
Проф. Григор Горчев е ректор на Медицинския университет - Плевен, и председател на Съвета на ректорите на медицинските вузове. Съветник на президента по здравната политика. Създател на най-модерния ендоскопски център на Балканите в университетската болница в Плевен. Там работи и единственият в Източна Европа хирургичен робот „Да Винчи", с който за година са направени около 100 безкръвни операции в гинекологията. Професорът е сред водещите специалисти по онкогинекология у нас.
- Проф. Горчев, кои са най-големите слабости в здравната система?
- Държавата е голям длъжник на гражданите - досега няма здравна реформа. Тя започна само в доболничната помощ преди 10 години, а при болниците само се запазва статуквото. Причините са много и част от тях отвеждат към бизнеса в медицината, който не е спирал да защитава лични и корпоративни интереси до момента. Дано сега да спре, защото преструктурирането на системата вече е крайно наложително. Ако сега не се направи, след години ни чака катастрофа както в здравеопазването, така и в медицинското образование.
- Ако решавахте вие, в какви срокове бихте преструктурирали болниците?
- Това зависи от правителството. Нещата са много сериозни и говоря не за пари, а за качеството на лечението. Вече има частни болници, които не работят със здравната каса, но пациентите отиват и си плащат, въпреки че са осигурени, само и само да получат качествена услуга. Ако имаме стабилна държава, която застава зад гражданите си, това не може да се случи. Преструктурирането трябва да се направи на няколко етапа.
Първо, колкото и да е непопулярно, трябва да се намали броят на болниците. Университетските болници категорично са много. Не е нормално София да има 20 университетски болници! В Токио има само 3. Университетската болница е тази, която обучава студенти и има преподаватели.
Болница “Лозенец” например стана университетска, но какво обучение на студенти е започнало там? Транспортна и МВР болница също имат такъв статут - защо? В действителност няма критерии коя болница може да бъде такава.
Статутът се гласува от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Преди време имаше работна група към Съвета на ректорите с участието на министерството на образованието и написахме критерии, определение, но те не стигнаха доникъде.
В момента никой не може да обясни какво е университетска болница. Защо Правителствена болница не стане национална например? По света няма такова чудо правителствена болница.
- Френският президент Саркози бе изписан от такава наскоро.
- Не, той бе приет във военна болница. Правителствена има в България, в Северна Корея и в Куба вероятно. Министри и депутати трябва да се лекуват във Военна болница. Това са елитарните лечебници по света. А в София трябва да останат 3 университетски болници. Тези, които се дублират като структури, трябва да се редуцират, като се избере по-добрата.
- Има ли условия за такива промени в момента?
- Това е въпрос на политическо решение. Според мен има. Става дума за концентрация, съсредоточаване на медицинското обучение, което в момента е много разпръснато.
Освен това няма проблем даденият медицински университет да има договор с определена клиника от болницата, защото тя е добра, но не и с цялата болница. Може да има отделни университетски структури. Не може в София да има 5 кардиохирургии или 3 клиники за чернодробна трансплантация, това е стихийността на нереформираната система. Държавата трябва да бъде регулатор. Трябва да се мисли перспективно.
- Качеството в медицинската дейност и контролът са най-големите дефицити на здравеопазването у нас. Какво е решението?
- Първо, нямаме качество на медицинското образование, казвам го като ректор. Основната работа на асистентите е клиничната, подчиняват се на шефа на болницата и предпочитат да работят сами в операционната, вместо да се занимават със студентите. Дефицитът на кадри вече се усеща - нямаме анестезиолози, патолози, психиатри.
Мнозина напускат страната. Държавата не си пази кадрите, те изтичат или в частни болници, или в чужбина. Опитните специалисти наближават пенсионна възраст, след тях не идват млади ученици.
Проблемът е голям, това е препъникамъкът. За всяка специалност има стандарти, където са определени много неща. Няма обаче обща стратегия, визия за развитието на системата. Оттам тръгва всичко. Всичко се прави на парче - тази година трябва да купим определени апарати, догодина нещо друго.
Харчат се пари и за излишни неща, получава се дублиране.
Програмата на ГЕРБ предлага много позитивни неща, които могат да се изпълнят. Аз съм безпартиен човек и винаги съм харесвалтова, което е реално и добро за реформата.
В Съвета на ректорите се борихме 3 години да спрем това безумие клиничният състав да се води на договори с болниците вместо с университетите и не успяхме. Не може един професор, доцент, главен асистент да бъде приравнен до един директор на болница, който е политическо лице! Досега шефовете на болници бяха политически лица, но дано не бъдат занапред. Те трябва да се избират от академичното ръководство.
- Не виждате ли противоречие: собственикът на болницата - здравното министерство, да не може да избере на кого да възложи да я управлява?
- Директорът не бива да бъде определян от министъра, а на него да му се предложи да назначи избрания от академичния съвет кандидат. Това са 30-ина души, които ръководят съответния университет. Решенията му се гласуват. Ето къде е контролът - директорът ще се отчита и пред университетската управа.
В момента шефовете на болниците неглижират академизма, държат се като феодали. Оттам страда обучението. И как няма да е така, след като на тях им изискват единствено финансови резултати.
Затова университетските болници трябва да имат коефициент, който да отразява тежката клинична и учебна дейност, която извършват.
Всичко това са сериозни проблеми, по които трябва да тръгнем отнякъде в решенията. И да участват всички страни в здравеопазването. Пари за системата има, но се пилеят.
- Кой е отговорен за спрялата реформа?
- Политиците, те вземат решенията. Все повече пациенти съдят здравното министерство, това не е нормално! Държавата трябва да защитава пациентите, не те сами.
Първо трябва да се осигурят пациентите с онкологични и сърдечносъдови заболявания, защото тези заболявания са водещи у нас. Всичко, от профилактиката до видовете терапии, трябва да бъде уредено как и от кои болници да се провежда.