Поканихме за интервю известния български психиатър проф. Вихра Миланова, която е била на 35 години през 1989-а, когато започва т.нар. преход в България. В следващи броеве ще публикуваме и други мнения за последните 35 години - на хора, които сега са на 35.
- Много промени преживяхме от Освобождението насам, но най-дълго сме били управлявани с мек авторитаризъм
- Нямаме държавници, които да имат смелостта да погледнат отвъд мандата и личните си интереси
- Дефицитът на лидерство не е, защото няма лидери, а или не им е дошло времето, или не са си намерили мястото, или и двете
- Днешните знания бързо губят актуалност. Крайно време е не само да учим, но и да изучаваме децата си, за да им помогнем те самите да намерят себе си
- Помните социализма от своето детство, проф. Миланова, а в младостта си живяхте в прехода след 10 ноември 1989 г. Кои са най-ярките ви спомени от периода след промените?
- Не се чувствам болезнено ощетена от годините на социализма. Макар и без привилегии, получих добро образование и възможност да се развивам професионално. Имах щастието да се уча на занаят и на наука от светила в моята област като проф. Темков, проф. Заимов, проф. Киров, проф. Жабленски.
Помня ентусиазма и надеждата, които съпътстваха в началото на промените. Помня и как те постепенно угаснаха с развитието на така наречения преход. И все още няма светлина в дъното на тунела.
- Ако можехте да избирате, в кое време бихте искали да живеете?
- Несериозно е да се отговаря на въпроси, които започват с “ако”. Що се отнася до идеята да повториш преживяното, още Шопенхауер е отбелязал, че няма нормален и с ума си 70-годишен човек, който да иска да повтори живота си. Но понеже ме питате за отделен период, ще ви отговоря.
Два периода ме привличат. Първият, това е вече споменатият период на ентусиазъм и надежда, с надеждата да се справим по-добре. Съмнявам се дали надеждата е оправдана, но не можем да разберем, ако не се опитаме. Вторият e началото на XXI век, когато в личен план е времето на най-големия подем в професионалното ми и академично израстване.
- Изпълни ли мисията си българската нежна революция? Какво постигнахме, кое не успяхме като държава за тези 35 години?
- Отговор на този въпрос е редно да даде историята, т.е. след около стотина години. Може би пък е трябвало да минем през библейската пустиня, та едно ново поколение да стъпи на обетована земя. Досега не сме успели да си ушием подходяща социална дреха, каквато всъщност представлява държавата. Ситуацията ми напомня един стар анекдот. Клиентът се оплаква на шивача, че десният крачол на новоушития му костюм е по-къс. Стъпвай на пръсти с десния крак и всичко ще е наред, казал шивачът. Но и левият ми ръкав е по-дълъг, възроптал клиентът. Надигаш рамото, посъветвал шивачът. Тръгнал човекът по улицата, а минувачите цъкат с език: “Виж какъв урод, а костюмът като излят му седи”. Та така и ние станахме за смях с нашата скърпена оттук-оттам демократична социална дреха. Дано дочакаме да се появи майстор шивач, който да ушие демократичен социален костюм специално ЗА НАС.
- Какво в днешната действителност ви изпълва с гордост и какво - с гняв?
- В днешната действителност с гордост ме изпълва напредъкът в науката и технологиите: със скоростта, с която се развиват технологии като изкуствения интелект, медицината, биотехнологиите, космическите изследвания, виждаме всички повече научни постижения, които могат да променят бъдещето ни и да подобрят качеството на живота ни.
За отбелязване е, че държавата все пак оцелява, особено когато, както при царя, политиците не се пречкат много. Радвам се, че икономиката работи добре въпреки политическия хаос. А може би именно заради него по-малко се месят разни политически функционери. Правителството дори не разбрало, че “Нефтохим” се продава, а имат там представител и златна акция. И въпреки всичко това специалисти казват, че в новата си история по-богати не сме били.
Ядосвам се, че нямаме държавници, които да имат смелостта да погледнат отвъд мандата си и личните си интереси. Тревожат ме демографските тенденции, притеснява ме статистиката, че вече 20% от населението страда от депресия, а пари за психиатрията все няма.
- Има смяна на поколенията в политиката по цял свят, у нас кои са дефицитите - лидерството, доверието, корупцията, високите цени като фон на всичко това?
- Смяната на поколенията предполага някаква промяна. Но понятието “промяна” няма задължително положителна конотация. В това дори ние при нашия скромен политически опит се убедихме напоследък. Пък и за каква смяна на поколенията в световната политика говорим? Къде? В САЩ, в Китай, в Русия или в Индия - водещите държави?
