- 2024-та - 35 години след свалянето на Живков, кръгът се затваря. Време е за нов политически елит
- Ще останат 2 основни партии и 3 - 4 по-малки, защото всички се познаваме и трудно постигаме консенсус, смята Диана Дамянова
- Бъдещите лидери ще са прагматични и ще използват изкуствен интелект, смята политологът Теодор Славев
Тази година кръгът се затваря. Точно преди 35 години перестройчиците свалиха от власт Тодор Живков, който бе начело на комунистическата партия и държавата в продължение на предишните 35 г. В ранната есен на 1989 г. действията на заговорниците вече са в разгара си. Дали обаче в наши дни се развиват процеси, които да подготвят следващия политически елит у нас?
В последните 4 години всичко изглежда зациклило,
въртим се в омагьосан кръг, от който сякаш няма измъкване
Непрекъснато се случва едно и също - избори до дупка (както казваха седесарите в началото на прехода), липса на стабилна власт, недоволство на хората от политиците и от това, което предлагат. А партиите са обърнали гръб на интересите на народа и продължават да правят едно и също.
В такъв момент на безизходица обикновено идва времето за други играчи, смятат наблюдателите.
“По-лошо от това, което е в момента, не мисля, че ще стане. Виждаме моралния разпад на политическата система - коментира пиарката Диана Дамянова. - Ще се родят нови лидери и партии. Няма да е утре, но няма и да е чак в другия век. По естествен път боклукът ще отпадне и на мястото на шлаката ще се появят истински структури.”
Също на мнение, че скоро ще се появи друг политически елит, е и съоснователят на агенция “Тренд” Димитър Ганев. Според него не поради други обстоятелства, а поради факта, че старият е с много високи нива на хронично недоверие: “Той трудно може да излезе от най-твърдите си ядра като партийно представителство. Страда от липса на легитимност. Тази теза се подкрепя не само от социологически данни, но и от броя избиратели, участвали във вота през последните години.
През юни 2024-та не просто бе подобрен антирекордът за ниска активност, но
достигнахме ново дъно.
При средно 3,3 милиона гласували в последните 20 години, преди 3 месеца са излезли 2,3 милиона, което означава трайно дистанциране на 1 милион българи. Това говори за огромен вакуум и търсене на алтернатива, нов тип елит. Не може да имаме никакво съмнение, че такъв в следващото няколко години ще се яви. Откъде и кой ще е точно, не може да се каже от днешна гледна точка.”
За сметка на това обаче Димитър Ганев вече вижда какъв ще е профилът на бъдещия политически елит. Той ще представя категория хора, които в момента нямат свои изразители в нито една от големите партии в парламента. Става дума за проевропейско и прозападно настроени българи, а те са мнозинство.
“Алтернативата няма да се появи от полето на евроскептицизма.
То съществува в Народното събрание - Костадин Костадинов и “Възраждане”. Наблюдаваме как се търси проевропейско представителство. Допреди 15 г. приемахме безрезервно всичко, което идва от Запад и от Брюксел като политически тенденции и политики.
Смятахме, че там всичко е перфектно и всичко у нас е много лошо. И понеже оттам идва само хубавото, а тук е лошо, ще го вземем и ще стане и у нас хубаво. Такава беше нагласата около 2007 г. при приемането ни в Европейския съюз (ЕС) и преди това. Това продължи още 7 - 8 г.
Сега има качествена промяна в отношението на българите, макар че все още 2/3 смятат, че правилният геополитически избор е ЕС. Налице са конкретни въпроси, с които хората не са съгласни. Сънародниците ни не вземат вече безрезервно политиките, които идват от Запад.”
Ганев посочи 4 теми - миграция, зелено, ЛГБТ и войната в Украйна, по които българите имат различно мнение от това, което идва като тенденции от Запад.
“Всъщност в момента се търси българският Виктор Орбан. Това е нагласата - смята Ганев. - Такъв няма на терена. А в партиите, които защитават евроатлантическата кауза и късат ризите си, няма нюанси – те са еднозначни. Това ще е следващата голяма вълна и следващото поколение политически лидери, които поради ниското доверие в партиите ще оформят партийната система само до няколко години. Такава е формулата, по която ще се пуснат новите ни елити.”
Според Димитър Ганев президентът Румен Радев в последните години се е позиционирал точно в този профил, за който стана дума. Може да бъде претендент по всички точки. Но при него винаги стои друг въпрос - какво да прави с оставащите повече от 2 г. от мандата му на “Дондуков” 2. Потенциалът, който носи, няма как да бъде реализиран, ако не излезе от президентството и не поведе свой проект. Сценарият “готините момчета да излязат отпред, а той да ги подкрепя” няма как да бъде повторен. Той вече е проигран.
