Най-верните съюзници на Путин са хаосът и разединението, казва Христофор Караджов, преподавател по журналистика в California State University в Лонг Бийч, Калифорния
- Г-н Караджов, в САЩ определят президентските избори като най-оспорваните от 60 г. насам. На какво се дължи това, че никой не смее да каже категорично кой ще бъде новият държавен глава? Толкова силни кандидати ли са Доналд Тръмп и Камала Харис?
- Много трудно е да се направи точна прогноза в американските президентски избори, понеже това са всъщност 50 отделни вота в 50 отделни щата, които после се “съшиват” чрез т.нар. Избирателна колегия. На два пъти през последния четвърт век популярният вот (т.е. гласовете на всички гласуващи) отиде у един кандидат, а разпределението му през Колегията – у друг. Това се случи при Джордж У. Буш срещу Ал Гор през 2000 г. и Доналд Тръмп срещу Хилари Клинтън през 2016 г. При това не говорим за минимални разлики, а за 3 милиона гласа в полза на Клинтън преди 8 г. (от 130 млн. подадени). Големият въпрос е изобщо как се стигна до някой като Доналд Тръмп да е в състезанието и с много сериозни шансове да спечели, след като изрече абсолютно безчет лъжи беше осъден, мина през импийчмънт на два пъти и е обвиняван, че е сред архитектите на опита за метеж на 6 януари 2021 г.
Човек, който беше смятан за палячо през 2015 г., който разпалва абсолютна ксенофобия и страхове от имигрантите, обаче още тогава победи всички опоненти в първичните избори, стана президент и абсолютно доминира Републиканската партия до степен в нея да не съществува вече никаква опозиция. Това е безпрецедентно. Явлението “Тръмп” ще се обсъжда и анализира десетилетия напред. За мен то не е никак добро развитие и е част от антидемократичните тенденции в света от последното десетилетие. Но пък тези десетки милиони, които го подкрепят, са реални хора, с които не може да не се съобразяваме.
- Най-добрият избор ли беше за демократите номинацията на Камала Харис за Белия дом след оттеглянето от надпреварата на Джо Байдън?
- Според мен Байдън трябваше да се оттегли още преди година и да остави демократите да си проведат първични избори. Той отказа и имаше само един опонент, който взе процент или два и не беше сериозен коректив в партията. Да, предполагам, че това е било страхотно трудно решение за Байдън и е съвсем стандартен вариант президентът да продължи за втори мандат. Аз много му симпатизирах, той беше първият американски политик от висок ранг, с когото се запознах като репортер в “24 часа” през 1993 г., и смятам, че той трябваше да е кандидат през 2016 г. Обаче миналото си е минало, годините се натрупват и тежат, а избирателите искат посока за бъдещето. Байдън в крайна сметка направи правилното през юли и ентусиазмът за Камала Харис беше осезаем. Подкрепата за нея също беше доста по-голяма. Но дали това ще се окаже достатъчно за крайния успех – не знам. Ако тя победи, Байдън ще бъде почитан до края на живота си като доайен на Демократическата партия и човек, направил жертва в името на държавата си. Ако тя загуби обаче, той ще бъде винен, че е протакал.
Харис е човек с много качества и безспорно много израснала от времето на неуспешната си първична кампания през 2019 г. Но заради това, че не мина през сериозни предизвикателства срещу други кандидати тази година, тя не успя да натрупа опита, от който има нужда, и даде възможност да бъде атакувана от републиканците. Тя също е част от сегашната не особено популярна администрация, колкото и ограничена да е ролята на вицепрезидента, и това ѝ коства част от подкрепата.
- Няколко западни издания твърдят, че бизнесът и големите компании в САЩ са в позиция на изчакване заради изборите и не смеят да правят никакви промени в цялостен план. Толкова голяма разлика ли се очаква да настъпи в политиката на САЩ при Тръмп или Харис?
- Нямам конкретни данни какво правят големите транснационални компании като стратегическо планиране, но и при бизнеса, и в международната политика винаги има изчакване, оглеждане и ослушване покрай президентските избори в САЩ. Да припомня, че на 5 ноември се избира не само кой ще бъде в Белия дом, но на гласуване са поставени всичките 435 конгресмени в Камарата на представителите и 33-ма от сенаторите. Изборите засягат местните власти, щатските власти, съдии, шерифи, текат многобройни референдуми. Изходът от всичко това може да доведе до напълно различен регулаторен режим, външна политика, разпределение на бюджетни средства и какво ли не още друго. Дори при най-рутинно развитие няма по-влиятелен комплект избори от тези в САЩ, а сега живеем във всичко друго, но не и в обикновени, спокойни времена. Ами какво би се случило, ако Харис победи Тръмп и републиканците направят опит да не признаят това, както се случи на 6 януари 2021 г.? И обратното е възможно, разбира се, но поради прецедента се смята за доста по-малко вероятно.
- Прочетохме за интрига, свързана с медиите. “Вашингтон поуст” за първи път няма да подкрепи кандидата на демократите или когото и да е. И “Лос Анджелис таймс” няма да го направи. Какво се случва по върховете на американската журналистика?
- Първо да обясня какво значи тази подкрепа - редакционните колегии на големите вестници от години имат тази практика да препоръчват някого от кандидатите. И то не само за президент - за Сенат, Конгрес, кметове и т.н. Редакционните колегии или бордовете на изданията са тези, които определят какво пише на страниците “Мнения”. Те традиционно са разделени от новинарската част до степен дори да не общуват помежду си. Това не важи за българските издания - там репортери са карани да пишат мнения много често, което не е така в американската журналистика.
