Военната болница влиза амбициозно в роботизираната хирургия, апаратурата ще е с "удължено" работно време. С 50 топимена в "Лекарите, на които вярваме" сме първи по брой специалисти, доказва го и увеличаването на пациентите ни. Като мениджър за мен е важно да виждам хоризонт, да мога да правя далечните си планове. Мислене ден за ден не ми е интересно - скопява амбициите, казва в интервю за "24 часа" началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS, в навечерието на празника на Военномедицинска академия - 1 декември.
- Генерал Мутафчийски, как може да бъде описана най-кратко изминалата 133-а година в летописа на ВМА?
- Успешна година. Постигнахме повече от целите, които си бяхме поставили. Това, разбира се, не е плод на индивидуални усилия или воля, а става благодарение на сериозен екип, който работи за каузата. Когато се каже ВМА, хората си представят централната болница в София, която е мерило за най-високия връх във военната медицина. Всъщност ВМА е конгломерат от 7 болници. Мениджърският екип има амбицията всички те да се развиват така, че военнослужещите и цивилните служители в Българската армия да получават еднаква по качество здравна услуга, независимо къде се намират.
- Определяте годината като успешна поради изпълнени цели, какви бяха те?
- Ако започнем от обновяването на материално-техническата база, несъмнено най-голямата придобивка е, че получихме хирургическия робот. Достъп до него ще имат всички хирургични клиники. Наблюдавайки опита, който хирурзите от други болници съобщават на научни прояви, ми се струва скромно използването на роботизираните системи. Ние сме си поставили много по-амбициозната задача да използваме апаратурата за най-трудната и най-високотехнологичната хирургия. Закупили сме две конзоли (станции за управление). Операционната зала ще работи по график с удължено работно време за всички медицински специалности, по които се обучават за роботизирана хирургия. Това ще изисква прецизиране на работното време, защото нашите специалисти не си ценят усилията и ако дойдете привечер, ще видите, че операционните още работят, въпреки че екипите нямат ангажимент да остават след 14 часа.
Реновирахме и няколко клиники. Ръководството на болницата изповядва убеждението, че колегите и пациентите ни заслужават най-добрите условия за работа и за лечение.
- Кои са решаващите условия за успеха?
- За да постига една болница целите си, трябва да разполага с необходимите подготвени екипи и сертифицирани специалисти, а ние ги имаме. Една от оценките, че имаме подготвени хора за всички медицински направления, е в лигата "Лекарите, на които вярваме" на "24 часа". Отличени тази година са 50 лекари и това е най-големият брой от едно лечебно заведение.
Горди сме с лекари, които отдавна надхвърлят националното ниво и са разпознаваеми на терена на световната медицина. Последният пример - топхирурзите проф. Никола Владов, проф. Ивелин Такоров и доц. Васил Михайлов бяха поканени да четат лекции по чернодробна и панкреатична хирургия в Словения. След това проф. Владов бе поканен като лектор в Хамбург.
Във ВМА организираме и международни училища. През тази година бяха 3 – по урология с демонстрации на операции пред участници от над 20 страни; за високоспециализирани ендоскопски техники в гастроентерологията, което също беше на върхово ниво, и форумът на проф. Владов за чернодробния карцином, който събра светилата в тази област. Огромен интерес предизвикаха и Софийските херниални дни.
ВМА не е само лечебно заведение, тя е и център на хора, отдадени на науката и развитието на професията. Те чертаят тенденциите в отделните специалности в България. И за да се случва това, полагаме грижа екипите да не се ограничават в злободневни теми като "липсва това, няма онова" - трябва да имат свобода на ума да се съсредоточат в лечението на пациентите, да следят новостите в медицината и да се развиват. За да могат да създават школи в своите специалности. И те го правят. Не е случайно отличаването на тези 50 лекари в лигата на доверието – те, освен че са големи специалисти, създават школи. Увличат и учат по-младите, които да станат следващите добри лекари. Ако будители звучи високопарно, то спокойно можем да ги наречем вдъхновители. Техният професионализъм и отдаденост са едно от нещата, които ми дават увереност, че ще успее и нашата програма за военни лекари. Голяма е отговорността ни към тези млади хора, на които при всеки повод казвам, че са различни, защото във време на девалвация на всякакви ценности са се заклели пред знамето на родината да ѝ служат и да упражняват най-хуманната професия. Стажовете при топлекарите във ВМА дават на курсантите възможност да намерят сред едни от най-търсените лекари своите кумири, чийто пример да следват.
