С Томислав Дончев разговаря Кристина Кръстева.
- Г-н Дончев, как очаквате да спечелите изборите, при положение че някой ви спъва мотора? За ГЕРБ това е Цветанов, каза тези дни Борисов.
- За съжаление, у нас е нормално в предизборна обстановка да се упражнява целият спектър компромати. До края на кампанията вероятно ще бъдем свидетели на още сензации. Дали това ще се отрази на крайния резултат, трудно ми е да преценя. Не очаквам положително отражение върху резултата на ГЕРБ, както и не очаквам какъвто и да е особен ефект. Имайки възможност да се срещам с хиляди хора, съм категоричен, че това не е част от дневния им ред. В последните седмици само една дама от село Поповци ме попита за подслушването.
По стар балкански навик предизборната борба се приема в ракурса кой ще хвърли повече кал върху другия. От това губят и политиците, но големият губещ е обществото. Защото няма нормалната предизборна надпревара, при която избираш програма.
- Докато ви атакуват, реакцията на ГЕРБ е смирена, направо отсъства...
- Това поведение е правилното, по-европейското. Крайно време е да обърнем внимание не на силата на гласа и кой вика повече - особено на истеричните тонове, а на това какво се предлага. Кампанията в моя избирателен район е една от най-скромните - като разходи и форми на изява. Няма клипове, няма билбордове. За сметка на това се срещам с колкото е възможно повече хора. Колкото до това, че се опитваме да звучим разумно, сигурно това крие своите рискове. Защото в момента сме в кресчендото на надвикванията и в оргията на празните обещания. Аз имам теза, която абсолютно се е доказала през годините - губи този, който подценява интелигентността на избирателя. На площадите съм виждал хора с по-адекватни представи за икономиката и усет как работи стопанската система на държавата от някои икономисти, които дефилират по телевизиите.
- В скандала с подслушванията Борисов посочи като сценарист Станишев. Докато според Цветанов това са бившата ДС и организираната престъпност. Вашите подозрения?
- Аз нямам представа нито кой е сценаристът, нито кой е драматургът. Лично мен ме боли, че в XXI в. подобен сценарий може да се разиграе в държава, която е от 6 г. в ЕС. Което ми намирисва на най-мрачните години на комунизма. Ясно е само, че слушането се употребява за нечисти цели.
- Преподавали сте на гимназисти логика и етика. Ако днес се върнете в клас, какъв нов урок ще включите? Има ли логика и етика в българската политика?
- Логиката беше задължителна в гимназията. Очевидно е, че някои политици са изпускали тези уроци или не им е било преподавано добре. В част от предизборните програми виждаме драматични примери за алогизъм. Аз не се забавлявам, защото е тъжно, когато някой предлага хем да намали приходите в бюджета, хем да похарчи повече пари.
На политиците им куцат базисните познания по логика.
Колкото до етиката, и нравствените закони рядко се свързват с политиците. Не можеш да убеждаваш другите да преследват с теб дадена цел, ако ти самият не даваш пример, че спазваш правилата. Освен че уча учениците да мислят, сега бих бил по-подготвен в стремежа си да ги направя добри граждани. Вълнува мe доколко образованието подготвя учениците за живота.
Голяма част от проблемите биха се разрешили с въвеждането на дуалната система, каквато има в Германия. Тя предполага учениците в горния курс на средното професионално образование, освен да учат, и да работят и стажуват във фабрики. Тази подготовка ще им позволи да започнат веднага работа и ще гарантира максимална близост на образованието до нуждите на бизнеса. При всяка среща с предприемачи ги провокирам съгласни ли са да влязат в подобна система. Приятно съм изненадан от положителния им отговор.
- Останаха ли предприемачи в държавата? Бизнесът не е ли в реанимация?
- В последните 3-4 г., както всички икономики в Европа, и българският бизнес понесе тежък удар. Наред с това обаче той има изключително адекватна представа какво прави и от какво има нужда. Макар и ударен от кризата, е без трайни рискове за живота и здравето си. Бизнесът има нужда от две неща, които нашата програма ще му даде. Има потенциал за намаляването на броя на регулативните и лицензионните режими, но най-вече - за намаляване на сроковете, в които реагира администрацията. И режимите, и сроковете могат да бъдат редуцирани наполовина. Нещо повече - освен натиска от горе, който оказва политическото ръководство на институциите, трябва да има и натиск от долу - от бизнеса, от гражданите. Затова имам конкретно предложение, което ще дисциплинира допълнително администрациите. Когато дадена услуга, поискана от гражданин или от фирма, не бъде предоставена в изискуемия от закона срок,
администрацията да дължи обратно плащане.
