Красимир Велчев, съпредседател на парламентарната група на ГЕРБ, организационен секретар на партията, е роден на 6 януари 1951 г. Завършил е ВМЕИ в София, Школата за висша летателна подготовка в Русия и учебния център на БГА Балкан. Специализирал управление на човешките ресурси, контрол над мениджмънта и качеството в Токийския университет, управление и автоматизация на отоплителни и климатични системи в Милано и мениджмънт на малкия и среден бизнес в Цюрих. От 1972 до 1984 г. е механик и техническо лице на ТУ-134. Има книжка като любител пилот и управлява самолет. Управител на “Технотерм инженеринг” ООД. Сега го напуска. Член на изпълнителната комисия на ГЕРБ.
- Г-н Велчев, Сергей Станишев предупреди мнозинството на ГЕРБ в парламента да не сте просто придатък и машина за гласуване на правителството. Приемате ли се като такова подчинено средство, което само обслужва технически кабинета?
- Не зная защо дисциплината в една група трябва да се приема като нещо различно от демокрацията. За мен думата демокрация означава много задължения и абсолютна дисциплина. Иначе е анархия. Не случайно казват, че най-демократич- ната страна в света е Америка и тя е и най-полицейската. Не може да претендираш за демокрация, без да спазваш елементарни неща от демокрацията. Защото всеки от нас, 116-те депутати, е поел ангажимент към избирателите да е част от ГЕРБ. Писахте, че съм спечелил най-много гласове като мажоритарен кандидат-депутат. Изобщо не си въобразявам, че е благодарение на моята особа. То е благодарение на Борисов.
- Тоест и мажоритарните сте в парламента заради Борисов?
- Разбира се. Аз през цялата кампания съм заявявал, че въпреки измислената система за мажоритарен избор аз съм и ще бъда част от ГЕРБ, не се виждам извън партията. Така че, ако говорим за мажоритарен вот - да, той се състоя, доколкото хората гласуваха за Борисов.
- Последно кабинетът на Борисов на мнозинството или на малцинството е?
- Надявам се през следващите 4 г. да е правителство на мнозинството - в смисъл подкрепяно не само от ГЕРБ. А правителство на малцинството - в смисъл носене на отговорност. Отсега ви казвам, че ако успеем, а ние ще успеем, всички ще казват, че ето, това е правителство на мнозинството. Ако нещо сгафим и направим не както трябва, ще сме правителство на малцинството.
Преди малко Йордан Бакалов (депутат от Синята коалиция - б.р.) ми каза, че ето - аз като пилот би трябвало да зная, че хората в самолета са едно, а тези на земята, които махат на самолета, са друго. Отвърнах му, че тия в самолета носят риска. А тия долу си махат само.
Аз бих му казал така - през по-голямата част от времето, в което съм работил в авиацията, съм бил долу като механик. Моята отговорност е била не по-малка, отколкото на пилота. Така че тези, които ще подкрепят правителство, които са, образно казано, извън борда, трябва да знаят, че отговорността я носим всички. А не като в оня лаф, в който българинът, като видял за първи път самолет, казал: “Ей, това ако падне, голям сеир ще стане.” Ако чакат да падне самолетът, няма да стане. Тогава да не махат. Да се правят, че не го виждат.
- Какво сочи днешното разпределение на силите? Повече хора ще дърпат нагоре или ще преобладават тези, които чакат да падне?
- Днес не искам да развалям победата. Искам да я изживеем като хора, които умеят да се радват. Защото, ако не умееш да се радваш на победите, не мисля, че ще оцениш, както трябва, и тежките моменти. Искам да вярвам, че с гласуването в парламента днес се видя, че повечето партии могат наистина да мислят европейски. В Европа ти не подкрепяш една партия само ако си на власт или са ти дали министерски пост. А ако смяташ, че тя има правилна визия, че ще вземе правилни решения за страната, особено в такъв кризисен момент. Не може да злорадстваш, при положение че неуспешно управление не засяга само МС, а ще се отрази на всички мои близки, на всички приятели, на всички хора, които ни вярват.
- Не е ли малко рискован твърдият ви курс да отсечете главите на организираната престъпност?
