Въведеният контрол по границите от страна на Германия към Полша, Чехия, Швейцария, Дания, Белгия, Люксембург означава провал на споразумението, сключено преди почти 40 години
Ще станем ли пълноправен член на Шенген и ще доживее ли Шенген 40-годишния си юбилей?
Тези въпроси стават все по-актуални в провинциалните парламенти на Германия и особено след парламентарните избори в Австрия.
Преди дни прозвуча в медиите и голямата новина, че на 10 октомври 2024 г. комисарят по вътрешни работи Илва Йохансон и министърът на вътрешните работи на Унгария ще предложат на Съвета на ЕС да бъдат премахнати проверките по сухопътните граници на България и Румъния.
Имаме ли основание за радост?
Нека да видим как е възникнал Шенген, какво се случва днес, а и доколко са оправдани големите надежди?
На 14 юни 1985 г. в малкото люксембургско село Шенген в триъгълника недалеч от германската и френската граница Германия, Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия подписват на кораба MS Prinzesse Marie-Astrid споразумение за свободно движение без граничен контрол. В последните 39 г. към него са се присъединили 29 страни с 420 млн. население. Това споразумение се счита за едно от най-големите постижения на ЕС, а кметът на селото с гордост твърди, че Шенген е най-известното населено място в света след Витлеем.
През 2020 г. ковид пандемията засегна силно социално-икономическия живот в Европа и не пощади и Шенгенското споразумение. Германия въведе допустимото по изключение временно затваряне на границите за 6 месеца, след което тази практика започна да се прилага и от други европейски страни все по-често и особено в контекста на усложнената миграционна обстановка.
След ужасяващата трагедия в Солинген на 24 август 2024 г., когато сирийски бежанец уби трима и рани тежко осем на празника на града, се разрази истинска буря от обществени и медийни реакции, които представляваха кулминация на недоволството на германските граждани от провала на миграционната политика на правителството на канцлера Олаф Шолц.
Под този натиск и в навечерието на изборите за парламенти в провинциите Тюрингия и Саксония на 1 дептември 2024 г., за които предварително се очакваше голяма победа на крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” (АзГ) и на новата центристка партия “Съюз Сара Вагенкнехт” (ССВ), канцлерът обяви нов курс в миграционната политика на правителството.
Друго обстоятелство, което налагаше Олаф Шолц да бърза, беше голямото за него изпитание на 22 септември 2024 г. - парламентарните избори в провинция Бранденбург. Партията на Олаф Шолц - Германската социалдемократическа партия, все пак успя с около 1,5% пред АзГ да остане първа политическа сила, но сформирането на бъдещо правителство и в трите провинции остава въпрос с особена трудност, тъй като АзГ и ССВ остават незаобиколими фактори не само на регионално, но и на федерално ниво.
И така в рамката на тези политически обстоятелства обявените нови мерки, които трябва да обърнат обществените нагласи и да внушат на гражданите, че най- сетне правителството е решило реално да действа по миграционната политика,
германското правителство започна прилагане на 3 основни мерки:
граничен контрол по всички граници на Германия;
по-бърза процедура по експулсиране към страните на произход на мигранти с отказ за получаване на убежище в Германия и изпълнение на Дъблинското споразумение;
редуциране на социалните и финансови помощи за мигрантите.
Като най-ефективна и радикална мярка правителството провъзгласи въвеждането на граничния контрол по всички граници.
Истината налага да кажем, че Германия въведе през октомври 2023 г. контрол по границите с Полша, Чехия и Швейцария, а с Австрия - още през 2015 г. На практика от 16 септември Германия добавя контрол и по границите с Дания, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Тази мярка е
признание за провала на Шенгенското споразумение
и предизвика силен отзвук в Европа.
Най-кратък и професионално аргументиран коментар даде Гералд Кнаус, един от авторите на известното споразумение между ЕС и Турция за ограничаване на миграцията от Турция срещу финансов ангажимент от страна на ЕС.
Експертът не очаква намаляване на незаконната миграция и смята, че това решение “само събужда неизпълними очаквания”. Пример в това отношение са Франция и Австрия, които отдавна прилагат граничен контрол, но това не води до намаляване на броя на търсещите убежище
В тези страни не намаляват и терористичните атаки. Както с основание отбелязва Кнаус, преобладаващата част от тези атаки са от лица, радикализирали се в Германия. Има и още един ключов момент - че такива лица, които влизат в Германия, не минават през официалните гранични пунктове, а най-често през зелените граници. Тези факти водят до оправдания въпрос: значи ли, че ще се издигнат по зелените граници стени и телени ограждения и най-вече какво се случва с Шенген?
Хипотетично стените и оградите биха решили въпроса за спиране на нелегалната миграция, казва Кнаус, но в същото време би означавало и край на Шенген!
Не се очаква постигане на желания ефект и от ускоряване на експулсирането на тези, на които Германия е отказала убежище. Страните, от които идват най-проблемните за Германия лица, са Афганистан и Сирия.
