Може ли Израел да нанесе удар по ядрените съоръжения на Иран след ракетната атака на Техеран? Ситуацията в Близкия изток може да стане "напълно непредсказуема", казват експерти. Може ли да се избегне ескалацията?
Колко голям е рискът от пряка военна конфронтация между Иран и Израел и какво би могло да послужи като възпиращ фактор за двете страни, след като на 1 октомври 2024 година Иран предприе масирана ракетна атака срещу Израел с над 180 балистични ракети?
Да припомним, че след иранското ракетно нападение израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че Иран "е направил голяма грешка и ще си плати за нея". На свой ред иранският външен министър Абас Арагчи предупреди, че ако Израел извърши ответен удар по Иран, отговорът на Техеран щял да бъде още по-мощен, пише "Дойче веле".
Заинтересован ли е Израел от деескалация в района?
Израел може да разчита на САЩ, които са най-важният му съюзник, ако реши да отвръща на иранската ракетна атака. В такъв случай от елитния Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) "заплашват да ударят рафинерии и петролни находища (на съюзниците на САЩ. - бел. ред.) в целия регион - включително в Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ и Бахрейн, ако Израел първи нанесе удар по иранските петролни съоръжения", както казва Симон Волфганг Фукс от Еврейския университет в Йерусалим и експерт по Близкия изток.
Известно е, че износът на петрол е сред основните източници на приходи за Иран. И въпреки наложените от САЩ санкции срещу петролната индустрия на страната, Техеран някак успява да продава петрол в чужбина – и най-вече на Китай. През 2023 година Иран е продал петрол за над 35 милиарда долара, съобщиха от специалното министерство на нефта в Иран. Увеличението на износа се дължи на нарастващото производство на суров петрол, на увеличеното търсене от страна на Китай и разширяването на тъй неречения "сенчест флот", по данни на Vortex Analytics - фирма за анализи, специализирана в енергийния сектор.
Иран използва своя "сенчест флот" за контрабанда на петрол с цел заобикаляне на санкциите. Според американската организация с нестопанска цел "Обединени срещу ядрения Иран" (United Against Nuclear Iran) "сенчестият флот" на Иран включва най-малко 383 плавателни съда.
Още едни щрих по темата добавя базираният в Лондон телевизионен канал Iran International: Техеран продава петрола си с 20% отстъпка от цената на световния пазар, тъй като купувачите рискуват сериозно с оглед на американските санкции. "Китайските рафинерии са основните купувачи на нелегален ирански петрол, който след това се смесва от посредници със стоки от други държави и се етикетира в Китай като внос от Сингапур или други държави на произход", разяснява схемата британското издание.
40 хилядна армия в Сирия чака сигнал от Иран
Ако Израел реши да нанесе удар по иранските петролни или дори ядрени инсталации, "ситуацията в целия Близък изток може да стане напълно непредсказуема", предупреждава професор Симон Волфганг Фукс. В същото време Израел вижда сега шанс да отслаби значително Иран и така да промени коренно ситуацията в Близкия изток. Затова професорът смята, че Израел няма никакъв интерес от деескалация на конфликта.
Иран е подкрепян от групировките Хамас в Газа и Хизбула в Ливан, както и от хутите в Йемен. Но също и от армия от наемници, която в момента е разположена в Сирия- - става въпрос за до 40 000 бойци от Сирия, Йемен и Афганистан. При нужда те могат бързо да бъдат изпратени на слабо охраняваната сирийска граница в помощ на Хизбула в битката ѝ срещу Израел.
Има ли опасност от нова война?
"Досега Иран избягваше открити военни действия срещу Израел, опасявайки се, че един ответен удар на израелската армия на негова територия би навредил на ядрената му програма и би забавил развитието на страната с години", казва Бурчу Озчелик, експертка по Близкия изток към лондонския Кралски институт на обединените въоръжени сили.
Няма обаче никакви гаранции, че ще бъде предотвратена нова война в региона. "Ако действията на израелските военни в Южен Ливан доведат до продължителни боеве с Хизбула, това може да свързаните с Иран формирования да се намесят в събитията в Ливан", казва за ДВ Бурчу Озчелик.