Едно от интересните наблюдения в доклада на ОИСР за образованието е, че то не се подобрява автоматично, ако парите, отпуснати за обучение, растат. Богатите образователни системи не са задължително най-добрите. Например Норвегия и Австрия, които отделят най-много разходи на ученик между 6 и 15 г., имат по-слабо представяне на тестовете PISA по математика, отколкото по-пестеливите на средства Естония, Полша и Южна Корея.
Разбира се, няма как да стане без добри заплати за учителите, без повече пари за образование особено в по-бедните региони. В България учителските заплати се увеличават с едни от най-бързите темпове сред страните, обхванати от изследването. Това, разбира се, не е достатъчно.
Освен добро финансиране трябва цялостна визия за реформа на системата. Трябват смели и интелигентни решения по куп проблеми - от учебните програми до неравенството между “добри” и “недобри” училища.
Дори да има такъв план, трябва политическа подкрепа. Трябва основните партии да имат поне минимално съгласие по мерки и политики с по-дългосрочен хоризонт.
Те обаче, уви, имат по-важни теми: поредните избори и кого и как ще регистрира ЦИК.
