Интервю с Румяна Бъчварова, “Маркет линкс”:
- Какъв етикет приляга на новото правителство, г-жо Бъчварова?
- Рано е още да се сложи еднозначен етикет на това правителство. Хората, предложени за този състав, са нови за българската политика и за управлението. Общото между тях е, че не са свързани с партийни структури (като изключим Цветан Цветанов, който логично съвместява своя пост и партийния).Но всички останали са хора, които имат зад себе си европейски опит, бизнес и това предполага, че апаратният, партийният стил вероятно няма да се наложи в работата на правителството. Това е добре и е източник на трудности, които могат да се очакват оттук нататък. Да се види как ще заработи като екип самото правителство, ако те успеят, по логиката на този бизнес стил, който носят от досегашния си опит, да намерят разбирателство помежду си, ще бъде успех.Защото стилът в работата на правителството определя и стила в обществото по някакъв начин. Очевидно е, че този състав бе внимателно обсъден.
- Но се съобщаваха по едно-две имена всеки ден.
- Не мисля, че е пиар трик постепенното съобщаване на имената на новите министри, а показва по-скоро процеса, по който беше изграждан персоналният състав - основните позиции, после допълнителните, тази съгласуваност, която се налагаше.
- В този смисъл дори леки “инциденти” като обявяването на Десислава Танева за кандидат за земеделски министър и оттеглянето й след 24 часа показаха как видимо стават нещата.
- Това е част от процедурите, показва някаква динамичност и при всички случаи е публично действие, а не нещо задкулисно. Най-общо това е едно младо правителство, в него участват млади хора, ще видим как ще се развиват - защото трудностите са ясни отсега.
- Кои са най-сериозните?
- Първата и голяма трудност е общата ситуация и необходимостта от антикризисна програма. На практика страната няма никаква антикризисна политика още отпреди старта на кампанията за европейски избори. Имаше едно доста спорно постановление за ограничаване на бюджетните разходи, което, доколкото разбирам, на практика не се е реализирало. В цялата колебливост на правителството “има криза, няма криза, какво правим с нея”, няма антикризисни мерки - и в посока на социалната защита, и на стимулите за икономиката, и най-вече на стратегията. В една криза е много важно да имаш стратегия как ще излезеш от нея с оглед на това какво искаш да постигнеш след нея. Затова най-важната и тежка задача ще бъде тази за правителството. И тя безспорно ще има социална цена - доколкото се следва една дясна политика - и това трябва да бъде ясно на всички, ще засегне и хората, които са гласували доверие на правителството. Другата голяма трудност ще бъде да започне да се връща доверието в Европа. Това не е просто фраза, а действия и резултати всеки ден - да направиш нещо, което показва, че си различен от предишните управляващи.
- Как правителството може да накара друга власт - съдебната - да започне да работи? Имам предвид и доклада на ЕК, който видя ускорение на “техническо равнище” на реформата в съдебната власт и борбата с корупцията?
- Има механизми в държавата, когато се задават приоритети чрез законодателната дейност. Заедно с трудностите трябва да признаем, че правителството е в много благоприятна ситуация, защото има категорично мнозинство - с голяма парламентарна група, голяма партия зад себе си, подкрепата на потенциални партньори. Друга трудност ще бъде да осъществи процеса на властта, на управлението в държавата по начин, който едновременно да съдържа коректива и да дава възможности за решения. Фактът, че не достигат 5-6 гласа за мнозинство, означава, че всяко решение трябва да бъде обсъждано, а това дава възможност за коректив - колкото и дразнещо на пръв поглед да е, това много помага за успеха на всяко управление.
И нещо, което се надявам да се осъществи - правителството да има подкрепата на партията, но да не бъде зависимо от нея. Това би било нов етап от развитието на властта в страната, защото тази пряка зависимост от вътрешнопартийните решения и дейността на изпълнителната власт създаваше изключително много пречки и един канал, по който
течаха всички схеми на корумпираност в държавата. Разделянето на съставите в законодателната власт, в партията и в изпълнителната власт и при добра съгласуваност между тях, ще позволи те да си помагат, но да не бъдат в такава степен взаимозависими, че да създават негативи и дори порочни практики.
Всичко това е обща рамка, добро пожелание - как ще се реализира, е въпрос на умения и на обща визия. Визията е важна - това е една от гаранциите за успех, защото след реализирането на европейското членство, при предишното правителство на практика нямаше ясна цел, приоритет, перспектива.
- Какви най-важни разлики може да се откроят между новото правителство и предишните?
