С Димитър Кръстев, практически психолог, разговаря Лиляна Филипова
- Г-н Кръстев, вие от години се интересувате от печеливши стратегии за живеене. Как ще се включите в дебата "за" и "против" позитивното мислене, който се разгоря в последно време?
- Аз съм изумен как на някого може да му мине през ума да посочва положителното мислене като проблем или като източник на беди. То е стратегия, философия, нагласа. За всички, които се оплакват, че не им е помогнало, причината не е в него, а в липсата на последователност от тяхна страна и в неумението да го превърнат в работещо.
- Какво е вашето определение за положително мислене?
- Това е нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени. Например, ако аз започна да се занимавам с йога, но поради амбицията да изпреваря другарчето по килимче правя лотоса по-усилено и разтегна коленни връзки, йогата ли ще е виновна?! Но всички казват: Внимавате с йогата! Тя е много популярна, но ето, вече има осакатявания.
- Какво означава да интерпретираме нещата по подкрепящ ни начин?
- Това означава така да формулираме нещата, че да видим подаръците, да видим онези
факти, които ни помагат да се подпрем, за да излезем от ситуацията. Да си кажа: "Аз ще реша този проблем", е положително мислене, "Ще сбъдна мечтите си"- също. Оптимизмът и положителното мислене вървят ръка за ръка.
- Но модерните гурута стигат доста по-напред. Твърдят, че позитивното мислене лекува от неизлечими болести, дават рецепти за щастие.
- Доказано е, че вярата в оздравяването, че положителната нагласа стимулира имунната система, и в този смисъл помага. Естествено, всичко отвъд това е нереално. Безспорно е, че има много козметика, която съпътства позитивното мислене и го опорочава. Аз съм твърдо против добронамерените лектори, които провеждат курсове и които не бъркат до корена на проблема. Ако се действа повърхностно, само с мантри и евтини техники, това няма как да проработи и хората бързо ще разберят, че пак не са получили търсената от тях панацея.
Хиперболизирането и уедряването на позитивното мислене, внушението, че може да замести всичко останало, са безпочвени.
- Кое според вас прави хората нещастни и неудовлетворени?
- Всичко тръгва от дълбоката вътрешна нагласа за непълноценност. А когато човек не се обича, и най-последователното позитивно мислене не може да му помогне и се превръща във вредна козметика. Щастието е пряко свързано с комплекса за малоценност.
Много хора не слушат себе си, не знаят кои са Ако човек е със средно ниско самочувствие, често си забранява полезните му удоволствия, полезните информации дори . Ако е с по-тежък комплекс, той с лекота участва в самонаранявания, в провали на връзки, в самосаботажни действия. Трудно може да е щастлив един високомерен човек например, защото високомерието е патологична компенсация на комплекса за малоценност.
Виждате навсякъде около нас хора, обсебени от идеята, че са се родили да бъдат лидери, шефове, убедени, че всички останали трябва да им бъдат свита. Те търсят отчаяно щастието в строгата йерархия, драпат със зъби и нокти да се изкачат на върха на пирамидата. Няма как човек да има такива стремежи без комплекс за малоценност. Затова дори успехът им не ги прави щастливи. Неслучайно има узрели хора, които се късат от йерархията и са като свободни електрони. Те са готови да създадат мрежа, а мрежа може да се направи само от равнопоставени хора, които казват: " Ти си окей, - аз съм окей".
- Много хора се чувстват нещастни, но причините за това наистина са обективни - нямат пари, чувстват се неоценени, прецакани.
- Това е един обществено приемлив начин те да изглеждат като невинни жертви. Жертвата обаче никога не е невинна. Това може да се промени просто като научим жертвите да не бъдат жертви. Така ще намалим процента на страдащите. Нищо съществено не се прави в тази посока заради табуто, заради това черно-бяло мислене. И хората продължават да се оплакват колко са нещастни. Най-обичайната реакция на повечето е да си намерят виновен, търсят причините извън тях. На другия полюс пък са тези, които търсят вината у себе си - това са т.нар. невротици.
- Един ваш колега наскоро каза, че Хейтър Петър е новият национален герой. Какво ще кажете за вълната от омраза и тотално отрицание на всичко, която очевидно е на мода?
- Хейтърството също е самосъхранителна реакция на хората като песимизма. Хейтърът е щастлив, когато казва, че нещата ще вървят на зле. Но това не е истинско щастие. Хейтърът изпитва его удовлетворение, заклеймявайки всичко ново и различно като лошо, тъпо и безсмислено. Но това не значи, че е щастлив. Щастието е съвсем друга категория. Няма как с доказване на такива самоосъществяващи се пророчества ти да бъдеш щастлив. Като твърдиш колко са лоши хората, колко е кофти животът, няма как да бъдеш щастлив и да постигнеш кой знае какви екстазни висши преживявания. За да е щастлив, човек трябва да се научи да се обича и да се приема такъв, какъвто е.
- Това е много трудно.
- Не. Трудността идва от пристрастяването към драма, от лъжите, набутвани в главите ни, че сме всичко друго, но не и уникални прекрасни същества. Единственото, което човек трябва да си внуши, е, че е живо пълноценно същество. Щом Вселената е казала "да" на това, че те има, значи ставаш, значи от това има смисъл и никакви други схеми, условности, чужни оценки и шаблони не трябва да те разколебават.
Но повечето хора са пристрастени към драмата.
Тази пристрастеност кара човека да съдейства да се случват пак нещата, които е свикнал да вкусва. Ако аз съм свикнал да гледам като дете как майка ми и баща ми се карат, аз смятам, че това е нормалният модел, и с лекота го възпроизвеждам с половинката си. Пристрастявам се към скандала и особено към последващото го удоволствие от сдобряването. Постепенно обаче се стига до увеличаване на дозата, което води до много по-тежки сакатлъци, дори до самоубийства.
- Какво в крайна сметка препоръчвате?
- Моята формула е: "Обикни себе си, защото така ще се опознаеш по-добре". Ако човек се погледне спокойно в огледалото и признае пред себе си, че е направил нещо лошо на някого, или пък чувства тъга - ами нека си я изживее. Няма нужда от напъни, нито от самовнушения, че според позитивното мислене не трябва да е тъжен. Естествено е човек да мине през тъга, през меланхолия. Може пък някой да има нужда от това. Къде е драмата, къде е проблемът?!
Напъване не трябва да има. Има ли напън, минаваме в сектор "борба". А аз съм за хармоничното съчетаване между хората. Борбата е неефективен начин. Печеливше е по-гъвкавото отношение.
ВИЗИТКА
Роден на 27 юни 1960 г. в София
Учил е история в СУ "Св. Кл. Охридски"
Работил е като актьор от дублажа, член на Съюза на артистите. Преподавал е в НАТФИЗ изобретена от него танцова технология, основана на хармония и сътрудничество
От 20 г. изучава различни стратегии за живеене. Владее модерните психологически методи, техники за умствен контрол, алтернативната система инсайт, посветен е в тайните на невролингвистичното програмиране
Води курсове по практическа психология
Автор на системите за духовно усъвършенстване чрез танц "Чаткалина" и "Дуоника"
