Става съвсем очевидно, че са положени усилия да се игнорира ролята на цар Борис III по време на събитията в България по повод 70-Ата годишнина от спасяването на евреите в България от нацисткия холокост. Също така беше ясно, че когато отличията бяха връчени, това бе насочено към Димитър Пешев, граждански лидери от Кюстендил, екзарх Стефан и патриарх Кирил. Царят остана в сянка.
Тези недостойни тенденции са свързани с тоталитарния период. Това е може би единствената ембрионална връзка, която все още свързва българите с комунистическото време, заедно с отношението против цар Борис III, което е невъзможно да се изкорени.
След 10 ноември 1989 г. във всеки голям град в България улици са кръщавани на цар Борис III, включително централната градина в София - Борисовата градина. Но когато в Израел бе издигнато едно обикновено споменаване в чест на цар Борис III през 1996 г., това доведе до унищожителни протести, направени от български политици и от тогавашния президент Желю Желев.
Единственият път, когато изглеждаше, че участта на цар Борис започна да се подобрява, бе през 1998 г., когато президентът Петър Стоянов направи първото си официално посещение в САЩ. По време на посещението си в Музея на холокоста във Вашингтон той спомена положителната роля на цар Борис за спасяването на българските евреи и представи по-голямата дъщеря на покойния цар, принцеса Мария Луиза, която се присъедини към него на президентската му визита.
Въпреки това по-късно същият този президент отказа да връчи посмъртно на цар Борис ордена "Стара планина", подобни държавни отличия по-рано бяха връчени на Пешев и останалата част от кюстендилските граждански лидери.
При сравняване на историческите роли на Димитър Пешев и на цар Борис III е очевидно, че царят е този,който е довел събитията до край. Така например петицията на Димитър Пешев за спиране на депортирането на евреите от България в лагерите на смъртта, подкрепена от 43-ма депутати от парламента, е била написана и подписана благодарение на факта,че цар Борис III е наредил спирането на тези събития.По-късно Пешев губи работата си като заместник-председател на Народното събрание и вече не е ефективен.
Царят от своя страна продължава да отстоява позицията си в защита на евреите в България до май месец и през август 1943 г. дни преди да настъпи края на живота му. Стоейки непоколебимо до Хитлер, той завършва делото си. В резултат на това е предотвратено депортирането на българските евреи към газовите камери и участието на български войници на руския фронт. След тези събития царят умира.
Независимо колко важни са били действията на екзарха, на патриарха или заместник-председателя, нито един от тях не може да се сравни с ролята,която цар Борис III изиграва в спасяването на българските евреи.
Липсата на признание на ролята на цар Борис хвърля сянка върху тези на Пешев, Стефан, Кирил и всички други, включително и върху факта, че в наши дни, в резултат на този забележителен исторически рекорд България трупа позитиви.
Моралната етика, включително и Библията - в Стария и Новия завет, настояват за признание на доброто. Когато доброто се случи, ние сме длъжни да говорим за него, а не да го игнорираме. Цар Борис III символизира точно това добро, за което българите трябва да говорят и с което трябва да се гордеят.
Що се отнася до трагичния край на 11 343 евреи от ТракИя и Македония, където България предостави административните си войски - тяхната съдба беше част от систематичното унищожаване на 6 милиона евреи в Европа. Това бе и планът за евреите в България, който не бе по-различен от този за евреите от Тракия и Македония, тъй като това бяха територии, намиращи се под контрола на германската армия и суверенитетът на България над тях винаги е бил неясен.
На въпроса дали цар Борис би могъл да спаси евреите от Тракия и Македония, отговорът е: "Не!" Те не бяха негови граждани. Дори и да е искал, нямаше как да преобърне трагичната им съдба. Германците ясно ги броят за свои собствени евреи.
Липсата на самочувствие у някои българи, както и необходимостта на други да споделят вината за нещо, което не са извършили, е комплекс.
Докато евреите в България са свободни от комплекса на холокоста, споделян от много израелци, които са оцелели в лагерите, чувството за вина е излишно.
Що се отнася до цар Борис III, неговото време настъпи. България трябва да го приеме като герой. Той също заслужава признание.
ЯКОВ ДЖЕРАСИ
Авторът се занимава от 1979 г. с въпроси, отнасящи се до спасяването на евреите в България, включително и книгата на проф. Михаел Бар-Зоар "Извън хватката на Хитлер" и организира програми в България за спасяването им на базата на книгата на Бар-Зоар.
