Въпреки добрата си дългова позиция в момента не бива да се самоуспокояваме, че това е гарантирано завинаги
В края на август Министерството на финансите издаде облигации на международните капиталови пазари за 4,35 милиарда евро, което се равнява на 8,5 милиарда лева.
Първият транш се състои от 8-годишни облигации в евро с обем от 1,75 млрд. и лихвен купон 3,625%. Вторият транш също е в евро, но със срочност 20 години, обем от 1,25 млрд. и лихвен купон 4,250%. Третият транш е в долари при срочност 12,5 години, обем от 1,5 млрд. долара и лихвен купон 5%.
Това е рекордна емисия за България – никога държавата не е взимала толкова много заеми наведнъж. Но още по-интересното е, че има и рекорден интерес от инвеститори за покупка на български облигации. Заявките са достигнали 17 милиарда евро, което е близо четири пъти повече от предлагането. Поради това засилено търсене Министерството на финансите е успяло да намали цената на финансирането (т.е. лихвата). Така въпреки рекордно високата емисия на дълг страната ще плаща умерено ниска надбавка от 135 базисни точки (т.е. 1,35%) спрямо базовите лихви в Германия и САЩ за 8- и 12-годишните облигации.
Почти изцяло облигациите са закупени от чуждестранни инвеститори, основно от Европа и САЩ. Това е забележително само по себе си. Въпреки дългата политическа нестабилност и въпреки отлагането на влизането в еврозоната
България се радва на голям инвестиционен интерес
от чужбина
А ако се задвижат реформите и влезем в еврозоната, интересът ще е много по-висок. При това не само за дългови инвеститори, но и за инвестиции в реалната икономика.
Нещо повече - при наличие на подходящи условия можехме да видим и голям интерес от местни инвеститори. За повечето български граждани е невъзможно да инвестират в български облигации заради високите разходи и високия номинал на облигациите – човек трябва да инвестира милиони, за да успее да участва на пазара.
Така десетки милиарди депозити стоят в банки на нулева лихва. При наличие на лесен и удобен начин за инвестиции в държавни облигации част от тези средства щяха да се насочат натам, осигурявайки както добра лихва за спестителите, така и по-ниски разходи за държавата и развитие на местния финансов пазар.
Неслучайно в последните години много европейски държави издават държавни ценни книжа за граждани – от Белгия до Румъния. А България продължава да неглижира местните инвеститори.
Нека обаче погледнем и обратната страна на медала – защо се налага на държавата да взема толкова голям заем наведнъж. Една от причините е, че
в началото на септември държавата изплаща стар външен дълг
за близо 1,5 милиарда евро. Съответно около една трета от новия дълг е за изплащане на стари облигации, което е нормално рефинансиране и не променя размера на дълга.
Обаче две трети от дълга е за финансиране на бюджетния дефицит, което директно увеличава държавния дълг.
Ако погледнем данните за държавния дълг като дял от брутния вътрешен продукт, виждаме, че след пандемията той намаля – най-вече заради високия икономически растеж и инфлация. С други думи - през последните години
брутният вътрешен продукт се увеличи повече, отколкото дълга
Но през тази и следващите години се очаква обръщане на тенденцията – дългът ще расте много по-бързо от брутния продукт. В резултат само за три години държавният дълг ще се вдигне от около 23% от БВП до над 30% от БВП.
Позитивното в случая е, че България има сравнително ниски нива на държавен дълг, доста под максималните ограничения от 60% от БВП. Всъщност през първото тримесечие на настоящата година България за първи път в историята изпревари Естония и отчете най-нисък държавен дълг в цяла Европа. Но ако се реализират бюджетните прогнози, много бързо ще загубим първенството и само за 2-3 години ще паднем рязко, поне на пето място в Европейския съюз, а ако продължим с тези темпове, и много по-надолу.
В този смисъл въпреки добрата си дългова позиция в момента не бива да се самоуспокояваме, че това е гарантирано завинаги. Добре е в следващия бюджет и най-вече в следващата средносрочна фискална рамка
да се заложат мерки за намаление на дефицита
и растежа на дълга. Това е съвсем възможно, особено като имаме предвид колко десетки милиарди еврофондове имаме на разположение и се бавим с тяхното усвояване, дори има риск да ги загубим. С добро управление на финансите, повече реформи и бързо усвояване на европейските средства може да се постигне едновременно по-висок икономически растеж и по-нисък дефицит и дълг.
Влизане в Шенген и еврозоната също би допринесло много за икономическото развитие.
Ако беше само държавата, проблемът е по-лесно решим, но вече виждаме и тенденция на бързо натрупване на дългове и в частния сектор – само за последните 12 месеца банковият кредит се е увеличил с близо 12 милиарда лева. Това е с 55% повече от заложеното увеличение на държавния дълг през цялата 2024 г. При това растежът на частния дълг е най-вече в домакинствата.
Ако бизнесът взимаше кредити, за да инвестира, това щеше да е добра новина за икономиката, но всъщност огромният растеж на дълга идва от задлъжняване на физическите лица. Жилищните кредити растат с рекорден за последните 15 г. темп от над 25%, но лизингът на автомобили е още по-висок - с 27%, а бързите кредити скачат с 22% за година. И банките, и домакинствата са твърде оптимистични и подценяват рисковете от бързата кредитна експанзия – да не говорим, че тези бързо натрупани дългове след това много бавно и трудно се изплащат.
Положителното е, че тръгваме от ниска база, тъй като дълговото бреме на частния сектор също е ниско, както и на държавата. Но рисковете не бива да се подценяват – висок растеж на кредита и бързо задлъжняване винаги и навсякъде завършва с тежка криза. Затова е добре и държавата, и БНБ да вземат мерки и да охладят навреме растежа и на държавния, и на частния дълг, така че да не се стига до крайности.