Тоест да е длъжна да върне парите, ако услугата не е предоставена в срок. Върната такса означава нереализирани собствени приходи, а оттам - опасност за чиновника дори да не си вземе заплатата. Втората болка, която коментират масово предприемачите, и то не само в сферата на високотехнологичните производства, е квалификацията на работната сила. В много фирми има система за вътрешно обучение, през каквото минава почти всеки новопостъпил. Което е добре, но в същото време показва, че държавата през годините не е направила всичко необходимо, за да даде нужното на бизнеса.
- Значи това сте имали предвид под "интелигентен контрол" - връщането на таксите, ако администрацията не работи?
- Не само това. Случва се следното - в една фирма през седмицата минават 3-4 различни инстутиции да проверяват как тя съответства на едно или друго изискване. Дали пък не може 4-те институции да го направят не в различни дни, а например в понеделник от 9 до 10,30 ч, и с това да се приключи? За да бъде по-малък натискът, е нужно институциите не само да координират действията си, но аз бих стигнал и по-далече. Доста от тях може да се обединят, особено такива със сходни функции. В мандата ни имаше сериозни стъпки в тази посока, но може да се направят още.
- Дайте пример за такива, които могат да се обединят.
- Особено силен потенциал има в изнесените държавни служби по регионите. Където имаме много деривати на агенциите и структури на централната власт, потенциалът е да работят по-координирано като част от една институция. Да има едно звено, което да помага и контролира всички какво правят с европейски пари. А не всяка програма да си има, образно казано, собствено посолство. Това ще означава по-малко чиновници, а също по-лесен път за всички.
- Има ли опасност да се забави следващият програмен период, след като бюджетът бе отхвърлен от Европарламента?
- На европейско ниво забавяне има.
- Но ще има ли отражение върху нас?
- Доколкото все още няма приет бюджет, няма и приети регламенти. На българско ниво, поне допреди месец и половина, не можеше да се коментира каквото и да било забавяне. Бяхме в първата тройка държави, най-готови за следващия програмен период. Имахме амбициозен план плащанията от следващия програмен период да започнат още през 2014 г. Тази възможност далеч не е загубена. Много зависи от конфигурацията на управлението след изборите - дали ще има качествен екип, който знае какво прави. Изключително важно е плащанията да тръгнат максимално бързо. Плащанията по текущия програмен период могат да се обслужват до 2015 г. Сценарият, който разработвах доскоро, предполагаше именно през 2014-а - 2015-а европейските пари да се използват изключително интензивно. Тогава се застъпват два периода - стартират проектите от новия и се доизпълняват тези от стария. Това означава буквално двойно финансиране, а това е нещото, от което България се нуждае.
- Значи следващата година е ключова.
- Не следващата. Втората половина на тази. Договорът за партньорство трябва да е напълно подготвен, докрай преговорен с ЕК и представен в окончателен вид още през есента. Тогава всички оперативни програми трябва да са в зрял вид. Много се надявам едно от първите неща, с които ще се занимава новият парламент, да бъде Законът за управление на средствата от ЕС, който подготвихме през последната година с екипа ми. Той ще въведе т.нар. интегриран подход - възможност с един проект да кандидатстваш едновременно по няколко оперативни програми.
В момента системата е такава, че за тръбата под пътя отговаря един, за асфалта - друг, а за хората, които ходят по тротоара - трети. Законът ни ще даде пълна гаранция на бенефициентите, че правата им ще бъдат спазвани, включително и с опростения ред на обжалване.
- Възможен ли е у нас италианският вариант, реализиран първо в Германия - леви и десни заедно в правителство на националното спасение?
- Нали знаете какво става, когато всички са в управлението? Тогава народът е в опозиция. На мен този сценарий не ми харесва. За съжаление, европейската коалиционна култура не е много разпространена в България. Мисля, че експертно програмно правителство звучи мило, даже изкусително. Само че при подобна конфигурация имаме няколко проблема: чия програма ще изпълнява? Кой ще бъде отговорен за действията или бездействията на подобно правителство? Министрите ли, като физически лица? И коя ще е политическата сила, която ще понесе всички негативи от действията и бездействията на подобен кабинет? Съзнавам, че за голяма част от партиите сценарият е изключително удобен - има едно правителство, което хем е наше, хем не е. И в крайна сметка, ако се случи някаква беля, всички сме колективно невинни. Аз съм за ясната политическа отговорност за това какво си направил и какво не си.