Владимир Каролев да се обоснове защо обяви: "Не е мястото на снахата на Киров в парламента." За това настояха вчера пред "24 часа" Йоана Кирова, депутат от ГЕРБ, и свекърът й Киро Киров.
"Едва ли госпожата щеше да е в листите, ако бащата на съпруга й не е един от големите спонсори на ГЕРБ. Дали тя ще е добър законодател, ще разберем. Смятам, че ни трябва законодателно изискване да се обявяват спонсорите и роднините им в листите за парламентарни и общински избори. Иначе нямам нищо против Киров в каквото и да е битие", отговори финансистът Владимир Каролев.
Аз наистина съм първият спонсор на Бойко Борисов, но не съм поискал и зрънце от него, каза Киров, който прекара 17 дни в плен.
Йоана Кирова е родена на 19 март 1976 г. в Карлово. Завършва икономически техникум, специална педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специална педагогика във Виена и "Мениджмънт и управление" в Нов български университет в София. Мениджър на "Киров ентъртейнмънт". От 2005 г. подпомага предизборния щаб на ГЕРБ. Депутат в 41-ото Народно събрание на ГЕРБ от 25-и избирателен район в София.
Киро Киров е основател и изпълнителен директор на "Киров" АД холдинг" - вносител и дистрибутор на строителна техника. Собственик на палата № 5 на Международния пловдивски панаир. Киров е първият спонсор на ГЕРБ. Бизнесменът беше отвлечен тази пролет и освободен срещу откуп от над половин милион евро.
- Нормално ли е Киро Киров да е спонсор на ГЕРБ, а неговата снаха после да става депутат в същата партия?Киро Киров: Трябва да се върнем назад, за да видим как се появи ГЕРБ. Това стана, разбира се, благодарение на Бойко Борисов. Йоана беше организатор на щаба още при първите избори, в които участва Борисов. Тя беше човекът, който организираше предизборни плакати, хората в щаба.
Йоана Кирова: Асистентите на Борисов, секретарката му, бяха от моя екип. Тогава въобще идеята за ГЕРБ не се бе родила. Ние осигурихме всички елементарни неща, за да функционира този щаб.
К. К.: Реално Борисов нямаше и други спонсори. Ние бяхме единствените. Кампанията на Бойко през 2005 г. започна от кафенето под офиса ни тук долу (в столичния кв. Люлин - бел. авт.). Кафенето, което направи и разработи Йоана.
- Хората обаче казват: Киров сигурно има някакъв интерес...К. К.: Аз нямам абсолютно никакъв интерес. Ако говорим за спонсорство или по-точно дори за помощ към Борисов, трябва да знаете, че досега не съм му поискал и едно ечемичено зрънце.
За какъв интерес говорим? Аз съм участвал в търг в общината. Борисов няма представа за това. Аз го загубих.
Така че това си е за Йоана, за нейното развитие. Освен това смятам, че тя си е извоювала мястото. Цялата тежест за изборите, специално за Люлин в София, я изнесе тя.
Й. К.: Аз бях председател на район Люлин две години. Това е най-големия и тежък район. Прекъснах работата за ГЕРБ само за два месеца, когато в края на миналата година се роди второто ми дете.
К. К.: Тя не е парашутист. Тя е издигната от хората в Люлин. Онзи ден Каролев написа: Не е мястото на снахата на Киров в Народното събрание.
Й. К.: Нека да се обоснове. Да каже какво е имал предвид.
К. К.: Киров може да се разглежда в три аспекта. Като отвлечения, като бизнесмен, като спонсор на Бойко Борисов.
И какво точно има предвид Каролев, нямам никаква идея. Но Йоана работи вече 5-а година за ГЕРБ. Реално Каролев не я познава. Но тя си е познато лице в ГЕРБ. Не съм отишъл да кажа: Бойко, виж, дай да уредим нещо.
Тя има всичко, не влиза в Народното събрание, за да забогатее, както направиха много други не е в парламента?Й. К.: Моето номиниране от Люлин беше от екипа, с който работехме. Не съм спусната отнякъде.
К. К.: Майната му, даже и да е така. Но не е така. Там трябват хора, които са млади, умни. Хора, които да не гонят други интереси. А тя е такава. Тя си има всичко. Няма да гони нищо освен лична изява, за да помогне за това, което е обещано на избирателите.