Наскоро ме впечатли интересен коментар. Тръмп, каза коментаторът, може да обещава каквото си иска в предизборната кампания, но като влезе в овалния кабинет на 20-и януари, ще намери на бюрото си докладите на Пентагона, ЦРУ и ФБР и ще запее съвсем друга песен. Със смяната на личностите и дори на поколенията нещата по сполучливото обяснение на един от героите на Лампедуза в “Гепардът” трябва да се променят, разбира се, но така че да останат същите. Колко промени преживя в последните 100 години руският народ, но Русия си остана по същество абсолютна монархия (Ленин, Сталин, Брежнев, Путин). Колко промени преживяхме и ние от Освобождението насам, но най-дълго сме били управлявани с мек авторитаризъм.
За да се случи една промяна или изобщо едно събитие, са нужни три неща: точните хора на точното място в точното време. Пример - Съединението. Личностите играят, разбира се, важна роля в историята, но все пак не бива да ги надценяваме. Нещата в живота никога не са така страшни, както ни се струват, но и никога не са така прости, както понякога ни изглеждат.
Иначе дефицитът на лидерство и у нас, и в Европа е очевиден. Това обаче е не защото няма лидери, а защото или не им е дошло времето, или не са си намерили мястото, или и двете. Останалото: апатия, корупция, консуматорство и прочее, са следствия, в които ще затъваме. Ще затъваме, докато измежду 70-те процента негласували не се формира една критична маса недоволни граждани, които ще издигнат свой лидер и ще пренаредят къщичката ни.
- Ако бяхте държавник, какво бихте предприели за хората?
- Бих се опитала да последвам съвета на Уилям Гладстон. На българската депутация, която отива да му благодари за застъпничеството преди Освобождението, той казва (цитирам по памет): “Докато не си намерите достатъчно образовани и едновременно с това достатъчно богати управници, няма да се оправите”. Уви, единственият пример за това в нашата нова история е Иван Евстатиев Гешов. Но за съжаление, и той обърква нещата по време на балканските войни. Така че гаранция няма. Още доста време ще си поживеем интересно според китайското проклятие.
А за хората... ох, за хората има толкова много да се направи, че не знам откъде да започна. Впрочем знам, но няма да започна от здравеопазването, за да не ме обвините в пристрастие. Иначе HEALTH FIRST! Не само защото изразът е моден, но и защото на никого не е нужно да се обяснява, че без здраве всички останали придобивки губят смисъл.
Та аз ще започна с образованието. Там съвременното научно и технологично развитие предполага коренно различен подход. Всички вече са съгласни, че днешните знания бързо губят актуалност. Крайно време е да започнем не само да учим, но и да изучаваме децата си, за да им помогнем те самите да намерят себе си. Един много популярен руски творец бе казал: О том, что знаю лучше всех на свете
Писать хочу и так как я хочу.
Всяко дете може да прави нещо по-добре от всички на света и ние сме длъжни да му помогнем да го намери колкото е възможно по-рано. А с развитието на технологиите вече има обширно поле за трупане на знания и тяхното творческо приложение. Само така нашите деца могат да оцелеят във вече обозримото бъдеще на изкуствения интелект. Нека не забравяме, че те са най-големият ни национален капитал и ако ги поставим след грижата за здравето, то е, защото само ако сме здрави, можем да се погрижим пълноценно за тях. Неслучайно в самолета ви обясняват при авария първо да се погрижите за себе си, за да можете след това по-добре да се погрижите и за другите.
На пето място ще поставя социалната политика. Казвам на пето, защото първите два приоритета на държавата са външната и вътрешната сигурност. Следват здравето, образованието и социалната политика. Аз съм консерватор и не смятам, че икономиката е работа на държавата освен като регулатор, гарантиращ законното протичане на икономическите процеси. Работата на държавата не е да ги превъзпитава, а дори да ги стимулира, но неминуемо да взема своя дял и да го преразпределя социално справедливо. Та, както виждаме, социалната политика си е точно държавна работа. Държавата не произвежда, тя ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯ. Тя взима от успешните и помага на неуспешните. Много хора смятат това за несправедливо и осъзнават правотата му едва към 70-годишна възраст. Тогава разбират, че когато се катериш по гърбовете на другите към върха на успеха, отнасяй се добре с тях, защото ще срещнеш пак тях по неминуемия обратен път надолу, когато му дойде времето. Тогава разбират и защо в Книгата пише, че последните ще бъдат първи, а първите - последни, и че има време за събиране на камъните и време за разхвърляне на камъните.
CV
Завършва медицина през 1979 г. и започва като ординатор в Психиатричния диспансер в Плевен
През 1982 г. става асистент в Катедрата по психиатрия във ВМИ - София
През 2006 г. защитава докторска дисертация, а от 2007 г. е професор
Специализирала е във Великобритания, Гърция, Ирландия
Има над 200 научни публикации
Член на лигата “Лекарите, на които българите вярват”
