Вигенин ще работят във външната, Антония Първанова и Владко Панайотов - в екологичната, Владимир Уручев - в енергийната, Мария Неделчева - в земеделската, а Илияна Йотова - в рибарската. Емил Стоянов ще работи в културната, а Димитър Стоянов - в правната. Станимир Илчев се е записал в конституционната. Илиана Иванова ще заседава в комисията по бюджетен контрол и в тази за защита на потребителите, а Слави Бинев - в комисията по икономически и парични въпроси. (24часа)