Тези редакционни колегии имат свобода да посочват на читателите си кой е предпочитаният на базата на някакви критерии. “Лос Анджелис таймс” и “Вашингтон поуст” са собственост на двама милиардери, и двамата винаги са казвали, че не се намесват в редакционната политика на изданията си. Случващото се сега е голямо отклонение от традициите на американските медии и мейнстрийм изданията, затова е толкова интересно и по някакъв начин скандално.
- Как ще се промени политиката на САЩ спрямо войните в Украйна и в Газа при Тръмп или Харис?
- Тръмп е може би по-голям ястреб по отношение на Израел и палестинците, в полза на Израел. Харис е изразила повече съчувствие за страданията на цивилните в Газа, споменавала е думата “примирие”, което е пълна анатема при републиканците. Но който и да е президент на САЩ, стратегическият съюз с Израел, от една страна, и със Саудитска Арабия, от друга, срещу Иран и поддържаните от Техеран терористични групи, ще остане незасегнат. Там няма много разногласия между партиите, с изключение на крайнолявото крило на демократите, което иска да види повече подкрепа за Палестина, но което пък не е особено влиятелно. С Украйна положението е по-деликатно. Хората на Тръмп в Конгреса бяха онези, които задържаха 6 месеца помощта за Киев, като използваха процедурни хватки. Това беше много срамен епизод, който доведе до ненужни жертви в тази война и вероятно даде на руснаците възможност да си поемат дъх. Самият Тръмп беше подложен на импийчмънт първия път частично и заради заплахите му към Зеленски да спре военната помощ, ако не му намери компрометираща информация за сина на Байдън. От друга страна, Тръмп рязко увеличи военната подкрепа за Украйна през 2017-2018 г., след като при Обама тя беше практически несъществуваща. Харис по-скоро ще продължи политиката на Байдън в региона, но остава открит въпрос дали ще бъде толкова предпазлива като него с далекобойните видове въоръжение. И една друга разлика може да очакваме: Тръмп е склонен да заплашва съюзниците с американско изтегляне, да поставя ултиматуми и да бъде конфронтационен като цяло. Това стряска НАТО и ЕС, стресна и Южна Корея и даже Тайван. Харис със сигурност ще залага на изграждането и усилването на съюзи с другите световни демокрации, както това правеше Байдън.
- Кой измежду Доналд Тръмп и Камала Харис би бил по-добрият вариант за Путин?
- Най-верните съюзници на Путин са хаосът и разединението. Всеки път, когато САЩ се раздира от вътрешни противоречия, това оставя Кремъл с развързани ръце във всяко отношение. Руските тролски кибероперации, които бяха очевидни още през 2016 г., в момента са засилени максимално според американското разузнаване. Тяхната цел е една: да разпалват огъня на дезинформацията. Гледах оня ден едно такова фалшиво клипче в Х (бившия туитър). Някакъв човек обясняваше как преди 6 месеца дошъл като нелегален имигрант в САЩ и сега ходи и пуска бюлетини в различни избирателни секции в Джорджия, защото му плащат да гласува много пъти. Напълно абсурдно като сценарий, съшито с бели конци и ФБР веднага беше проследило източника като идващ от Русия. Обаче винаги ще има хора, които могат да се вържат дори на най-невероятните сюжети, и като се има предвид колко малки са очакваните разлики в различните щати, не е изключено подобни материали в социалните мрежи да наклонят везните. Най-малкото те създават усещане за неувереност, за неефективност на държавните институции, за недоверие към тях и подозрение в честността на изборите. Все точки за Кремъл.
- Илон Мъск е сред най-сериозните застъпници за Тръмп, а Холивуд застана зад Камала Харис. Колко важна е тази подкрепа за двамата кандидати?
- Звездите, милиардерите са най-ценни за кампаниите с парите си и със способността да събират средства. Иначе дали Тейлър Суифт ще наклони везните сред младите в някаква забележима степен, не знаем. А Мъск има влияние също и през начина, по който позволява Х да бъде използвана като платформа за дезинформация, както в случая, който цитирам по-нагоре.
- Какво наследство оставя Джо Байдън след себе си?
- Байдън си отива подобно на Джими Картър: един незаслужено непопулярен президент, който обаче се справи с тежки проблеми през мандата си (пандемия, инфлация, безработица при Байдън, инфлация и кризи в Близкия изток и Иран при Картър), но не получи нужното признание. Байдън стабилизира инфлацията, без да вкара САЩ в рецесия, но въпреки това хората не харесват факта, че яйцата и месото в магазина са с 50% по-скъпи, че ипотеките не са сладките 2,5% отпреди пандемията, а вече са 7-8%, че заемите за коли също излизат много по-скъпи и т.н. Горивата също поскъпнаха, но слязоха надолу, а при Байдън добивът на петрол и газ в САЩ е рекорден въпреки всички клетви за преминаване към зелена икономика. Както казах преди, наследството на Байдън ще зависи най-много от това дали Камала Харис ще спечели президентските избори във вторник. Победата оправдава всичко.
CV
Христофор Караджов е преподавател по журналистика в California State University в Лонг Бийч, Калифорния.
Живее в САЩ над четвърт век, но без да прекъсва връзката си с България.
Интересува се задълбочено от политическия живот както у нас, така и отвъд океана.
Преди да замине за Америка бе журналист и работи за вестниците „Сега", „Стандарт", както и „24 часа".
