Българската версия, която е отчасти "близнак" на руската, е написана на много неясен език, заяви пред "24 часа" Максим Крупски - адвокат, който от години защитава преследвани от руските власти бежанци, активисти и организации, определени за чуждестранни агенти
- Г-н Крупски, вие следите процеса по предлагане и одобряване на законите за т.нар. чуждестранни агенти по света. Кои са основните разлики в този вид закони в САЩ, Русия, Грузия, Унгария и внесения (от “Възраждане” - б.а.) в миналия парламент на България законопроект? Питам ви, защото у нас се твърди, че е заимстван от американския.
- Основната разлика между демократичните и недемократичните закони е, че в страни като САЩ, Австралия или Великобритания те наистина засягат чуждестранните агенти. Тоест това законодателство изисква да се представят доказателства, че потенциалният чуждестранен агент или субект действа в интерес на възложителя. Без тези доказателства е невъзможно някой да бъде определен като чуждестранен агент дори ако този участник получава чуждестранно финансиране, защото според официалната позиция на американските власти, когато получавате чуждестранно финансиране, това
не означава автоматично, че сте агент
на даден донор. Трябва да правите нещо от името, под контрола и под ръководството на възложителя или в интерес на възложителя - това ви прави чуждестранен агент. Руският закон и българският проектозакон всъщност не се занимават с агентска дейност, тъй като според това законодателство е възможно да бъдеш определен като чуждестранен агент без никаква дейност в интерес на възложителя и дейност без контрол и ръководство от страна на принципала. Така на практика можете да бъдете наречени агенти само защото получавате някакво чуждестранно финансиране. За подобно законодателство - недемократичното законодателство, можем да кажем, че това е закон за “фалшивите чуждестранни агенти”, защото в действителност то изобщо не засяга чуждестранните агенти и тяхната дейност.
Втората разлика е, че недемократичните закони се фокусират върху факта на чуждестранното финансиране, а както споменах, в демократичните закони - в САЩ, Великобритания и т.н., чуждестранното финансиране не е достатъчно, за да бъдеш обявен за чуждестранен агент.
Третата разлика е дискриминационният характер. В американския закон няма никакви забрани за дейността на чуждестранните агенти, същото е и в Австралия, така че не става въпрос за забрана или недопускане на някаква дейност на чуждестранните агенти. В случаите на руския закон и на българския проектозакон има специални списъци със забрани за дейността на чуждестранните агенти. Ще подчертая един много важен момент - това законодателство
не изисква да се представят доказателства
за вредата за обществото от дейността на чуждестранните агенти. Тези забрани вървят без каквито и да било доказателства за такава вреда. Ето защо това законодателство е дискриминационно - можете да бъдете лишени от вашите права и свободи без никакви правни основания.
- Какво налага създаването на тези закони?
- Днес, ако говорим за демократичните страни, съществува голяма загриженост за потенциална външна намеса от страна на автокрации, които могат да подкопаят демократичния ред, например Русия или Китай. Тази външна намеса може да се осъществи под формата на кампании за дезинформация, за фалшиви новини или намеса в изборите. Демокрациите търсят някаква устойчивост, механизми за защита от такъв вид деструктивна намеса. Затова в демократичните държави, а също и в ЕС, има нужда от съществуването на такава устойчивост.
Що се отнася до недемократичните примери, законодателството е много мощен инструмент по отношение на политиката, който политическите играчи биха искали да имат - затова сме свидетели на разпространението на това законодателство в целия регион.
- Относно българския вариант на закона кой точно може да бъде признат за “чуждестранен агент” по него?
- Сложно е поради липсата на конкретика на понятията, но най-общо казано, това могат да бъдат физически или юридически лица, които са получили чуждестранни средства или материални активи или услуги, надвишаващи определен размер на годишния доход (в българския закон, ако е над 1000 лв. на година - б.а.). Искам да подчертая, че според този проектозакон някой може да бъде наречен агент, без да има каквито и да било доказателства, че тази дейност в действителност е в нечий интерес, преди всичко в интерес на дарителя. Законът е написан с много неясен език и дава широка свобода на действие на държавните органи да определят всеки като агент, ако видят, че този конкретен субект отговаря на изискванията на това законодателство.
По отношение на дейността, той може да се прилага за лице, което разпространява информация под каквато и да е форма чрез медии, образователни кампании или някакви информационни кампании или предоставя социални услуги, услуги за потребителите и т.н. При толкова неясно формулирано законодателство шансовете за вписване в регистъра ще бъдат големи. Някои от единствените изключения, доколкото си спомням, са спортни клубове и религиозни организации.
- Дали това е умишлено - неясната формулировка?
- Не смятам, че съм по-умен от законодателите в различни юрисдикции - в Русия, България или в други държави. Но не е сложно да разберем, че неясно формулираният закон може да се прилага широко. Не мога да твърдя, че те имат подобно намерение, но е наистина странно, че опитни законодатели не виждат, че неясно формулираното законодателство може да бъде приложено към много широк кръг от хора и организации.
- Как промените, ако бъдат приети, ще се отразят на работата на гражданските организации?