Ако иска да използва потенциала си, Радев ще трябва да застане отпред, но това значи, че няма вече да е държавен глава. “Видимо имаше такива възможности, но той не ги реализира. Очевидно отива към изкарване на мандата - коментира Ганев. - Така че да говорим за перспектива за след 2027 г., е несериозно.”
От друга страна, според политолога няма значение кой ще е новият лидер, важното е какви са настроенията. Крещящ е гладът за политическа алтернатива. А личността трябва да е популярна, убедителна и харизматична. Може да бъдат познати лица, а може да се запознаем с тях в следващите месеци и години. Важното е, че моментът е назрял. Няма човек, който да каже кой ще направи тази голяма промяна, може и да не го познаваме.
Според Диана Дамянова трябва
да бъде разрушена цялата политическа система, преди да се изгради отново.
“В момента т.нар. елити са непрестижна категория. Умните, способни, морални и образовани хора не желаят да влязат в тези редици - смята пиарката. - Тръгнало е към развала, ще се доразвали, преди да се родят истински политически личности. Може да не си най-чаровният, но да носиш резервоар от хора. Не виждам такива в България - или ги няма, или са скрити дълбоко и не им се дава думата.”
Бившата пиарка на “Продължаваме промяната” допълва, че няма големи надежди, ако за ново политическо поколение се броят лица като Костадин Костадинов (който има възрастова разлика със старите елити), Кирил Петков или Венко Сабрутев.
Тя също има отговор на въпроса дали новите елити ще дойдат от нещо съвършено различно, или ще се родят от самите стари партии.
Ако се вземе поколението между 30 и 40 г.
- възрожденци и огромната част от ПП, то не носи голям потенциал, казва Дамянова. Тя разказа, че е водила лична битка фигурите от “Промяната” да преминат през обучение, за да научат, че политиката не е започнала през 1990 г., когато са родени.
При по-младото поколение - хора между 25 и 30 г., тя е категорична, че също не се открояват личности, които да оформят бъдещия елит.
Причината е, че старите елити, “гуверньорите на партиите”, не допускат младите. Тя изобщо не вижда процеси на промяна в съществуващите структури - новите нямат качества и познания, а още по-нови не се явяват.
Димитър Ганев обаче е на мнение, че
замяната няма да дойде отвътре от самите партии, а отвън -
от фигури, които в момента не са част от тях. “В момента може да има такива личности, но те няма да направят голямата промяна”, допълва той.
И даде за пример Кирил Петков и Асен Василев, които днес са силно разпознаваеми и едва ли не емблематични за политическата класа, но през май 2021 г. - няколко месеца преди да станат първа сила на изборите през ноември, никой не ги знаеше. Или поне мнозинството не ги беше чувало. Да, бяха давали интервюта и единични хора ги идентифицираха. Но толкова. Нещо между 0 и 3%, каза политологът. Това е в рамките на статистическата грешка.
Други негови колеги пък виждат генерационно обновление в самите формации. "Начинът, по който трябва да става смяната на поколенията, е чрез приемственост - смята политологът Теодор Славев. Вътре в партиите старите установени лидери да си отглеждат нови. Всички трябва да имат такива програми, но у нас те не са работещи. Да има баланс колко от старото махаш и колко ново въвеждаш".
Според Славев бъдещият елит ще бъде зловещо прагматичен - качества, които вече се забелязват у днешните политици.
За разлика от колегите им от началото на прехода, които бяха тежко идеологизирани или поне формално поддържаха риториката “дясно” срещу “ляво”, сега вече риториката е “няма ляво, няма дясно”. “Зад всичко това стои огромна корупция и преразпределение на ресурси в ръцете на малцина”, категоричен е Теодор Славев.
Той също като Димитър Ганев и Диана Дамянова не вижда нови лидери. Според него има прагматични хора, устремили се към властта. Особено характерна черта на младото поколение в съществуващите партии е
силната им ангажираност в социалните мрежи.
“Те се възползват от тази интернет вътрешна екосистема. Вземете един Явор Божанков от ПП, който по няколко пъти на ден комуникира лични неща, мемета, и то не само във фейсбук. Това са лични статуси, съвършено различно от старите лидери, в чиито профили пишат пиарите.”
Интересното е, че по този начин търсят пряка връзка с избирателите. Сега дори вече намаляха срещите на живо. Божанков влезе в парламента на 27 години и вече натрупа опит. По подобен начин общува с хората в социалните мрежи, тик-ток и ютюб и лидерът на “Величие” Ивелин Михайлов. Използват конфликтна риторика, епитети. Костадинов говори за “лилипут”, Лена Бориславова - за “копейки”, Ивелин Михайлов - за “еничари”, Радостин Василев - “да вадим бесилата по улицата”.
