
Родните олигарси са спонсорирани от държавата, убеден е финансистът Андрей Пръмов. Според него "порционната система" на тройната коалиция 8:5:3 превърнала публичните финанси в хранилка на енергийна, строителна, горска, транспортна и прочее мафии.
Финансистът препоръчва да се премахне тази порочна система, да се спре рушветчийството в разплащателни агенции и министерства и да се ликвидират съществуващите от десетилетия контрабандни канали, действащи под закрилата на държавни служители.
Андрей Пръмов е роден в София през 1960 г. Управител на "Адлон Дисконт" ООД от 1993 г. досега. Председател на Арбитражния съд на "БФБ - София" АД в 2 мандата. lУчредител и член на УС на фондация „Атанас Буров". Женен, с едно дете.
- Представяте ли си, г-н Пръмов, пътувате за Лондон, а до вас - министър. Реализъм или популизъм лъха от заканата на сочения за финансов министър Симеон Дянков, да върне самолетите на властта?
- Всъщност често пътувам с министри. “Самолетите на властта" се ползват за официални посещения от министър-председателя и държавния глава, а не за министерски командировки. Министрите ползват редовни линии. Бих се въздържал да обвиня г-н Дянков в популизъм. Допускам, че е направил изявлението, без да е наясно, че “новите самолети на властта" са “единствените самолети на властта". Той едва ли си представя президент и министър-председател да пристигат на официални посещения с редовни полети или чартъри на “Хемус ер”, нали?
- Как гледате на идеята за финансова инвентаризация с гарант МВФ? Какво ще се види - свободно падащи приходи, космически разходи или картина, близка до официалния отчет?
- Тя е абсолютно необходима. Под тази фраза се крие обещаната от ГЕРБ актуализация на бюджета. Дали са необходими експерти на МВФ, не съм сигурен. Вероятно целта е придаването на по-голяма тежест на изводите от “инвентаризацията", което издава известна несигурност в собствените възможности на "инвентаризиращите". Възможно е да я преодолеят, ще видим. А какво ще покаже? По нещо от всичко, изброено във въпроса ви.
- Има ли скрит финансов ресурс в орязването на министерства, бордове? Или трябват други непопулярни мерки?
- Достатъчният финансов ресурс не е скрит, той е толкова явен, че боде очи. Но не е в бюджетните съкращения. Достатъчно е ГЕРБ да изпълнят главното си обещание, накарало народа да гласува за тях- да разчупят “порционната" система 8:5:3 в публичните финанси, превърнати в хранилка на енергийната, строителната, транспортната, горската и пр. “мафии”, да премахнат спонсорирането от държавата на родните “олигарси", да спрат рушветчийството в разплащателни агенции и министерства и да ликвидират съществуващите от десетилетия контрабандни канали под закрилата на държавни служители. Това е и лесно, и бързо, стига да имаш политическа воля и управленска смелост. Иначе икономиите от намаляване разходите на администрацията са важни, но само като дисциплинираща мярка. Няма да компенсират дупките в приходната част.
- Бюджетът май ще се пренаписва с подготовката на новия. Какво непременно трябва и какво не трябва да се прави?
- Не съм докрай убеден в предстоящо пренаписване на бюджета. Актуализацията означава тежка парламентарна процедура по промяна на закона за бюджета. Прави се, за да узакони дефицит, различен от заложения. Миналата година тройната коалиция гласува бюджет без дефицит, който се актуализира буквално ежедневно, тъй като е записано разходите да са колкото приходите минус 10% “буфери”. Това е удобен за изпълнителната власт, но непрозрачен принцип, защото няма как да се знае, спазва ли се. Затова със смяната на властта е наложителна и “инвентаризацията". Дали ще се стигне до актуализация, ще прецени новото правителство. Ако прецени, че натрупаният дефицит не може да се преодолее с достъпни средства, трябва да поиска парламентът да узакони този дефицит и да се посочат източници за погасяването му- може би външни заеми.
- Трябва ли ни МВФ и за съдружник? Орешарски казва - не. За Дянков това е “безплатна застраховка".
- Разбирам въпроса като “трябва ли ни предпазно споразумение с фонда"? Аз лично смятам, че не, защото отхвърлям мисълта, че може да имаме нужда от външна подкрепа тази или идната година. А и страна член на ЕС може да търси помощ от Брюксел, ако й се налага, и то при по-гъвкави и по-изгодни условия. Безплатни застраховки и безплатни обеди няма.
