
С Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, разговаря Лиляна Филипова:
- Г-н Младенов, как ще овладеете растящата безработица?
- Ще преразгледаме програмите и мерките за заетост, ще се опитаме да използваме по-пълноценно средствата от оперативната програма за човешките ресурси. До 2013 г. трябва да сме усвоили 1,2 млрд. евро, а досега сме получили само 31 млн. лв., което е капка в морето. Ще отворим три нови схеми - за обучение и допълнително стимулиране на безработните, за хора в предпенсионна възраст и за квалификация на работещи. Единият ми заместник ще се занимава само с европейските пари.
- Коя е причината за забавянето?
- Не мога да разбера още. Правим анализ. Но ме учудва, че няма почти никаква разгласа на условията за кандидатстване. Ще наблегнем на популяризирането им в общините, в предприятията и в неправителствения сектор.
- Кои програми и мерки за заетост не дават ефект според вас?
- Обучението и квалификацията на безработните е един такъв пример. Хората, завършващи курсовете за безработни, в повечето случаи не успяват да се реализират.
Правителството ще възложи специален анализ на Икономическия и социален съвет за резултата от сегашните мерки за заетост. Трябват ни смислени и работещи програми. Искам да видя къде изтичат парите и как можем да подобрим ефекта. Като кмет на Враца непрекъснато се срещах с хора, които се оплакваха от бюрото по труда.
- Планирате ли промени, свързани с работата на бюрата по труда?
- Ще има сериозни промени. Посредникът ще носи по-голяма отговорност и ще работи на по-високи обороти. Като поеме един безработен, той е длъжен да се грижи за него, докато бъде назначен.
Сега връзката между бизнеса и бюрата по труда е само формална. А в тази система работят над 2000 души.
След 10 август тръгвам из страната, за да се срещна с борсите, с областните инспекции по труда, с дирекциите по социално подпомагане, с кметовете, с работодателите и синдикатите по места. Ще преценя сам какво е истинското състояние.
- При 550 млн. лв. дефицит в държавното обществено осигуряване може ли да се говори изобщо за сваляне на осигуровките с още 5%?
- Това е един добър ход, но не съм сигурен, че при тази ситуация ще можем да си го позволим. Бизнесът също вече си дава сметка за това. Възможно е да действаме и на стъпки - първо да намалим осигуровките с 2%, после с 3.
- Кои от поисканите от бизнеса стимули за запазване на заетостта сте склонен да удовлетворите?
- Разумно е да се помисли за по-ниски вноски за фирмите, осигуряващи персонала си на пълна заплата.
Важно е да подкрепим приоритетно и експортно ориентираните предприятия, за да предотвратим съкращенията точно в тях. Разбира се, успоредно с бонусите ще засилим и контрола над работодателите. Пак започнаха да се появяват хора без договори.
- Смятате ли, че трябва да се увеличи вноската за безработица?
- Ще се прецени. Засега мога да кажа със сигурност, че дефицитът ще се покрие с пари от държавния бюджет, т.е. от данъците. Вярно е, че това изкривява осигурителния модел, но това са краткосрочни ходове заради кризата. След това всичко ще дойде на мястото си.
- Ще се вдигне ли минималният осигурителен праг на 400 лв.?
- Има логика в това. Действително не е редно нотариуси и адвокати да внасят за пенсия върху 260 лв., при положение че според разчетите минималната пенсия се осигурява от вноски върху 400.
- Можете ли да гарантирате, че няма да се стигне до сътресения в пенсионната система и че няма да тръгнем по стъпките на Латвия, която намали пенсиите?
- Сътресения няма да има, нито ще се орязват пенсии. Има достатъчно механизми в държавния бюджет за компенсиране на очертаващия се дефицит. Както каза премиерът, предишното правителство вдигна пенсиите, нашето ще ги плаща. Сътресения няма да има, но ще има редукция на несвойствените дейности в държавата, за да се увеличат приходите. До 15 август ще дадем разчетите си в Министерството на финансите.
- Възможно ли е да се отложи предвиденото в осигурителния кодекс падане на тавана за новите пенсии от 1 януари 2010 г.? Ще се откажете ли от обещаното увеличение на вдовишките добавки?
- Рано е за конкретен отговор. В пенсионната сфера няма място за решения на парче. След като огледаме нещата отвсякъде, ще се види има ли нужда от по-дисциплиниращи мерки и от корекция на закона.
- Може ли да се очаква ревизия наизбора на шефа на НОИ?
- Това ще бъде обсъдено от синдикати и работодатели. Ще потърсим и становището на ключовите фигури в НОИ. Правителството не може да го уволни, но може да се инициира смяната му чрез депутати в парламента. Мисли се в тази посока. НОИ е изключително важна институция и далеч не е без значение дали ще я ръководи човек, който е вътре в нещата, или няма нищо общо с тях.
- Ще има ли съкращения в социалната сфера?
- Може да се наложи. В Агенцията по социално подпомагане и в Агенцията по заетостта има възможност за преструктуриране. В Главната инспекция по труда - не. Там има дори недостиг. В самото министерство също има дублиране на функции. Над 350 човека работят тук.
- Ще проверявате ли фирмите, които взеха държавна помощ, прехвърляйки работници на 1/2 ден?
- Ще ги проверяваме, разбира се. Всеки, който взема държавни пари, подлежи на контрол. Ще преценим има ли нужда от още средства в тази посока. На първия етап не бяха много желаещите да се възползват.
- Ще стане ли минималната работна заплата 60% от средната?
- Крайно време е минималната заплата да бъде обвързана с обективен измерител, а да не е политическо решение. Такова е и посланието на ЕК. Дебатите по темата предстоят.
- Ще разпрострете ли колективните трудови договори върху браншовете?
- В състояние на тежка икономическа криза трябва да се наблегне върху колективното трудово договаряне на ниво предприятие. Проблемите навсякъде сега са специфични и решението трябва е индивидуално. Когато икономиката върви добре, логиката е да се разпростират договореностите между синдикати и работодатели върху цели браншове и отрасли. Това е преграда срещу нелоялната конкуренция и сивата икономика.
- Подкрепяте ли идеята социалните помощи вече да се дават само на грамотни?
- Категорично. Абсурд е да допускаме в държавата да има над 500 хил. души, които не могат да четат и пишат и са тотално неадекватни на трудовия пазар. Не може да им даваме помощи просто ей така, без каквато и да е перспектива. Така захранваме и престъпността.
- Предвиждате ли по-специален подход към връщащите се емигранти? Само от Испания за месец се прибраха над 2000 души.
- Засега не. Все пак част от тях се прибират само временно. За останалите, които са квалифицирани и с европейски трудови навици, няма да е проблем да си намерят добра работа въпреки затрудненията. Няма нужда да толерираме емигрантите. Добре е обаче те да се регистрират в бюрата по труда, за да имаме представа за точния им брой и за подготовката им.
- Защо обръщате такова внимание на социалния диалог?
- Защото в условия на задълбочаваща се икономическа криза това е много важно. Колективното трудово договаряне трябва да се стимулира. Не случайно още на първото заседание на правителството определихме квотата на държавата в Националния тристранен съвет - вицепремиерът Симеон Дянков и аз.
Синдикатите също се връщат след 9 месеца бойкот. Целта ми е социалният диалог да започне от първия ден на управлението ни и да завърши в последния, а не като всички правителства досега да започваме с добър диалог и да завършваме без такъв.