Популисткият ход на правителството на Шолц след трагедията в Солинген да извести, че се изпълнява дълго отлаганото експулсиране на 28 афганистанци, уличени в тежки престъпления в Германия, беше наистина реализирано.
Какъв беше резултатът? На експулсираните престъпници германската държава даде по 1000 евро джобни пари и след като бяха докарани в Афганистан, вместо в затвора те бяха пуснати на свобода от талибанското правителство. Тяхното експулсиране беше отлагано не само защото Германия няма дипломатически отношения с талибанското правителство в Кабул, но и защото
Зелените в Германия твърдяха, че ако тези лица бъдат върнати там,
ще бъдат малтретирани и животът им ще бъде в опасност.
Както се вижда, реалността е коренно различна и някои анализатори вече изразиха опасения, че част от тези престъпници много скоро могат да се озоват отново в Германия!
А обявеното намерение нежеланите в Германия да бъдат връщани още от границата, предизвика остра политическа реакция сред съседите на Германия. Полският министър-председател Доналд Туск, който разговаря по телефона на 13 септември с канцлера Шолц, остро критикува и заяви, че мярката е “неприемлива за Полша” и че не вътрешните граници в ЕС трябва да се контролират, а да има по-засилен и ефективен контрол по външните граници на ЕС. Австрия също реагира и обяви, че няма да приеме мигранти, върнати от германската гранична полиция.
За да бъдат отстоявани принципите на Шенген, Александър Добриндт, депутат в Бундестага и шеф на фракцията на баварската партия Християн-социален съюз (ХСС) в парламентарната група ХДС/ХСС, апелира към държавите членки на ЕС, по принципа на доминото да последват примера на Германия и да връщат нелегалните мигранти на техните си граници в посока външни граници на ЕС.
С горчивина установяваме, че ЕС начело с Германия е в задънена улица, признава своя провал в досегашната си миграционна политика и цената е за сметка на нарушаване на принципите и правилата на Шенгенското споразумение.
Австрия гласува на 29 септември и както се очакваше, крайнодясната Партия на свободата на Австрия ( FPO ) е първа политическа сила и води убедително пред Австрийската народна партия (OVP), която управляваше до момента. Социалдемократите изостават на рекордно ниско ниво на подкрепа, както и Зелените, които губят видимо на тези избори.От 1945 г. насам това се оценява като историческа, триумфална победа на десните популисти. Програмата и предизборната кампания на (FPO) мина под мотото “Австрия - крепост на свободата” и ремиграция.
Какво означава всичко това за България?
Ние се присъединихме на шега или на сериозно на 1 април 2024 г., влизайки само във въздушен и воден Шенген. Експертите спорят дали от това имаме повече ползи, или проблеми, като се има предвид затрудненията, които се получиха с издаването на работни и туристически визи за лица от трети страни извън Шенгенското пространство. Голямата надежда и реална полза за българската икономика, всички знаем, ще дойде след пълноправно членство на страната ни в Шенген, когато се присъединим и към т. нар. сухопътен Шенген, за да преминават стоките ни през граница без граничен контрол, от който губим годишно над 1 млрд. лева, без да отчитаме екологични и други щети, и така е от години.
Освен новия курс в миграционната политика на Германия със затваряне на границите и резултатите от парламентарните избори в Австрия не бива да забравяме сходните нагласи спрямо мигрантите и респективно рестрикции по Шенген от страна на Нидерландия, резервите на Италия, Франция и др.
И така мечтаната цел до края на 2024 г. да бъдем приети като пълноправен член на Шенгенското споразумение става все по-далечна. Обявеното за 10 октомври 2024 г. намерение на комисар Илва Йохансон и министъра на вътрешните работи на Унгария
вероятно ще остане само едно поредно пожелание към страните - членки на ЕС
При този развой на събитията нашите институции и партии явно се правят, че нищо не се е случило, и обявяват, че пълноправното ни членство в Шенген е напълно реално до края на годината и ще бъде отчетено като огромен политически успех.
Разбираемо е, те всички са пак в предизборна кампания за 7-и поред парламентарни избори за 4 г. и се стараят за сметка на истината да предложат на обществото и неизпълними обещания. Някои даже си позволяват да предричат и 8-и предсрочни избори догодина напролет.
По ирония на събитията по същото това време през юни 2025 г. би трябвало да бъде отпразнуван 40 г. юбилей на Шенген. Дали ЕС ще успее дотогава да обедини усилия и да ревизира миграционната си политика, за да отбележи конкретни успехи в реалното прилагане на Шенгенското споразумение? Предстои да видим.
Алтернативата е да се превърне в крепост, оградена със стени и телени ограждения, с още по-големи вътрешни противоречия, по-тежка миграционна криза и признат провал на Шенген, защото ЕС се бори с последствията, но не и с истинските причини за миграцията.