- Ние нямаме друг избор. Ако някой си мисли, че имаме за вършене нещо самоцелно, не е така. Никой от Европа няма да си даде парите някъде, където продължават да го лъжат.
- Вие ли ще сте човекът, който ще преценява кои отсъствия на депутатите са по уважителна причина?
- Не мога да не се наема с нещо, което ще е в полза на работата на ГЕРБ. Един от нас, тримата съпредседатели на групата, ще има този ангажимент. Всичко се прави, за да се работи, да има отчетност, а не да се спъва парламентът.
- Кои са уважителните основания за отсъствие?
- Всяка може да бъде уважителна. Дори някакъв проблем в семейството. Трябва да се отнасяме с разбиране към тези неща. Досега и във фирмата винаги съм уважавал и пускал от работа служител с лични проблеми. Защото той е по-пълноценен, ако отиде и ги разреши, вместо да седи в офиса и по това време да си мисли къде е детето му и т.н. Депутатите не са по-различни от останалите хора, и те си имат проблеми. Човек трябва да се отнася с разбиране.
- В парламента имаше Класната, Сивия кардинал. Вие кой герой сте?
- И г-жа Масларова преди малко, като се сменяше властта, ме попита: “Г-н Велчев, вие ли сте този, с когото плашат хората? Не сте толкова страшен.” Тези неща вие, журналистите, си ги измисляте. На вас много пъти съм казвал, че не съм по-близък до Борисов от останалите членове на изпълнителната комисия на ГЕРБ.
- Нищо, че сте от Банкя и играете тенис с него?
- Не. Сега пък изобщо не играем. И премиерът може да потвърди, че в последния месец аз съм се виждал с него много по-малко, отколкото много други хора. Нищо, че живеем заедно в Банкя. Но аз не обичам да досаждам. Когато имам задачи, аз си ги върша, без да ходя да говоря. Това е мой принцип и в работата. Не обичам някой непрекъснато да идва да ми обяснява какво е вършил и защо не е свършил работа. Всички във фирмата знаят, че аз не искам да чуя как нещо не може да стане. Искам да чуя как ще стане, а който не знае как ще стане, да си мълчи.
Имам си житейски принцип още от началото на трудовата ми кариера, че няма невъзможни неща. Едно нещо винаги може да стане - просто трябва да се помисли, да се напрегне човек и да го свърши. В политиката ме дразни, че всеки казва, че е свършил нещо, от което няма понятие. Защото в нея няма точен критерий за свършена работа. Един от критериите, който се опитваме да вкараме, е работното време. Ако ходиш на работа, все ще свършиш някаква работа. Идването навреме показва отношение към колегите си. Аз много съм се дразнил, когато трябва да чакам някого дълго време. Когато някой два пъти закъснее за среща, третия път не искам да се срещам с него. Не приемам упражненията по реторика на БСП и ДПС. Сега разбирам защо преди са гласували по три седмици нещо, което ние приемаме за 2 дни. Пример - новият правилник на парламента.
- Какви други изисквания ще имате към групата?
- Всеки трябва да покаже инициатива, да се среща с избирателите си.
- Това как ще го контролирате?
- Това не остава незабелязано. Хората по районите почват да се оплакват, че не ги виждат. Както сме трима съпредседатели, това ни облекчава. Ако трябва, ще районираме страната, за да имаме по-преки наблюдения. Ако трябва, ще въведем на депутатите някакъв месечен отчет - да се пише през този месец той е бил еди-къде си, направил е толкова срещи... Има начин да се отчита работа. Контролът е много важно нещо.
- При какви случаи ще искате депутат да напусне?
- Ако наруши договора за политическа лоялност. Което значи да не подменяш вота на хората. Да си лоялен към партията. Ако някой сбърка, това ще се отрази не на него, а на премиера. Никой няма правото да злоупотребява с името на Борисов - човек, който иска да направи нещо в държавата. Нямаме крачка назад. Зад нас е пропаст.
- Краси Велчев - джуниър (внукът - б.р.) знае ли вече що е то парламент?
- Не, обаче много възторжено скандираше на изборите “Чи-чо Бо-йо”. Като го види по телевизията, винаги така казва.