- Рано е да правим този паралел. За едно правителство е важно да бъде адекватно на времето си - като състав, като организация, като структура, която да отговори на актуалните политически и управленски задачи. Винаги съм се отнасяла с голяма въпросителна към тезата, че в правителството трябва да има доказани експерти и специалисти с опит. Толкова бързо се развива обществото - променя се не само индустриалната, но и социалната, и демографската структура, променят се и приоритетите, затова доброто правителство трябва да бъде адекватно на тази ситуация. Хората в него трябва да са свързани с реалните сфери - като обща нагласа, като социалнополитическо поведение да са адекватни на начина, по който живее обществото. Затова трябва да разглеждаме новото правителство и в този план - какво ще направи то, за да може всички тези добри практики, с които идват министрите, да бъдат въведени и в държавата.
- Затова ли целенасочено не се търсеха експерти от предишните кабинети, без дори да се обсъждат качествата им - за да не носят със себе си лоши практики?
-Това е много ясна позиция, която ГЕРБ следва в последните 2 г. Беше ясна още на местните избори, когато отказаха коалиции с други партии, особено с десните. По този начин бяха съставени листите, а сега и правителството.
Във всички усилия на ГЕРБ да се докаже като партия, която не е изключение и политическа екзотика, но има нещо много специфично - ГЕРБ трябва да направи нещо ново, затова и получи толкова голяма подкрепа.
Да покаже нов стил на поведение, управление и на подбор на хората.
Когато БСП направи правителство, пренесе собствения стил и маниер от партията в него. Също и ДПС - в тази част, която имаше от изпълнителната власт, се опита да пренесе маниера си от партията.
- И ДПС го направи.
- При това го наложи като щампа на цялото правителство.
- В обществото има свръхочаквания към правителството, трябва ли да се започне с ревизия на направеното досега? Предишното правителство всъщност не каза какво точно е заварило.
- Всъщност ревизия имаше и при него, но нямаше санкция след това. Акцентът е не върху това, което се е случило, а върху позицията към него. Правителството на Сакскобургготски и това на Станишев на практика не каза кое е доброто и кое е лошото в предишното. Затова е крайно време едно правителство да има позиция. Да приеме едни грешки, но да каже, че те са направени и ефектът от тях в момента не може да бъде поправен. Или пък че са такива, за които в момента трябва да има санкции. И в този малък детайл е целият успех, който може да се случи. Защото досега беше така - ние живеем, виждаме какво се случва, но чуваме съвсем различни неща. И досега, когато се освобождават министри, не се дава оценка, а освободеният получава друг пост. Въпросът не е за действията по отношение към предишните правителства толкова, колкото в ясната оценка.
Сега обществените очаквания са високи - те винаги са били такива за ново правителство. Въпросът е да не създадеш свръхочаквания, да не обещаеш прекалено много и да не може да го изпълниш, както се случи с 800-те дни, новия морал и т.н. Тези свръхочаквания са опасните. Другата опасност - да имаш мъжеството да приемеш обективния факт, че рано или късно ще има и разочарование от това, което правиш, и може да не бъдеш разбран.
- Така стигаме до най-мъжествения премиер на България. Ако сравним - премиерът Станишев всъщност трябваше да взема решения, като ги съгласува с Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, и това видимо затрудняваше процеса на управление.
- Ние не знаем как беше управлявана държавата, защото една седмица преди изборите се разбра, че един човек разпределя порциите.
- Как според вас Бойко Борисов ще се справи като премиер?
- Винаги е трудно да се прогнозира едно поведение, но 8-9 г. Бойко Борисов е най-високо одобряваната личност от българите, при това изместил президента. Как ще се справи, никой не може да гарантира, но можем да предполагаме. Той също има няколко много благоприятни фактора извън безспорното доверие към него - това е опитът му в София, опитът му като главен секретар на МВР. Това на практика е нещо различно от биографиите, с които предишните премиери са влизали в изпълнителната власт. От друга страна, ако като главен секретар и кмет Борисов е бил по-скоро индивидуален играч, тук като министър-председател той ще има екип, с който ще работи. Това е добра възможност да се мултиплицират позитивите и да се ограничат негативите. Дали това ще се случи, ще видим.
- Ще спре ли това правителство корупцията, голямото крадене?
- Ясно е, че никоя държава не се е справила с този проблем. Въпросът не опира просто до краденето. Корупцията покрай легитимните механизми разпределя обществени ресурси - финансови, властови и т.н. Корупцията сама по себе си е природата на една паралелна власт. Всички говорят за нея, но никой не е показал, че има санкции срещу нейните проявление. Това вероятно ще се случи. Решаването на проблема и успеха на тази мисия не е да се обърнем назад, а да се гледа напред. Резултатът ще дойде малко по-късно.