Много отиват в парламента, за да спечелят пари. Тези 20 години в политиката това ни показват. И колкото са по-нагоре, толкова повече крадат.
И всичко това ни доведе до това положение.
- А внуците кой ще ги гледа?Й. К.: Имаме помощници, които помагат (смее се).
К. К.: Дори по-голямото дете го водихме без нея на почивка. Тя беше в кампания.
- Добра снаха ли е Йоана?К. К.: За мен основното е да се разбира със сина ми и той да я цени. Той го прави. Аз съм доволен от двамата, харесвам ги. Хора, които се стремят към лично развитие.
- Колко често се виждате през седмицата?К. К.: След случката (отвличането - бел. авт.)живях известно време при тях. Виждаме се всеки ден след работа, като ходя да видя внуците. Бебето още не е интересно за мене (смее се), но голямото, което ще стане на три години, с него много се занимавам.
- Кръстени ли са на вас? Упражнихте ли натиск?Й. К.: Има буквите на дядо си. Чак натиск не мога да кажа, уважихме традицията.
К. К.: И все пак се казва Константин-Кирил. Аз съм Киро, така че имам почти цяло име (смее се).
- Йоана, какво цените у Киро Киров?Й. К.: За мен винаги е бил не просто свекър, но и приятел. Ние с мъжа ми, дори когато плануваме почивките си, той бива включен автоматично в групата. Приятно ни е да сме заедно.
- Случката, както ви е наричате отвличането, скрепи ли семейството?К. К.: Не знам, но синът ми свърши цялата работа.
- Имаше ли предателства, докато бяхте заложник?К. К.: При такава ситуация просто си даваш сметка колко държиш на всички тези хора. Едно от нещата, които си мислех през цялото време, докато бях в плен, че забравих да сложа катинар на капаците на герана в къщата и ето сега не мога да им кажа, че малкият ще вземе да отвори и да падне вътре. В такива моменти си даваш сметка колко много държиш на близките.
Не е ли предателство някой да ти дължи 4 милиона и половина, наш клиент, и да не се сети да внесе тия пари, които ни дължи, в момент, в който търсим пари за откуп. Това не е ли предателство? Нито един не си преведе задължението.
Й. К.: Имаше обаче и много хора, които никога не са били много близки, но бяха готови да помогнат. Една служителка се обади на Иван и каза: Имам 50 хиляди и мога да ги дам.
К. К.: И този човек на всичкото отгоре е от провинцията, срещаме се много рядко.
- Как се срещнахте двамата за първи път?К. К.: На летището ли беше?
Й. К.: Не. Беше много преди това. Иван ме беше взел от Студентския град и трябваше да минем през офиса. Той каза: Аз само ще спра да извикам баща си и се запознахме в колата, ние даже не слязохме.
Беше ми много притеснително, даже леко му се разсърдих, защото не ме предупреди, а Иван ми каза: Не се притеснявай, той ще те хареса.
Не знам дали си ме харесал? Ти сигурно си бил с позицията да бъда едно от гаджетата му?
К. К.: Той някак си се размина с голямо количество гаджета (смее се).Й. К.: Да, всъщност вече 14 години караме заедно.
К. К.: Следваха във Виена. Синът ми почна в Щатите, но реши, че не му е толкова интересно. Голяма роля в това изигра Йоана. После се прехвърли пак в американски университет, но във Виена. Тя се присъедини към него.
- Кога се е случило това?Й. К.: 1999-2000 година.
К. К.: Случи се в едни трудни времена, когато трябваше да му дам парите за следването в Щатите да си ги носи в джоба. Не можеха да се превеждат.
Й. К.: Върнахме се и през 2001 г. започнахме да работим тук. Внесохме някои идеи за бизнеса, но не всичко пасна на българските условия. Знам, че ще прозвучи малко грозно, но трябва да се промени манталитетът на хората.
К. К.: Ние сме си лоша работа.
Й. К.: Не сме толкова работливи, какво се бием в гърдите. Да, българинът зад граница е изключително способен. Факт е, че почти навсякъде в чужбина българите изпъкват. Но защо тук не успяваме в екип? Индивидуалисти сме, не сме екипни играчи.
