С психолога Христо Монов разговаря Лиляна Филипова
Като гледам социологическите проучвания, сякаш сред голяма част от българите се е появил Стокхолмски синдром
- Г-н Монов, защо решихте да се ангажирате с БСП и да се включите в гражданската квота?
- Аз никога не съм бил член на БСП, но личната и професионалната ми биография ме е формирала като човек със социално мислене. Ще го илюстрирам така - дори едно дете да си легне гладно, това обезсмисля всички магистрали и фанфари по повод на европейската ни принадлежност. За съжаление в последните 3,5 г. децата, които си лягат гладни в България, се увеличиха в пъти вследствие на една политика, в която отсъстваше човекът с неговите потребности, с уважението към личността му. На човека се гледаше само като на някакъв източник на фискална стабилност. Ето защо дойде време да бъде сложен край на тази политика. И тъй като БСП беше последователна в отстояването на социалното начало на държавата в една много трудна ситуация в парламента, аз приех поканата да се включа в правенето на политика, която да върне човека като основна ценност на обществото.
- Кой ви покани?
- Лично председателят на партията Сергей Станишев и други от ръководството, с които съм работил по различни закони.
- Как смятате, че БСП ще върне човека като основна ценност на обществото?
- Ще обявим конкретни мерки за намаляване на бедността, за да могат най-уязвимите - децата, хората с увреждания, пенсионерите, да получат на първо време глътка въздух.
Огромна част от хората вече са минали ръба на отчаянието и тези самозапалвания го доказват. Има разумни икономически мерки, които да гарантират възможността на държавата да изпълни своите социални ангажименти. Като човек, който не е част от партията, мога да кажа, че това, което чета и в конгресните решения, и в предизборната платформа, е изпълнимо и ще има ефект върху хората. Те отново ще усетят, че има смисъл да чертаят жизнените си планове и да се надяват на един по-достоен живот в обозримо бъдеще.
- Сергей Станишев определи хората, които влизат в гражданската квота, като личности, почувствали пагубните резултати от управлението на ГЕРБ. Какво значи това конкретно за вас?
- В последната 1,5 г. нараснаха в пъти хората, които търсят психологическа подкрепа при мен. Ако преди това бяха хора предимно от рисковите групи, сега вече са хора от целия социален, етнически и професионален спектър. От Нова година досега съм имал 10 случая на хора от едрия и средния бизнес, които са опитали реално да посегнат на живота си. Правете си сметка за какво става дума!
- Защо?
- Заради несигурността и невъзможността да планират действията си, заради непрекъснатия тормоз от страна на институциите. Един банкер например трябва да планира много дългосрочно напред нещата.
Затормозяващо е непрекъснатото изтъкване на една личност, която в крайна сметка също се оказа психически нестабилна и рухна в мига, в който спря да се къпе в народната любов. За стойностните хора това изтъкване на един доста посредствен човек е психически тормоз. Мнението ми като психолог е, че Бойко Борисов не е по-добър от Хитлер и Сталин - от типа диктатор страхливец.
- С какво БСП ще се противопостави на този стил на управление?
- С това, в което всеки един от нас е специалист. Аз заедно с Дружеството на психолозите например ще предложа още в първия месец на следващия парламент да се приеме един закон за психологията.
Той ще й даде статут на регулирана професия, ще гарантира добро образование и професионално развитие на всеки психолог, както и добър контрол над дейността му от страна на професионалната гилдия.
Това ще гарантира добра превенция на психичното здраве чрез развитие на конкретни структури на това. А не както прави сега служебното правителство - превенция на самоубийствата чрез раздаване на една брошура, издадена преди 3-4 г. Когато човек го заболи зъб, той отива на стоматолог, не сяда да чете книги по стоматология.
Училището, където се формира бъдещият човек и където се залагат неудачите в личностното развитие, трябва да се насити с помощни професионалисти - освен психолози са нужни достатъчно социални работници, специалисти по децата с увреждания. Много важно е там да има и специалисти, които да работят със самите учители, защото тази професия по стресогенност и прегаряне е дори преди лекарската и полицейската. Ето така, реалистично, стъпка по стъпка трябва да се работи - така, както се разчиства след катастрофа. Това, което мина през последните 3,5 г. във всяка една област, е все едно е минало торнадо. За първи път в историята ни икономическата, политическата, институционалната криза се превръщат в личностна криза. Огромна част от хората просто не виждат перспектива за живота си. Това е най-страшното.
- Какво е вашето обяснение за вълнта от самозапалвания?
- Причината е крайното отчаяние. От друга страна, медийният интерес и детайлното отразяване на тези инциденти дадоха основание на тези, които са мислели в тази посока, че щом другите го правят, значи и те могат.
- Как политиката, която подкрепяте, ще върне оптимизма?
- Когато човек види, че се създават по-добри условия за бизнеса му, че по-лесно може да си намери работа, след като завърши образование, че за детето му се грижат по-добре в училище, че родителите му имат достъп до по-добро здравеопазване, това повдига личностния хоризонт, зарежда с други емоции и енергия. Това е нещо съвсем различно от един самодоволен човек, който от сутрин до вечер реже някакви лентички и не смее дори да отхапе от питката, която би трябвало да е израз на народната любов към него.
- Вярвате ли, че БСП може да си върне доверието на народа?
- Вярвам, иначе не бих се захванал. Като гледам социологическите проучвания обаче, имам чувството, че в голяма част от българите се е появил т.нар. Стокхолмски синдром. Те 3,5 г. бяха заложници на една налудничава политика и нищо чудно вече много хора да са харесали насилника си. Но ние им предлагаме да се събудят, да спрат да гледат телевизора и да си отворят хладилника.
- Вие бяхте зам.-шеф на агенцията за децата и при управлението на БСП, и известно време при ГЕРБ.
- Да. Познавам отлично и двата стила на управление. Те бяха коренно различни. Амбицията, с която ГЕРБ дойде, бе да закрие агенцията, защото нейните контролни функции много ясно можеха да изобличат волунтаристичната политика на управляващите по отношение на децата от социалните домове и Агенцията за социално подпомагане.
- Ако след изборите през май станете депутат или социален министър, кой ще бъде приоритетът ви?
- Ако говорим за децата, първо ще спра ударното закриване на социалните домове, което ми прилича на големия скок на Мао Цзедун. Как ще закрием домовете за медикосоциални грижи до 2015-2016 г., като сега, когато броят на новородените е с 22% по-малък от 2009 г., броят на изоставените деца е същият - 2200. Акцентът ще е повишаване благосъстоянието на децата и превръщането им в пълноценни и мислещи хора с хоризонт 25-30 г.
