Повече престъпления над деца трябва да се класифицират като тежки, за да може, да се използват СРС. Насилието в семейството се доказва трудно

- Г-н Каменов, пореден случай на насилие от родители във Враца шокира държавата. Стига се дотам, че дете измръзва като куче и се налага да му отрежат пръстчетата на краката. Къде е държавата?
- За съжаление, това е пореден кошмарен случай. Майката и мъжът, с когото е живяла, системно са пребивали децата си. Освен за физическо насилие става дума и за неглижиране и липса на елементарни грижи. Започваме сериозна проверка. Децата веднъж са били изведени от това семейство. След това социалните екипи са работили за реинтеграцията им в семейството и в един момент са преценили, че може да ги върнат обратно, но според мен е голяма вероятността да има пропуск в социалната работа. Ако се окаже, че има нарушение, ще настоявам не за мъмрене, не за забележка, а за дисциплинарно уволнение. В началото на следващата седмица ще сме готови със заключения кой е виновен и с нашите предложения.

- Като че ли случаите на насилие над деца се увеличават.
- Така е. За миналата година броят им продължава да е огромен - 2150 деца са насилени физически, сексуално и психически. 73% от тях са жертви вкъщи,
15% са били подложени на сексуален тормоз Важно е да се знае, че това са децата, до които сме стигнали, а до колко много не сме. Системата трябва да става все по-гъвкава, законодателството също.

- Предвиждате ли конкретни мерки?
- Да. Експертите на агенцията са направили конкретни предложения за поправки в Наказателния кодекс, които вече се обсъждат от работна група в Министерството на правосъдието. Очаквам те да бъдат подложени първо на експертен анализ, след това на публичен дебат заедно с обществени организации и още в новия парламент да бъдат бързо гласувани.
Първата мярка, която предлагаме, е да се вдигне долната граница за наказанията при престъпления срещу деца. Например за изнасилване на малолетен наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 г. с оглед на високата обществена опасност. Същевременно за идентично престъпление като блудство с малолетен в отдел "Разврат" на кодекса се предвижда санкция от 1 до 6 г. Разликата е доста голяма, което е нелогично, при положение че блудството е действие с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание. Нужна е по-голяма строгост. Затова предлагаме да се вдигне долната граница на 3 г. и санкцията да стане затвор от 3 до 6 г. Аналогично искаме вдигане на долната граница за кръвосмешение, за склоняване към блудство чрез интернет и т.н.

- Защо държите да се вдигне долната, а не горната граница?
- Целта е все пак да се реализира ефективно наложената санкция. Освен това с вдигането на долната граница ще се увеличи възможността повече престъпления да бъдат класифицирани като тежки. А това ще позволи използването на специални разузнавателни средства (СРС). Знаете, че сега голяма част от престъпленията в семейството или когато са извършени от близки или роднини, не може да бъдат доказани. А мястото на тези, които са посегнали физически или сексуално на деца, е в затвора. Те трябва да си получат заслуженото. Сега се получава така, че за икономически престъпления наказанията са по-строги.

- Какво друго предлагате?
- Да се прецизира санкцията за изнасилване на малолетни. Сега тя е от 10 до 20 г. затвор. Не е редно за едно и също престъпление един да получи 10, а друг 20 г. Трябва да е от 10 до 12 или 18 до 20, просто с по-малка разлика.
Категоричен съм, че трябва да отпаднат всякакви алтернативни наказания, когато става дума за престъпления срещу деца. Какво значи пробация?! Трябва направо да се започва с ефективна присъда или с висока финансова санкция. Много хора ще кажат: престъпниците нямат пари - какво ще ги глобявате. Това обаче не трябва да е презумпция и извинение някой да не бъде санкциониран, ако нарушава правата на българските деца.
За престъпление от длъжностно лице - учител, лекар, социален работник, спрямо дете искаме лишаване от право да упражнява професията си за срок, определен от съда, плюс глоба.

- Това е една от идеите в закона за детето, който така и не беше приет.
- Така е. Но сега я доразвиваме, защото все още не е изключено престъпници спрямо деца да започнат работа като учители или като възпитатели. Тези хора трябва да бъдат в регистър и да се водят на отчет. Когато специалист иска да започне в образователната или социалната сфера, той трябва да получи удостоверение, че не е в този списък, което значи, че не е осъждан и че няма забрана да упражнява тази професия. Този регистър може да подпомогне и обмена на информация с други държави, в които има подобни регистри. Спомняте си, че миналата година имаше двама англичани, замесени в педофилски скандал. Такива хора утре може да пожелаят да работят в училище. Такъв регистър може да е от полза на всяка община, на всяка прокуратура, на всеки съд и областна дирекция на полицията.

- За родителите насилници не трябва ли мерките да са по-строги?
- Разбира се, когато насилникът е роднина на детето, наказанието трябва да бъде много по-тежко. Има парадоксални случаи - като този с един мъж, който миналата година беше насилвал децата си. Накрая той беше осъден, но съдът му определи режим на свиждане с децата. Нали разбирате как се чувстваха те, когато бащата отиваше да ги види. Такива парадокси не са недопустими. Затова се договорихме във Върховната касационна прокуратура да бъде сформиран детски отдел - звено от главни прокурори, които работят само по тежки случаи с деца. Очаквам прокуратурата да стане още по-гъвкава, по-адаптивна. Очаквам да бъдат създадени и достатъчно услуги за деца, жертви на насилие, за родители насилници. Защото понякога заради един шамар дете може да умре. Миналата година имаше такъв случай в Северна България - баща заради четворка така беше ударил детето си, че лекарите едва го спасиха.

- Вярвате ли достатъчно на прокуратурата?
- Допреди известно време с прокуратурата се работеше много трудно. В Сливен и Ямбол се оказа, че само за 1 г. има близо 300 отказа от досъдебни производства спрямо извършителите на сексуални престъпления в семейна среда. Това изобщо не се възприемаше като проблем. С мълчаливото съгласие на държавните органи ставаше тенденция. Прокуратурата отказваше да образува производство с мотива, че е нормално дете на 12 г. да живее на семейни начала с пълнолетен гражданин, защото се обичали и имали дете.
Аз смятам, че това е неморално, неетично и извратено, че мястото на децата е в училище, а не в родилното и не вкъщи да гледат други деца.
Затова събрахме папка с откази на прокуратурата да образува досъдебни производства конкретно за случаи на сексуален акт с дете и за съжителство с дете. Пратихме я на главния прокурор, който взе мерки и за миналата година вече има 310 образувани досъдебни производства и 270 осъдени. Това е голяма правилна крачка към намаляване на раждаемостта в гетата. Но за съжаление повечето от тези 270 души са осъдени на пробация или условно. Искаме по-строги наказания, за да не се стига до парадокса осъденият и жертвите да са принудени да живеят заедно.

ВИЗИТКА

Роден е на 19 юли 1080 г. във Враца. Магистър  по право от Югозападния университет "Неофит Рилски"  в Благоевград. Има допълнителни квалификации във фондациите Hanns Seidel и Konrad Adenauer, свързани с принципите на успешно управление, с психологията на личността, преговори и риторика. От 2009 г. започва в правната дирекция на Държавната агенция за закрила на детето. От 2010 г.  е назначен за зам-председател, а от 2012 г. - за председател. Оглавява обеществения съвет на Фонда за лечение на деца. Не е семеен.