- Има ли банков картел за лихвите? Какво може да направи БНБ при борд?
- Този ажиотаж е пълна глупост, извинете ме за откровеността. Нескопосано пиар усилие на неправителствени организации и държавни структури, които не осъзнават както невъзможността от картелиране на най-конкурентния пазар - кредитния, и невъзможността на БНБ да влияе пряко и косвено върху пазарните лихви при борд. Жалко за показните мероприятия на КЗК, жалко за похабените нерви на колегите от АББ и БНБ! За мен ставащото е повече имитация на активност, отколкото нещо сериозно.
- Май ще се ревизира преизбирането на управител на БНБ? Налага ли се?
- Не одобрявам начина, по който тройната коалиция организира преизбирането на г-н Искров, но в равна степен не одобрявам и опитите той да се ревизира. Не защото личността е незаменима, а защото подобен “реванш” ще внесе несигурност в банковата система, ще удари по кредибилността и на борда, и на самия премиер. Кого например ще убеди г-н Борисов, че евентуална смяна на Искров се дължи на друго, а не на отказа на БНБ да издаде банков лиценз на спрягания за “олигарх на деня" г-н Иво Прокопиев?
-Банален въпрос, но важен - стабилен ли е бордът. Впрочем и бюджет с дефицит може да го разклати...
- Въпросът въобще не е банален. Стабилността на борда и запазването му до влизане в еврозоната е решаващо условие за успех. По него има консенсус между политическите сили, и това е добре. Не е добре това, че има силно лоби от скрити негови противници - главно кредитни милионери, популярни като “олигарси”.
Мнозина вярват, че падането на фиксирания курс и евентуални банкови фалити ще обезценят вземанията в лева срещу тях. Бордът е политическо решение и отмяната може да е политическа. Т.е. ако теоретично това лоби надделее, парламентът може да намери мотивация за излизане от борда. Вероятноста е нищожно малка, но не бива да я забравяме. По-реална опасност виждам в хипотезата за нарастване на държавния дълг вследствие на растящи бюджетни дефицити. И тя е теоретична днес, но кой знае какво може да се случи утре. Кризата може да се задълбочи, държавният дълг може да излезе от пропорциите, в които безпроблемно се финансира от приходите, ресурсите на БНБ няма да стигнат за защита на фиксирания курс, и бордът ще бъде отменен. Но това, повтарям, засега е в сферата на чистата теория.
- Реалистично ли е бързото влизане в чакалнята на еврозоната?
- Не, не мисля. Противно на твърденията на политици и централни банкери, ние не отговаряме на изискванията за допускане в ERM-II. Който от тях не вярва, ще се убеди при първия си разговор с еврокомисар Алмуня и президента на ЕЦБ Трише. Няма за къде да бързаме - еврозоната няма да избяга, тя ни е гарантирана с договора за присъединяване. Просто трябва да сме подготвени, иначе полза няма нито за нас, нито за еврозоната.
- Изтича ли голям ресурс от нашите към банки- майки навън. Това опасно ли е?
- Този период приключи с преодоляването на системната криза в банковия сектор на еврозоната. Днес ЕЦБ осигурява неограничен ресурс на банките в нея, затова там лихвените нива са рекордно ниски и банките - свръхликвидни. Нашите банки нямат този късмет с БНБ, но стабилността, носена от борда, си има и цена. Но, можем с основание да очакваме банките - майки пак да започнат да кредитират през клоновете си у нас. Въпроса е какво ще кредитират и това ни връща към кризата и нуждата от истинска антикризисна програма.
- Съвзема ли се борсата? Експерти смятат, че на нея се перат пари...
- Това с прането на пари чрез борсата е пак “грешка в превода", само не ми стана ясно, дали от страна на експерта, повдигнал темата, или на журналистите, интерпретирали го. Така или иначе, бордът на борсата е наясно с възможностите на нея да има и незаконни финансови операции и е предприел мерки за повишаване на прозрачността. Една от тях е снемането от търговия на неликвидни и неотговарящи на критериите дружества. Има среди, които активно оспорват тази мярка, но се надяваме окончателно да убедим регулатора в правотата си. Колкото до търговията, уви, засега има само оттласкване от най-ниските нива. Оборотите продължават да са катастрофално ниски, но това е отражение на цялостната стопанска активност.