Преди години стояхме с часове пред посолството в София за визи, сега - най-много на ГКПП Кулата-Промахон
И преди 10 ноември, и след това българинът е орисан все да чака на опашки пред портите на Гърция.
Във времената, когато да посетиш южната ни съседка - основно на екскурзия, не и за почивка, посолството на Атина в София бе окупирано от стотици нашенци, чакащи за заветната виза. Същото бе и в консулството в Пловдив.
Първо се подаваха документи, после се чакаше седмици наред разглеждането им. Накрая - с номера пред входа се подреждаше дълга колона от бъдещи туристи, а
получаването на гръцка виза си бе малък празник
В годините, когато Гърция бе от другата страна на Желязната завеса, плажът на Бяло море си беше екзотика. Тогава на ГКПП Кулата опашки нямаше, защото пътуващите бяха единици. Но пък проверките на багажите продължаваха с часове.
Сега, когато вече сме заедно в евроатлантическото семейство, българинът отново чака на опашка, но вече не пред посолството, а пред граничната врата на съседите. И не просто за да отиде на екскурзия, но и да си почива по техните морски курорти.
В последните години напливът на българи към Беломорието взема застрашителни размери. За хората, живеещи в Югозападна България и София, летните курорти в Северна Гърция са по-леснодостъпни от тези на Черноморското ни крайбрежие.
Опашките на ГКПП Кулата-Промахон от май до октомври, а и през останалото време, когато има повече почивни дни, стигат до десетина километра, а чакането е поне 3-4 часа. Не всеки ден е така, но и няма някакво правило или логична зависимост кога се чака повече, кога - по-малко.
Сигурно е само, че от полунощ до 5 часа сутринта границата се минава бързо. Въпрос на късмет е дали тръгналият за почивка нашенец ще случи на слаб трафик.
И ако доскоро в Северна Гърция можеха да се видят основно български коли с номера от Югозапада или София, сега вече в курортите им има и туристи от Русе, Варна, Бургас, Ямбол.
Стотици българи си купиха апартаменти и къщи в южната ни съседка,
отдават ги под наем или пък ги ползват като втори дом, който посещават всеки уикенд.
Други пък купиха или наемат хотели за сезона и привличат като клиенти сънародници. Това допълнително засилва трафика към границата.
Какво кара българинът да знае, че ще чака с часове пред портата на Гърция и да не се отказва от следващо пътуване, е друга тема, често дискусионна.
Тя е свързана с цените, обслужването, липсата на хотели мастодонти и презастрояване, вкусна храна, чистата морска вода и спокойните плажове и др.
Румънците също в последните години прекарват почивките си на Беломорието. Пътуват на големи групи от по 6-7 леки коли и се движат в пакет. Добре поне, че сърбите, които също са голяма част от чужденците в гръцките курорти, вече предпочитат преминаването през Северна Македония, с което облекчават трафика тук.
Отварянето на нови КПП-та по границата с Гърция в първите години облекчи ситуацията, но сега и те не правят изключение, особено натоварено е преминаването през Маказа - Нимфея, където също има километрични опашки. По данни на областната управа на Кърджали за юни, юли и август тази година през Маказа са преминали половин милион моторни превозни средства и повече от 1,3 млн. пътници.
Обяснимо обаче най-сериозна остава ситуацията на Кулата. По данни на гръцката държавна телевизия ЕРТ трафикът през ГКПП Кулата-Промахон
регистрира това лято безпрецедентни рекорди
През август 1 960 000 туристи са преминали през границата (1 007 000 са влезли в Гърция и 953 хиляди са я напуснали). Общо през трите летни месеца (юни, юли, август) на 2024 г. 5 210 000 туристи са преминали през пункта, който е главният и най-големият сухопътен вход към Гърция.
Очаква се трафикът да бъде голям и през септември. Още в първия ден на месеца са преминали 96 000 туристи (59 хиляди са влезли в Гърция), с близо 10 хил. повече от 1 август. Сходни са данните и за миналата година. Сравнение с тези за 2022 г. обаче показва двоен ръст на пътуващите през Кулата-Промахон.
Тази година само за юни и юли преминалите през пункта са били 3 250 000 души, а за същите месеци на 2022 г. - 1 650 000 души.
При този голям ръст на пътници няма как инфраструктурата на граничните пунтове да се окаже адекватна. Двете сгради и пътните платна - от българска и гръцка страна, са строени преди десетилетия, когато са минавали в пъти по-малко автомобили и хора.
Да не говрим за времето преди 10 ноември 1989 г., когато граничарите и митничарите са
проверявали най-много по един автобус, няколко дипломатически коли,
още толкова цивилни и няколко транзитно преминаващи на ден.
Сега обаче разширяването на гръцкия пункт, където става общата проверка от нашите и гръцките власти, е невъзможно начинание. То изисква първо воля от страна на гръцката власт, после анализ дали е икономически изгодно, много средства, а и няма как да стане за година-две.
Увеличаването на броя на платната, оттам и на кабинките за граничните служители, както и щата им вероятно няма да бъде оправдано, защото няма да бъдат натоварени непрекъснато 24/7. Има дни и месеци, в които трафикът е много спокоен.
Надеждата да не чакаме с часове пред вратата на Гърция е пълноправното ни членство в Шенген, когато няма да се прави проверка на документите и Бялото море ще ни е на една ръка разстояние и на 3 часа път от София.
