Силно вярвам в смисъла на образованието и в това, че професионално трябва да следваш всичко, за което си учил
В последните седмици името й се спряга в общественото пространство като кандидат за генерален директор на БНР на предстоящия конкурс. Цветослава Георгиева, която всички наричат Цвети Георгиева, всъщност е един от най-успешните комуникационни и медийни експерти. Тя е бивш регионален главен редактор на Дарик Радио и един от най-разпознаваемите гласове от ефира на Радио Fresh!. Зад тези й постижения стоят две магистратури по икономика и публична администрация и множество квалификации в областта на изграждане на съдържание и мениджмънт на медии. Затова и напълно естествено професионалният й път е свързан с радио и изграждането на успешни медийни стратегии.
- Г-жо Георгиева, как реагирате, когато колеги и слушатели ви определят като един от най-добрите радиоводещи в България? Пресилено ли е това твърдение?
- Много внимавам с определенията и за мен е достатъчно да спрем само до радиоводещ. Дори може да съкратим само до думата радио. Радиото развива усета да говориш кратко, но завладяващо; да реагираш бързо в неочаквани ситуации; да имаш правилен изказ и най-вече: да бъдеш отговорен за това, което казваш. Винаги има опасност силата на микрофона да те завладее, а думите не може да бъдат изтрити от ефира! Радиото е голяма школа и аз имам щастието да бъда свързана с едни от най-успешните радиостанции в България.
- Как се става успешен в радио? Учи ли се за това?
- Силно вярвам в смисъла на образованието и в това, че професионално трябва да следваш всичко, за което си учил. Радиото ме намери, докато пишех магистърския си проект по икономика и като на шега се явих на конкурс за водещ. Спомням си, че покрих всички вокални критерии и заедно с още няколко „преминали“ трябваше да предложим идеи за авторско предаване. На финала се оказа, че единствена съм предала разписана концепция с актуално съдържание, прогноза за развитие и дори предполагаем рейтинг.
Това бяха „бебешките“ години на частното радио, нямаше свободен интернет, нямаше дизайнерски програми ‒ всичко беше в главата и нестандартната гледна точка.
- Същата нестандартна гледна точка ли беше водеща в работата ви в Дарик?
- За Дарик да си нестандартен беше минимумът. Там всеки ден е доказване. Бях един от най-младите регионални главни редактори, което носеше и невероятна административна отговорност. Заради младостта си тогава се притеснявах дали ще успея да се наложа, но Радосвет Радев ми каза: „Направи само един голям удар и ще усетиш промяната“. Точно така се получи. Бях първата, която отрази с новина и разследване емблематично събитие за региона. После последва материал за кмета, наречен Робокоп, който ми донесе награда. След това ме одобриха за поредица безмерно полезни обучения към „Център за развитие на медиите“ и Холандското радио; обучения към BBC; курсове за развитие на журналистически жанрове и др. И всяко едно обучение поставяше нови и нови въпроси като този, който и сега често си задавам в контекста на новини: да си първи или да си верен.
Точно тогава осъзнах и колко е важна ролята на общественото радио не само за аудиосредата в България, но и за изграждане на доверие в хората към медиите в цялост. Обществената функция на БНР е онази ценност, която трудно би се измерила с рейтинг, но която го превръща в незаменима институция.
Позната сте и като един от най-успешните пиар експерти, имидж мейкър на много популярни личности в България. Къде е границата между пиара и журналистиката?
Публичните комуникации в България са силно свързани с медиите и много ми помага това, че съм била от „двете страни на барикадата“ ‒ като журналист и като пиар. Факт е, че нямам провалена кампания и имам честта да бъда избрана за водещ комуникационен експерт дори на проекти от Белгия, Италия и Финландия. Понякога се налага да се организират огромни екипи, като всеки от членовете им е с различно мнение и компетенция. Често се говори и на различни езици и се изисква действително огромно комуникационно изкуство, за да се сработим.
Вече с щастливо облекчение мога да говоря за едно от последните предизвикателни събития, което организирахме с екипа ми - проекта „Мост между култури“ ‒ грандиозен спектакъл на виртуозния белгийски пианист Даниел Верстапен, с участие на някои от най-големите ни български звезди, с присъствие на всички чуждестранни посланици в България, огромен интерес от публиката и малко време за организация. Трябваше да синхронизираме графици и стандарти между европейски, японски, новозеландски и американски екипи, включително и медийни, за да може при нас всичко да е „по ноти“. Получи се невероятно, което доведе до покана от чужбина за българските артисти. И когато си постигнал ефект, по-голям от очаквания, тогава идва онова пълно чувство на удовлетвореност, което те прави щастлив професионалист. Истината е, че да си добър като пиар, трябва да забравиш егото си и да работиш изцяло и само за интереса на другия или на обществото.