За по-широк достъп до профилактика клиниките ни организират и безплатни прегледи по почти всички специалности. С широката си клинична и научна дейност ВМА е изключително надеждно лечебно заведение с реални претенции за лидер в здравеопазването.
- Статистика доказва ли такава оценка и от страна на пациентите?
- Над 55 хиляди души са преминали през стационарите за първите 11 месеца на годината. Това е с 8-9% повече от миналата година въпреки увеличаващия се и без това голям брой болници. Отделно прегледите в кабинетите на ДКЦ и спешните звена са над 220 хиляди. При това около 33% от приетите в болницата са през спешното отделение, което означава, че ВМА е предпочитана и от хората в критично състояние.
- Увеличаващата се работа как се отразява на възнагражденията на хората, които привличат с моженето си пациенти във ВМА?
- Постъпленията от здравната каса са се увеличили с около 17% на годишна база. Разбира се, нараства и допълнителното материално стимулиране – с 8-9 на сто, защото то е свързано с извършената работа. И така е справедливо.
- За празника ще поощрите ли най-заслужилите?
- Разбира се. И не само показалите успехи в професията, а и отлично представили се в следването и извънкласната работа и спорта курсанти. Ще отличим 46-има лекари, сестри, санитари и 16 курсанти.
- Като болница с какво се различава от останалите ВМА?
- Ние не сме обикновена болница. ВМА е вид въоръжена сила, военномедицинското осигуряване на въоръжените сили. Освен 7-те болници ВМА има над 120 медицински пункта във военните части, предоставяме медицинското осигуряване при учения в страната и в мисии в чужбина, наш офицер е и на военния научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Поддържаме и различни съоръжения и групи за бързо реагиране, за каквито други болници нямат отговорност. В светлината на напрежението от войните около нас става все по-осъзната ролята на военномедицинската служба. Във войната в Украйна отново се доказа, че най-демотивиращо за войниците е неадекватното медицинско обслужване.
Ще цитирам по памет Омировата "Илиада", че "един лекар е по-ценен от дузина мъже, защото само той може да вади стрели и да налага лечебни треви". Военните лекари са подготвени как се работи под обстрел и се лекуват специфични травми, с които цивилните лекари в много малка степен са запознати.
Всички отговорности на ВМА и самата ѝ роля на въоръжена сила предопределят фундаменталната разлика с която и да е друга болница.
- Законите на йерархията правят ли по-лесно менажирането на ВМА, генерале?
- Аз съм генерал с армия. Ще го обясня с пример отпреди време. Обажда се един от предишните здравни министри с молба за помощ във възникнала необичайна ситуация. Казах му, че веднага ще направим каквото трябва. Проведох няколко телефонни разговора, издадох съответните заповеди. След половин час министърът се обажда: "Как го постигна?!". Подтекстът е, че неговите хора не са успели. Казах му: "Господин министър, аз съм генерал с армия, а вие сте генерал без армия. Това е разликата. Аз издавам заповеди и те се изпълняват. И се изпълняват от хора, подготвени да направят необходимото в екстремна ситуация".
- Издаването на заповеди особено в екстремни ситуации означава поемане на лична отговорност за резултата, а може би и за живота на хора от “армията”, това ли е най-трудното в работата на командира?
- Командирът не е началник, не е шеф, не е директор. Командирът е овластен да разполага и с живота на своите подчинени. Това е смазваща отговорност. И когато човек е на тази позиция, трябва да го осъзнава. Аз имам осъзнат дълг на командир.
- Поради уникалната си функция Военна болница е без конкуренция, с кого се сравнявате?