- Как преценявате хората?Й. К.: Като в народната поговорка - по дрехите посрещат, по акъла изпращат. Аз разчитам много и на женската си интуиция, но хората с аура те грабват веднага. Все повече обръщам внимание как човек гледа. Погледът е огледало на душата. Правя си изводи и от това как ти стиска ръката.
К. К.: Хората се преценяват от пръв поглед и от съвместната работа.
- Важни ли са за вас парите?Й. К.: Парите са средство, което ти осигурява удобство в живота. Човек не може да гледа мащабно, ако във всекидневието си е притиснат от битови проблеми. Затова парите са важни, но животът показва, че не са най-важното нещо.
К. К.: Казват, че съм богат. Да, вероятно съм в книгата за първите милионери в България. Да, фирмата, на която аз съм водач и която носи моето име, има много сгради, автомобили и какво ли не. Обаче аз винаги съм се стряскал, като ми каже някой, че съм богат, защото нито аз, нито те имаме някакви пари в банката персонално. Всичко е във фирмата и се движи в нещо.
- И това носи несигурност?К. К.: Ами това вече е някакво побъркване в манията парите да се влагат винаги в нещо ново. В този смисъл разглеждам парите като възможност за вложения и развитие на фирмата. В момента, в който развитието спре, започва падането. Това е отношението ми към парите - влагай ги за по-нататъшно развитие.
- От какво се страхувате?К. К.: От отвличане (смее се бурно). Шегувам се.
Й. К.: Човек се страхува най-много за близките си.
- Какво не понасяте?!Й. К.: Лицемерие, подлост и нагаждачество ме дразнят много. Лъжата също.
К. К.: Аз бих добавил липсата на коректност и лоялност.
- Кои правила в живота са ви най-важни?К. К.: Не следвам правила. Но винаги спазвам нормите.
Й. К.: За мен е важно човек да е открит, да е прям, да е позитивен и да бъде човек.
- Спорите ли помежду си?К. К.: Постоянно (смее се).
Й. К.: В спора се ражда истината.
К. К.: Нямаме причина за спорове. Тя си работи нейните неща, ние - нашите.
- Какви са ви очакванията към новото управление?Й. К.: Трябва да положим условията за бъдещето на нашите деца. Не искаме да отглеждаме потенциални емигранти. Не искам да гледам дете, което след 15 годиниго ще замине някъде. Така че мотивацията за промяна не ми е само като гражданин, а и като родител.
И прегърнах идеята ГЕРБ, защото много от идеите ни се припокриват.
К. К.: Харесвам у Борисов, че е прям, и се надявам така да управлява. Надявам се, че ще промени всичко, което се случваше в последните 19 години.
Надявам се, че това правителство ще излекува раните от трагичната корупция на най-високи нива, заради която ни спряха парите. Ако тези 2 милиарда за инфраструктура влязат, по-добра помощ за бизнеса не виждам.
Помощ за бизнеса е, ако администрацията функционира по-добре. Моето лично мнение е, че никое правителство не би могло да се справи с чиновниците. Те спират абсолютно всичко според интереса и желанието си. Чувстват се най-важните за всеки клиент. А разбирането за клиент е точно обратното. Но те, на които им плащаме заплатите, те връщат постоянно - това не си направил, още нещо трябва...
Не знам дали и Бойко Борисов ще се справи с тях.
- Чиновниците ли са най-големият проблем в държавата?К. К.: Не казвам, че са най-големия, но са невероятна спънка. Ще ви дам личен пример. Миналата година исках разрешение за разширяване на сервиза си в Суходол, защото ни стана тесен.
Един месец ми казваха - тук е разрешението, там е, а като го получих, се оказа, че е подписано месец, преди да ми го дадат. Типичен пример на чиновничество. Слава богу, че го задържаха, че не започнахме да строим, защото това, което тогава ни беше тясно, днес ни е прекалено голямо. Просто бизнесът падна.
- Кризата как се отразява на вашето семейство? От какво се лишавате?Й. К.: От основните неща не се лишаваме. Но от неща, които изискват сериозни инвестиции, просто сме ги замразили.
К. К.: Те двамата трябваше да си строят къща, купиха и място, вкараха го в регулация, имат и проект, но сега отпада.
- А бизнесът как върви в криза?К. К.: Нейният бизнес - кафето, е окей. Но при нашия нещата са в сериозен срив. Ако миналата година продавахме 2 големи машини на ден, то сега продадохме 2 за три месеца.
