След началото на войната в Украйна между 100 000 и един милион души са напуснали Русия. Далеч не всички са избрали традиционни за емиграция страни. Как живеят и приети ли са добре? "Дойче Веле" събра някои техни истории
Ереван, Белград, Берлин и много други градове от началото на войната в Украйна се превърнаха в центрове на руската емиграция. Но някои от руснаците, напуснали родината си в последните 2,5 години, са се насочили към страни, в които рускоговорящите хора не са много. Кои са тези не най-типични места за емиграция
С три деца в Руанда
Наталия живее с мъжа си и трите си деца в столицата на Руанда Кигали вече повече от година. Съпругът ѝ, който е геофизик, редовно посещавал страната по работа от 2015 година насам, разказва Наталия пред ДВ. „Отдавна планирахме да поживеем зад граница. Събитията от 2022-ра година ни подтикнаха да го направим – решихме да реализираме мечтата си." Точно в този момент предложили на съпруга ѝ работа по дългосрочен проект в Руанда и семейството решило да се премести именно там. Адаптацията не била трудна, тъй като няколко години по-рано семейството вече било живяло там три месеца.
Наталия споделя, че отношението към руснаците в Кигали е добро – както и към всички други европейци. Когато пристигнала там за първи път през 2019 година, много от местните хора питали какво е Русия, но сега вече знаели за нея повече.
„Планираме да останем тук дотогава, докато тече проектът на мъжа ми. Ще му мислим, когато приключи", казва Наталия в отговор на въпроса какви са плановете на семейството за бъдещето. Тя посочва, че Руанда ѝ харесва, макар като майка да се безпокои от нивото на образованието в местните училища.
Обучение по хотелиерство в Малайзия
Иван е студент от Русия, заминал за столицата на Малайзия – Куала Лумпур – през август 2023 година. „Попаднах тук, понеже се записах да следвам хотелиерство", казва той пред ДВ. По неговите думи – искал да набере опит в Азия, а конкретната държава избрал по два критерия: качеството на образованието и възможността в нея да се живее комфортно и без да се знае местният език.
„Тук има много малко руснаци, но местните хора се отнасят към мен достатъчно добре. Често се оказвам първият руснак, когото виждат на живо. Но като цяло тяхното отношение към мен е добро", разказва Иван.
Въпреки това той не планира да остане в Малайзия след края на обучението си. Основната причина за това е тежкият климат. „Тук е много горещо и няма сезони, средната температура е 30 градуса, независимо дали става дума за януари или за началото на юли." Иван предвижда след края на обучението си да се премести в Южна Америка.
ЮАР и възможностите за развитие
Константин живее в ЮАР вече почти три години. Пристигнал е за първи път там като турист преди седем години и веднага разбрал, че пак ще се върне. „Оттогава насам съм идвал от Русия за по 3-4 месеца през зимата, докато в един момент спрях да осъзнавам ясно къде е домът ми и къде съм турист", обяснява Константин. На него междувременно му се е родила и дъщеря в ЮАР.
Сега Константин води блог за Кейптаун, предназначен за рускоговорящата общност в страната. „Колкото повече рускоговорящи хора идват тук, толкова повече възможности за печалба има", споделя той пред ДВ. Основните ангажименти на Константин са в туристическата сфера, но освен това той помага и с оформянето на документите на мигрантите и на туристите.
„Местните хора се отнасят прекрасно с рускоговорящите – не виждат проблем с това, тъй като огромни потоци от мигранти няма и цените на жилищата не се променят." Според Константин, в момента рускоезичната общност в Кейптаун наброява около 3000 души, но идват все повече руснаци, които искат да започнат там бизнес. „Планирам да свържа бъдещето си с ЮАР, защото искам колкото може повече хора да научат за това място", казва Константин.
Панама – новата родина на Анастасия
Анастасия заминала със съпруга и децата си в Панама преди повече от две години по работа, разказва тя пред ДВ. „Тук намерих призванието си – започнах да помагам при ражданията." Младата жена споделя, че в страната често пристигат жени да родят там, тъй като това дава възможност на детето да получи паспорт. „Аз превеждам от английски и испански и помагам на жените", обяснява Анастасия.
По нейните думи, рускоезичните хора в Панама не са повече от 2000 души, а местните хора са изключително добронамерени и искрени. „Панамците вероятно са най-добрите хора, които съм срещала в живота си – искрени и истински. Но те въобще не знаят какво се случва сега в света и не се интересуват от новините."
„В Панама ни харесва. Тук живеем много добре и засега искаме да останем тук", посочва пред ДВ Анастасия.