- Нашето мерило са най-добрите военни болници в света, но понеже обслужваме и много граждани, се мерим и с най-добрите европейски и световни тенденции в лечението. Във военно време ролята ни е абсолютно незаменима. В мирни дни трябва да отговорим на изискванията за модерно лечение - затова развиваме и направления, които на пръв поглед нямат нищо общо с военната медицина. Например трансплантацията на черен дроб, а ще стартираме скоро и бъбречни трансплантации. Пример са и кохлеарните имплантации при деца без слух.
В една от първите публикации за военната медицина от 1893 г. майор Игнат Барбар препоръчва столичната армейска болница “да е образец във всяко отношение”. Това е водило всеки от досегашните 36-има началници на ВМА. Във Военна болница са поставени основите на цели направления в новата медицинска история на България. За лекарите, които цял живот са във ВМА, тя не е работа, а каузата на живота.
- Вие също нямате история извън ВМА, какво смятате за най-важно във военномедицинската си кариера?
- Най-важното е, че имах щастието да се срещна със стойностни хирурзи и колкото и нескромно да звучи - да стана добър хирург и да помогна на хиляди пациенти.
Няма с какво да се сравни чувството, когато абсолютно непознати хора на улицата ме спрат с думите “Ваш пациент съм!”. Гледам – човекът си е здрав, прав, добре е, какъв пациент да ми е? “Оперирахте ме преди много години от еди-какво си, благодаря ви!”. Това, да видиш, че пациентите ти отпреди много години са добре, носи голямо удовлетворение и те мотивира да предадеш опит на по-младите. Сега, когато имам по-малко възможност да оперирам, посочвам на мои близки и на пациенти да отидат спокойно при мои ученици да ги оперират.
Важно е, като се обърнеш назад, да видиш, че си оставил нещо, че си увлякъл хора в това, което смяташ за най-важно и правиш най-успешно. Всъщност човек с каквото и да се занимава, трябва да се стреми да е най-добрият, иначе въобще да не се захваща. На това искам да науча и нашите курсанти.
- Какво постижение на съвременната медицина смятате за най-забележително?
- Във военната медицина сме свидетели на смяната на философията, която не съм вярвал, че е възможна. В общата медицина преди се смяташе, че за 7 г. технологиите остаряват. Сега не знам дали границата не е тръгнала да пада и под 3 г. Гигантски крачки се правят с навлизането на изкуствения интелект, с високотехнологичните оперативни системи, с развитието на противотуморните терапии за лечение на злокачествени заболявания. Стремим се да вървим със същото темпо във ВМА.
- Демоде ли е в съвременната военномедицинска концепция Платоновата максима “Ако искаш мир, готви се за война”?
- Не е остаряла. Дори е още по-актуална. Не е далече назад времето, в което се смяташе, че с влизането в НАТО всички проблеми са решени. Едва ли не можем да закрием армията, а медицинската служба – съвсем. Благодарение на такива прозорливи хора като бившия началник на ВМА ген. Стоян Тонев бяха запазени 7-те военни болници, с които можем да посрещнем потенциални предизвикателства. Трябва да се готвим и се готвим за всякакви ситуации. Неслучайно създадохме трейнинг симулационен център, който функционира вече 3 г. и подготвя по 200-250 лекари, бойни санитари, парамедици за поддържане на живота в екстремни условия и работа под обстрел в реално симулирана обстановка. Това е плод на осъзнаването, че може да лекуваме качествено и да правим много добри операции, но за да се стигне до това, първо трябва да докараме пациентите живи до болницата. Усилията са насочени към платинените 10 минути за реакция, към златния час за започване на лечение, времето да бъде използвано по най-добрия начин за пациента.
- Дано не се случва тези умения да се проверяват в живота...
- Всъщност ние сме ги проверявали точно в реални условия. ВМА участва активно във всички задгранични мисии, включително в горещи точки, каквито бяха Афганистан, Ирак, Мали. Наши лекари бяха ментори на афгански лекари в местна болница в Кандахар, което е безспорно признание за професионализма им.