- От примера на Русия виждаме, че това законодателство създава много пречки за набирането на средства, за публичното финансиране, за търсенето на партньорства, а освен това и за взаимодействието с държавните органи. Според мен една от основните цели на подобно законодателство, що се отнася до ефекта, е да се попречи на сътрудничеството между гражданските организации и официалните органи. Когато, като официална власт, поставите този черен печат върху представители на гражданското общество, другите официални институции ще бъдат доста подозрителни към тях именно поради черния печат. Тези примери са свързани със заклеймяване и дискриминация. Прекият резултат от прилагането на такива закони, които имат списък със забрани, са липса на възможности за развитие, на взаимодействие с аудиторията, на извършване на своята основна работа - осигуряване на социални услуги, предоставяне на помощ и подкрепа на различни социални групи и т.н. Това е много опасна практика, когато става дума за недемократичните закони за чуждестранни агенти.
- Какво може да направи международната общност, за да подкрепи гражданските организации или да спре приемането на подобен закон?
- На първо място международните организации трябва да са в контакт с местните НПО. Международните организации трябва да са загрижени и да получат информация от местните организации, които потенциално ще бъдат репресирани от това законодателство, защото това е в интерес на цялата общност на ЕС.
Второ, международните организации да направят публични изявления за подобни инициативи - чрез доклади, анализи на законите и т.н. Трябва и да информират гражданите за тези закони. Това е от значение за обикновените хора, защото тези законодателни актове ще се отразят на ежедневието им. Трето, международните организации трябва да използват правни инструменти за защита на НПО в различните държави. Вече имаме този пример от Унгария през 2017 г. Тогава унгарското правителство прие закон за прозрачността и чуждестранното финансиране и ЕК изигра голяма роля в подкрепа на НПО-тата, които по това време започнаха кампании срещу този репресивен закон. Поради участието на ЕК в официалния съдебен процес в Съда на ЕС срещу този закон съдът през 2020 г. постанови, че той
нарушава правата на човека
В крайна сметка през 2021 г. законът беше отменен от унгарското правителство заради съдебното решение. Това е добър пример за действие в рамките на ЕС между гражданските организации и международните органи - подобно сътрудничество води до положителни резултати.
- А можем ли да очакваме подобни правни действия, ако законът бъде приет в България?
- Да, защо не - вие сте част от демократичния свят, от ЕС. И този проектозакон, който отчасти е “близнак” или донякъде копие на руския закон, според мен не е в съответствие с принципите на правовата държава, както и с правата на човека. Но тук не става въпрос само за българските правни въпроси или за върховенството на закона - това е част от голям казус за ЕС. В интерес на блока е да се провери законодателството чрез някои правни процедури и да се гарантира дали то е в съответствие с принципите на правовата държава.
- Как се отрази приемането на този вид закони в другите страни?
- Има много прилики по отношение на стигматизацията. Едно от основните сходства между прилагането на законите, когато става дума за недемократичните, в различните държави е, че те подвеждат обществото. Те объркват хората заради неяснотата си, защото използват този език на суверенитет, национална сигурност, прозрачност, чуждестранни агенти и т.н. А тези закони всъщност не са за чуждестранни агенти и това хората не могат да го разберат. Подобно е положението в Грузия, в Русия, в други юрисдикции.
- Имате ли информация колко хора са признати за "чуждестранни агенти" в Русия след приемането на закона?
- Понастоящем в Русия има 875 чуждестранни агенти - 488 физически лица и 387 организации. Мисля, че за всичките 12 години, откакто съществува законът в Русия, общият брой на чуждестранните агенти е приблизително 1000. Доколкото си спомням, около 150 организации прекратиха дейността си заради това законодателство. Но извън този списък на чуждестранните агенти имаме много повече хора и организации, които са решили да прилагат автоцензура с цел самозащита.
Сложно е, когато някой реши да анализира ефекта от този закон само с цифри. Проблемът е, че не трябва да мислим за броя на чуждестранните агенти по този начин, а трябва да мислим така - имаме 1000 души и организации, набедени за чуждестранни агенти, без да има никакво правно основание за това. Следователно имаме 1000 чуждестранни агенти, които всъщност не са чуждестранни агенти и които са репресирани поради неяснотата на недемократичното законодателство.
Дори една организация или едно лице, обявено за чуждестранен агент по силата на недемократичния закон, е достатъчно, за да предизвика безпокойство. А 1000 е доста сериозно - това не трябва да съществува и никой не трябва да бъде обявяван за чуждестранен агент заради дискриминационен недемократичен правен акт.
CV
Максим Крупски е правозащитник, адвокат и доктор по философия с повече от 12 години юридическа практика в Русия, където защитава бежанци и граждански активисти, преследвани от руските власти, както и неправителствени организации, определени за "чуждестранни агенти".
По време на кариерата си той си е сътрудничил с Центъра за правата на човека "Мемориал", Центъра "Сахаров", Комитета за гражданско съдействие, Московската хелзинкска група, "Грийнпийс", WWF, Върховния комисариат на ООН за бежанците и други уважавани руски и международни правозащитни организации.