Всичко това очевидно достига лесно до хората. А в останалите партии също има млади, които вече имат добра институционална биография. Славев посочи един Георг Георгиев в ГЕРБ, който тръгна от лидер на младежката структура, през депутат и дори беше заместник-министър на външните работи.
Що се отнася до БСП, по-млад политик с потенциал се открои Крум Зарков, който обаче заради конфликт с Корнелия Нинова премина в президенството. Сега, след изключването ѝ от соцпартията, той може да се върне в активната лява политика. Типичен модел на ляв европейски политик според Славев е и бившият евродепутат Петър Витанов.
“В ДПС изпъква Илхан Кючюк, който също беше представител в Европарламента, натрупа биография и е разпознаваем – коментира Славев. - В “Демократична България” типично нов тип фигура е бившият министър на електронното управление Божидар Божанов, който е съвършено различен като профил от Христо Иванов и Атанас Атанасов. В ПП такъв е кметът на София Васил Терзиев.”
За разлика от Германия във всички партии няма нито една жена, която да бъде подготвена като ново лице на формацията си, смята Славев. Хипотетично може и да се появи, но на този етап не се забелязва.
Според него това, с което ще се отличават бъдещите лидери, е прагматичността и технологичността. С развитието на изкуствения интелект, който в бизнеса вече може да взема решения - разпределя задачи, изпълнява операции по проджект мениджмънт, е
въпрос на време да започне да се прилага и в политиката.
И ще се появи нов арсенал на политическата борба. Ще има много повече възможности за дезинформация, което е една от големите опасности. Ще бъде много трудно да се разбере кое е автентично.
Но преди да се случи това, ще има битка за оцеляване на старите елити срещу новите. “Няма как да мине без сблъсък”, категоричен е Димитър Ганев. “Винаги печели новото поколение, колкото и на някого да не му се иска”, добавя Теодор Славев.
Всъщност днешният елит е вторият след демократичните промени. “С всичките си недъзи родената в началото на прехода политическа класа включваше изключителни лица - припомня си Диана Дамянова. -
Бяха хора на възраст, тъпкани от комунизма, и бяха изключителни.
Спомнете си Стефан Савов, Желю Желев, Петър Дертлиев. Можеха да водят народа. Сега е пасмина, самообявила се за водач на народа. Той обаче казва: “Не, не те искам, нямаме нищо общо с теб".”
Интелигентната публика си казва: “Тези не ме заслужават”, а младите гледат с широко затворени очи. Това е резултатът. У нас според бившата пиарка на ПП
няма как да се появи човек като Камала Харис, която за две седмици се промени
радикално. Но тя посвети дни и нощи да работи с професионалист - нещо, което тук не може да се случи. Премахна смеха, характерната си жестикулация, видяхме съвършено нова и симпатична Камала, казва Дамянова.
“Аз дадох 2 г. от живота си. Поддадох се на чара на някои хора от ПП. Още на момента виждах, че много трудно могат да се научат как да постигат консенсус, а не само да налагат собственото си мнение - добави Дамянова. - В политиката освен да предизвикваш симпатия с вида си и да имаш трапчинки, се изисква и друго.”
Като промениха конституцията, стана ясно, че са загрижени за себе си – за заплатата си.
Приеха, че ще работят и по времето, когато парламентът е разпуснат. А преди няколко дни бяхме свидетели как употребиха цял работен ден, в който ПП-ДБ предлагат неизбираемия Бойко Рашков за шеф на комисия, която няма да заседава и два пъти. “Гаврят се с българския народ”, добави Дамянова.
Преминавайки вляво, тя каза, че в БСП е имало много светли хора, унищожени от Корнелия Нинова. Пиарката не се ангажира с мнение дали ще се върнат обратно като носители на модерното ляво. Отивайки нататък – към новата формация “Величие”, Дамянова я характеризира като
протеста на българския народ срещу политическата класа,
която се самоназначава.
Дори в ГЕРБ, които са школа, кадрите са минали през всякакви обучения - български и международни, не изваждат хора, които да носят лидерство, смята още Дамянова.
Като обобщение тя твърди, че сегашните елити не допускат да се родят новите. И докато тези партии не бъдат изхвърлени или ремонтирани, е много малко вероятно да има други.
“В политиката няма вакуум,
празното пространство се заема. Как, не знам. В такава държава, в която хората се познават и преговаряме трудно, мисля, че сме родени за двупартийна система - казва още Диана Дамянова. - Тук наистина всичко се приема лично - силно любим и мразим. До 10 - 20 години може да се случи да останат две партии - едната ще е ГЕРБ, а като нейна опозиция може да се появи млада алтернатива. Дали ще е под крилото на президента, или нещо друго, не знам. Сега има твърде много партии. Естественият ход е до 20 години да се редуцират до 2 основни и 3 - 4 по-малки - националисти, крайно леви и крайно десни.”