- На 1 декември, когато ВМА чества рождената си дата, французите и британците се срещат под Ламанша при прокопаването на тунела под протока и денят се чества като празник, символизиращ силата на сътрудничеството – вие кого бихте искали да срещнете по средата на пътя в усилията за по-добра медицина?
- ВМА винаги е изповядвала философията, че трябва да бъде отворена към съседите и съюзниците, да е пълноправен член и като се каже българи, да няма съмнение, че сме на ниво и че на нас може да се разчита. Искаме да се срещаме с нашите партньори равнопоставени като ниво на подготовка и професионализъм. Искаме да се срещнем и се срещаме в “тунела” с нашите съюзници в района, включително и с тези, които не членуват в съюзите, в които сме ние. Тези усилия са още от 1995 г., когато по инициатива на България и Турция се основава Балканският военномедицински комитет. В него членуват и Гърция, Сърбия, Румъния, Албания. Представителите на медицинските служби се срещаме ежегодно за научни сесии в областта на военната медицина. Това е много полезно не само за нашата професия, но и за региона. Миналата година бяхме домакини в Албена на 25-ата среща. Непосредствено преди празника на ВМА ще се състои поредният форум на комитета, този път в Солун.
Организираме и срещи на курсантите като основи на сътрудничество в региона в сложното време, в което живеем.
- В контекста на сложното време - как се отразява общественият климат у нас на работата ви?
- Ние сме лишени от правото да правим политически оценки или да участваме в политика, така че коментар не мога да направя. Но във всички сфери на обществения живот стабилността и предвидимостта оказват влияние в зависимост от това дали ги има, или не. Като мениджър за мен е важно да виждам хоризонт, за да мога да правя далечните си планове. В нестабилна ситуация човек започва да разсъждава краткосрочно. Мислене ден за ден ми е тясно, първо, не ми е интересно, второ, не е удовлетворяващо и трето – много скопяващо е за амбициите. Бих искал да виждам далечен хоризонт.
- Промените в каквото и да било са резултат от изправяне срещу статуквото, коя инерция в медицината не приемате?
- Догматизмът в медицината е изключително вреден. Съвременната наука има ясната концепция, че медицината трябва да е основана на доказателства. Срещал съм се нерядко с обяснението “Правя го еди-как си, защото така правеше моят учител, а той го е научил от своя”. Това е псевдошкола, практики, преповтаряни от 50-60 г. и напълно неадекватни към последните ръководства. Медицината тича напред и ние трябва да тичаме още по-бързо, за да не изоставаме. Затова не признавам инерцията и догмите.
- В човешките отношения на какво казвате “не”?
- Когато встъпваха в длъжност, предупредих моите заместници, че трябва да се научат да отказват. Обосновано, разбира се. Когато има общата картина на ситуацията, ръководителят трябва да знае кои са приоритетите за цялата система и тогава да казва кое да и кое не. Като пример разказвам един полуанекдот за руски маршал, който, като бил командващ на някакъв окръг, написал докладна за настояванията си до по-големия началник. Но докато още не е получил отговор на писмото си, го назначават на висшестоящата позиция. Така трябвало да вземе решение за собствените си искания. И вече разсъждавайки от позиция на общите приоритети за системата, пише “Не!”. Това е да си началник.
- В двора на болницата се строи храм, в какви отношения са медицината и религията?
- Допълват се, когато намериш баланса. Храма градим изцяло с щедростта на дарители. Напредваме, ще успеем да го открием догодина, защото имаме амбициозната задача да бъде оригинално изографисан, а не облепен с тапети.
Всеки има нужда от духовна опора. Ние сме православни християни и моята опора е православната църква.
- Суеверията могат ли да заместят вярата - “Ще ми върви с късметлийската дреха” - и си по-уверен, даваш най-доброто и в крайна сметка си по-успешен?
- Това показва несигурността на човека. Криворазбрана опора е, не си намерил все още себе си, за да знаеш в какво да повярваш освен в собствените си сили. Ръката на хирурга трябва да бъде опитна, Господ ще му помогне в даден момент, но ръката трябва много да е тренирала.
