Когато родителите не контролират, но и когато са прекалено контролиращи, децата са без емоционална регулация, каза още най-следваният психолог в "ТикТок" в България
- Видяхме страшни кадри от клипове как млади момчета вилнеят из столичен мол. Във фейсбук пък потребители сигнализираха, че групи момчета да тероризират клиенти в мола, е почти ежедневие. Как си обяснявате това поведение сред подрастващите - от желание за самодоказване, от скука или...?
- Това поведение може да бъде обяснено като резултат от комплексно взаимодействие на психологически, социални и семейни фактори. Юношеството е критичен период за развитието на личността, белязан от два основни въпроса: “Кой съм аз?” и “Какво е моето място в света?”. В търсене на отговори младите хора често експериментират с различни поведения, за да се утвърдят в социалните групи, към които искат да принадлежат. Признанието от връстниците и усещането за принадлежност са от съществено значение. При липса на здравословни модели на поведение някои избират крайни прояви, като агресия, за да привлекат внимание или да утвърдят себеусещането си.
Тези прояви често са свързани с търсенето на вълнение и висок емоционален интензитет, характерни за юношеската възраст. Прекомерното свободно време, съчетано с липсата на конструктивни занимания, може да подтикне младите хора да търсят начини за справяне със скуката чрез рисковани или деструктивни дейности. Това често се наблюдава при групови прояви на агресия, където динамиката на груповото поведение насърчава отклонения от социалните норми.
Една от основните причини за подобно поведение е липсата на емоционална регулация. Много подрастващи не са развили уменията за управление на гнева, фрустрацията и стреса, което ги прави по-склонни към импулсивни и разрушителни действия. Тази емоционална незрялост често е резултат от недостатъчно структурирана семейна среда. Когато родителите не съумеят да осигурят стабилни модели на авторитет и подкрепа, младите хора са по-склонни да интерпретират предоставената им свобода като липса на граници. Това усилва усещането за безнаказаност.
От друга страна, прекомерният родителски контрол, при който децата не получават възможност да поемат отговорности, може също да доведе до противоположни прояви – агресия, използвана като компенсаторен механизъм за липсата на чувство за независимост. Това напрежение често намира израз в поведението на младежите в обществени пространства.
- Според вас откъде всъщност произлиза това обществено неуважение, граничещо с цинизъм - недостатъчно родителско внимание и контрол, пасивност на институциите или пък от социалните мрежи?
- Обществената търпимост към подобно поведение в комбинация с това, което изброихте. Забележете, че агресивните прояви, които коментираме, не се случват на тъмни места, където рядко минават хора, а на осветени, оживени и ключови места в столицата. Един от важните психологически механизми, които често действат в тези ситуации, е феноменът на груповата безотговорност (или ефектът на свидетеля). Колкото повече хора стават свидетели на дадена несправедливост или агресивна проява, толкова по-малка е вероятността някой от тях да се намеси. Причината за това е разсейването на отговорността – всеки разчита, че друг ще предприеме действие.
Когато наблюдателите на агресия отместват поглед или решават да останат пасивни, агресорите интерпретират тази липса на реакция като мълчаливо одобрение или поне като отсъствие на санкции. Това не само засилва тяхното усещане за безнаказаност, но и ги мотивира да повторят или ескалират поведението си. Чувството на контрол и доминация, което получават, става част от самоукрепващ се цикъл, при който те продължават да тестват границите на социалната допустимост.
Обществото, чрез своята търпимост и липса на активна реакция, неволно подсилва този модел на поведение. Това подчертава значимостта на адекватните реакции както от страна на институциите, така и на отделните свидетели. Те трябва да демонстрират, че подобни прояви няма да бъдат толерирани. Освен това е важна целенасочената работа върху емоционалното и социалното възпитание на младите хора.
- Когато авторитетите се компрометират, на тяхно място идват примерите за подражание. За вас казват, че сте най-известният психолог в “ТикТок” у нас - тоест усещате “пулса” на младите. Кои са моделите на подражание, които подрастващите копират почти безкритично?
- Важно е да подчертаем, че младите хора не се влияят само от външни примери на поведение, но и от желанието да изградят определен имидж за себе си в интернет пространството. В социалните мрежи, където културата на самовъзхваляването е широко разпространена, подрастващите често се стремят да създадат „перфектен“ образ чрез селфита и видеа, споделяне на лични моменти и подчертаване на техните постижения. Този стремеж за идеализиран външен вид, успешност и признание води до фокус върху външните показатели – социалния статус и популярността – които лесно могат да бъдат манипулирани, за разлика от дълбочината на социалните и емоционалните умения, които съществуват в реалния живот.
Социалните мрежи предоставят платформи, където младежите могат да бъдат свидетели на поведението на свои връстници, които вече са постигнали успех в интернет пространството, привлекли са повече последователи и създават нови трендове. Тези инфлуенсъри и успешни личности във виртуалното пространство стават модели за подражание, а техните провокации и сензационни действия, които понякога граничат с агресивно или безотговорно поведение, често биват копирани. За тях тези поведения изглеждат като път към популярност и признание в същия виртуален свят, в който те се стремят да се издигнат.
Подрастващите, които все още не са развили напълно критичното си мислене, се оказват уязвими към манипулация, особено когато техните традиционни авторитети – родители, учители или обществени фигури – изглеждат далечни, компрометирани или неадаптирани към реалността и нуждите на младото поколение. В този контекст виртуалните модели за поведение, които се налагат чрез социалните мрежи, бързо заемат мястото на традиционните авторитети и създават нови, често опасни стандарти за подражание.
- Винаги след такива ситуации всички говорят за санкциите, сякаш проблемът приключва с тях. Как обаче такова поведение може да се преобърне още в зародиш - какви конкретни мерки трябва да се вземат както от родители, така и от институции, а и от самото общество?
- Санкциите като основен метод за контрол обикновено водят само до адаптиране на поведението в нови форми, които могат да канализират негативната енергия и да подсилват неадаптивни модели на поведение. Както многократно подчертахме, истинската работа започва още в дома и в социалната среда, които формират основите на личността на младежите.
Родителите трябва да се осмеляват да потърсят помощ от специалисти, които да им помогнат да разбират по-добре нуждите и развитието на техните деца, особено през толкова ключовия период на пубертета. Въпреки че родителството не е лесна задача, особено в съвременното общество. Често родителите се чувстват изолирани и без достатъчно подкрепа, докато същевременно са подложени на високите изисквания на работата и ежедневието. Това води до ситуация, в която децата започват да се отглеждат пред телевизора или в социалните мрежи, като стават все по-възприемчиви към чужди идеи и морални ценности. Тази откъснатост от дома и липсата на ясно дефинирани ценности в семейството често водят до нарастваща податливост към външни влияния.
Така поддръжката и напътствията от страна на родителите, съвместно с професионално съдействие, могат да играят решаваща роля в насочването на подрастващите към по-здравословни и социално отговорни модели на поведение.
CV
Ина Иванова е магистър по трудова и организационна психология в СУ "Св. Климент Охридски"
Магистрант по клинична психология пак там.
Магистрант по психология на развитието (детско-юношеска психология) в Нов български университет
Преминала е обучение при знаменития психоаналитик и професор по психиатрия Ото Кернберг за работа с личностни разстройства
Член на Европейската асоциация за трудова и организационна психология
Член на Българското дружество на психолозите
Най-следваният психолог в "ТикТок" за България с над 110 хил. последователи
Съосновател на "Наука за хората" - компания, която предоставя обучение и консултантски услуги в сферата на ефективното общуване, невербалната комуникация и изграждането на имидж
